Ако лично чуя нещо по мой адрес директно бих отишла да попитам някакъв проблем ли има. Мъж ти трае ли?
- Публикувана: 7 юли 2024, 14:55 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2024, 11:23 ч.
Защо са такива лицемери?
Моля те, кажи къде са тези аборигени?
В такъв случай се върни откъдето си дошла и следващият път мисли повече преди да помъкнеш някъде детето си заради някакъв.
Уж да живеем природосъобразно, но май май ме подведе. Личи си че тези хора не обичат пришълци,иначе са с голямо самочувствие.
Ако не се чувства човек добре там, където живее, трябва да помисли защо, какви са причините и да вземе някакво решение.
Не посещавахте ли това селище (не разбрах дали е село или малко градче), преди да се преместите окончателно?
Защото нещата, които описвате, ако сте ходили няколко пъти или сте оставали за няколко дни, се усещат и преди човек да помъкне дете и все багаж..
Разбирам те, моя приятелка и съученичка отиде мома в един град до Самоков. На всеки няколко месеца си идваше в нашия град, един от големите на брега на морето. Живееше в голяма и уредена къща, на самостоятелен етаж, с всички други роднини, по другите етажи,така и не свикна. Обаче много се промени, говореше странни неща за мен, нямаше нищо общо с човека, който беше. Издържа към 13-14 години и се прибра окончателно, обсесията, кой какво казал и кой с кого спал, си остана и прекъснах контакт, не се издържаше. От нея чух, че нямат никакви занимания, освен да се свалят и други такива, защото е безплатно, за други неща пари няма, бях потресена. И тя се повлече по един дето ѝ обещавал чист въздух и природа, оказа се друго.
Помисли какво влияние ще има това върху детето ти. Ти си възрастен човек, криво ляво се преживяват подмятанията, но детето с какво е заслужило това? В момента то бива ограничено от приятели, от среда, предполагам едва ли нивото на образованието също би било особено високо. Каква работа има дете в подобен град, където нито то, нито майка му биват приети?
Не, не е трудно. Непрекъснато ми се търсят кусури. Отивам до магазина за нещо, после чувам че жената, която работи там казала че не съм била наред, луда съм била и подобни. Другото, някои хора не искали техните деца да играят с моето - а то не е агресивно. Има го едно отбягване. Роднините ме плюят, всякакви неща чух там от тях. Курва съм била, нищо не съм можела да правя, некъдърна, неспособна.
Как го чуваш и кой ти го казва, че всички те обсъждат? Директно при теб идват и казват : Ти си к...,не те харесваме?
Или роднина идва при теб и те пита вярно ли е, защото съседката така говорила ?
Звучи много странно, че няма нито един който те харесва, който ти е приятел и който не говоти за теб в този град.
Като никой не те харесва и не общуваш с останалите хора, как научаваш тези неща?
Има ли поне един човек с който общуваш и с който се разбираш, освен него.
Той какво мисли по въпроса?
Застъпва ли се за теб ?
Полага ли някакви усилия да се почувстваш щастлива и като у дома си ?
А ти полагаш ли каквито и да било усилия да се приобщиш ?
Манталитетът на малкото населено място. Или се адаптираш, или се сриваш , че и детето ще страда. Каква професия имаш? Работиш ли там нещо, или ходиш до хоремага, докато балканджията изкарва пари?
Много лош избор, не бих си го причинила.
Обикновено тенденцията е обратна, хората от селата бягат в града.
Детето ти явно е още малко и зависимо от твоите решения и ограничения. В пубертета може и да избяга с писъци.
Много лош избор, не бих си го причинила.
Обикновено тенденцията е обратна, хората от селата бягат в града.
Детето ти явно е още малко и зависимо от твоите решения и ограничения. В пубертета може и да избяга с писъци.
Да, роднините казват че съседите така говорели.
Роднините дали те искат?
Защото ако те искат, не биха ти казали подобни неща, а обратно, щяха да ти помогнат да се адаптираш. Е, не с всички хора там, но поне с някои техни роднини, приятели и познати. По най-естествения начин.