Събирам ли червени знаменца?

Ти представяш ли си как тоя идва да живее у вас и ти дава нареждания кога и как да чистиш и кога и какво да готвиш.... Майкоуууу. Ужас...

Моят мъж също дойде в моя апартамент, при мен и дъщеря ми. И на ум не ми е минавало да влача дъщеря си по други къщи и да й развалям спокойствието. Сега научавам, че не било добре.

Доколкото разбрах го прави под формата на саркастични забележчици. Тогава хептен шута в надявам се хубавата дупара. Поне да знае що е с него.

От изискванията за перфектното ( къде до чистота, къде до щедрост) доникъде не се стига в създаването на връзка. Във връзката трябва да има уважение и толерантност към другия, да му зачиташ нуждите, както и своите. Да го обичаш като себе си.

Покрай тия изисквания да ти е чисто като в "болница" се сещам за оня филм с Джулия Робъртс - "Да спиш с врага". Там мъжа й я спукваше от бой за грешно подредени хавлии или бурканчета. Препоръчвам го на всяка жена, да го изгледа.
Revoker и ти си ходещ червен светофар, направо настръхнах докато те четях.

Шабленския фар го нарекох. Силно свети....

Ужас не, ами кошмар на кошмарите. Живях го години наред... Толкоз проста да съм била.. ужасно тъпа патка!
Ама някак си успях да си простя. Човек не може да знае онова, което не знае, преди да го знае. Онази ми версия беше добра и наивна и раздаваща се, и неуверена, и комплексирана, живееща в сенките си. Ама я няма вече. Отиде си с онзи.
Силно се надявам и стискам палци авторката да му бие шута о'време на нейния използвач.

А защо да не идва да гостува тя?

Не, не се опознават по-бързо живеейки в нейното жилище. Единствено разходите и нарастват. Тя писа, че той бавно и плавно си пренесъл партакешите при нея без тя да го е канила и без да са се уговорили за битовизмите. Защо той не я поканил в неговото жилище?????

Тук има закон, че ако човек остане над 48 или 72 часа в нечие жилище, можеш да го изгониш само със съдебно решение, независимо как е влязъл. Няма да ти казвам колко измекяри и нелегали отиват за едно кафе, остават 3 дена, довличат 5 торби дрехи и после не щат да си тръгнат. Поне 10 пъти съм ходила с приятели да спасявам познати жени.

Който е отгоре първия път, е отгоре цял живот. Авторката е позволила да и се качат на главата и е невъзможно нещата да се променят в нейна полза. Аз и 50 стотинки принос нямам към екскурзия, която не ме интересува и това за почти 4 десетилетия излизане с мъже. И даже не тропам с крак. Казвам си границите и какво искам и не искам.

Не е само чистене и готвене. Ето, господинът не е доволен как се обличала. Ми да я облече, де! Излизала съм с мъже, които ми казваха, че харесват силно гримирани жени. Sorry, но аз не се гримирам, камо ли силно. Хайде, червило и руж мога да сложа, но да се мацотя с фон дьо тен, спирали, сенки не е за мене. Значи не сме един за друг и чао. Намирала съм винаги мъже, които са ме приемали такава, каквато съм, както и аз тях. Има за всички.

Много от приятелките ми, на които им беше неудобно да поискат половината наем от натресъл се неканен сега са сами или си скъсаха нервите. Не е добра идея.

Тя иска сериозна връзка. Млада е. Нека скъса с въпросния и си намери друг! С другия да е ясна от началото! 

В брака и връзките жената отива при мъжа, не мъжа при жената. Баста. Е, може да уговорят друго, но както писах, ако искам сериозна връзка, не прибирам мъжа.

Моят мъж дойде при мене, но не предвиждах сериозности, беше ми приятно, идваше винаги с пълни торби и куфари. Този си е бита карта.

Никога, никога не прави компромиси. Пагубно е за теб. Сега нямате деца, нямате и общи разходи. Позабавлявай се, не се влюбвай и го помоли да напусне апартамента. Имаш нужда от опора. Не говоря мъжът да те издържа, да плаща кредита ти или разходите. Но трябва да е там за да поеме грижата, когато е нужно. Същото е редно и ти да си готова да направиш. Затова се нарича партньори и когато сме двама, страшно няма. И дома трябва да е пристан, мир и спокойствие.
Усещаш ли го или ти е тягостно, чувстваш ли се задоволена във всички аспекти и представяш ли си живота си с този мъж след 5-10-25 години?
И няма защо да питаш форума, но те окуражавам да следващ интуицията си, защото всеки има различно мерило за любов, а това между вас не в синхрон и не е любов.
С твоят човек ще се намерете, стига да спреш да правиш компромиси със себе си

Ревнив, стиснат, капризен, лъже за спестявания, живее на твоя издръжка през повечето време - махай го, изтрябвал ти е такъв. Даже сигурно ще успяваш и да спестяваш без него.

Боооже, що пък все тия мъже, дето са си взели готвака и перачка, в края остават с един пръст в устата и рога.

Авторке, този го махай, той едно хубаво качество не притежава.

Невена, никой на сила не кара някой нещо да прави.
Двама зрели индивиди в средата на 30-те, уточнили, че "гледат в една посока".
Това че след 2 г. са се опознали изцяло и тя вижда неща, които не й харесват, сори брат, такъв е животът, гаранция няма за нищо. И по-добре, че сега, а не и с детето после.
А най-добре така - опознаване минимум 1 г. с прекарване на максимално време заедно във всякакви ситуации, след което може да се мисли, обсъжда за "развитие" на връзката.
Какво означава "неканен"?
Все едно на някаква от улицата да й кажа "идвай", трябва да съм луд.
Заедно са от 2 г. Не са си "някакви", или поне не би трябвало.
Виждали са се, видяли са кое какво, тя е приела в нейния дом и това е.
Ако беше казала йок, можеше и да не продължат.
Няма правило къде да се живее, а където ще им е по-удобно и се разберат.
Иначе "модерното" е обща ипотека, и после цялата хамалогия, ако се разделят.
Аз затова съм си подредил живота рано и такова нещо не бих си причинил.
Не ме "прибира" никой, камо ли да се завирам в къщи с няколко поколения, свекърви, тъщи и т.н.
Пак казвам, уреден човек, без значение мъж, жена, не виждам причина да се вкарва в такива врътки.

Ти използваш някакви стари порядки и схващания.
Също си личи, че поне от 20 г. не си живяла в България, а за този период динамиката на отношенията и живота, се е променила няколко пъти.

Просто не сте един за друг.
Няколко неща ми правят впечатление. Първо той не иска куче, а за теб то е от първостепенно значение. Аз самата нямам желание да отглеждам куче и също не бих могла да живея в апартамент с такова.. И сравнението по-горе как него го дразнело кучето, тогава как щял да изтрае дете, не е ОК. Обичам си децата и съм ги искала. Нищо общо няма за мен между децата ми и куче. Просто казвам една друга гледна точка. Трябва ти мъж, който може от сърце да ти приеме домашния любимец - има много такива. Този няма да се промени.
Второ, в средата на 30-те ти му обясняваш, че нямало било да предприемеш сериозна стъпка, ако не знам си какво... за кога ли чакате тия сериозни стъпки, в средата на 50-те ли?
Трето, вие имате две жилища, но той ти говори, че нямате достатъчно пространство, а ти слушаш, че и за къща те мята на върбата... Сори, някои хора в гарсониера са изгледали по едно - две деца, докато вие за едно куче не можете да се разберете. Сама си вади изводите.

Аз не вярвам авторката да очаква той да й отглежда кучето. Смисъл едва ли ще трябва да го разхожда и води по ветеринари, чисти косми и пр. Кучето е на авторката и вярвам, че тя си гледа напълно от-до. Кучето/котката стават членове на семейството за стопаните си и са неразривна част от тях. От него, предполагам, би се очаквало единствено да съжителства, а нормалните хора като съжителстват с животинка, все в някакъв момент я заобичват. Пухесто и сладичко, дето ти се гушка като спиш .. как да не го заобичаш, трябва да е пълен ръб или някой педант на тема чистота.

Аз не мога да живея с куче, защото ще се дразня от него. Просто няма начин да си го причиня, нито имам желание за ежедневни разходки, а те са задължителни. Нямам сили, желание, не става. Моля да не ми скачат любителите на кучета, просто хората сме съвсем различни и това е. Бих гледала котка, но не и куче. Дори да се навия, защото съм много влюбена в мъж с куче, после рано или късно ще се изпокараме - познавам се.