В момента чета ... 90

На Асиман прочетох миналата седмица "Мариана". Любим автор ни е, но точно тази книга е приятна, без да отговаря на по-големи очаквания.
След това Me and Mr. Booker, към която имам известни възражения, въпреки че темата за любовта между различни поколения винаги ми е допадала.
... по някаква странна логика винаги посягам към книгите на Хокан Несер, които ме успокояват много на плажа със скандинавската си атмосфера.  Проблем ми е, че вече почти всичко негово съм изчела и не ми остава нищо за под чадъра. Винаги се шегувам, че едно лято изчетох 13 негови книги в най-големите горещини тук. Това е моят любим скандинавски автор. Един коментар в ГР го описва най-добре, че той не трябва да се чете заради криминалната фабула, а за удоволствието от написаното от него. Препоръчвам го, въпреки че, доколкото знам, на български не го превеждат много.

Хокан Несер много ме беше впечатлил и мен.
Не е типичният скандинавки автор на трилъри. Много голяма доза психологизъм има в неговите книги. Мисля, че само две издадоха ЕМАС на български.

Лили78, aз съм пристрастна към поредицата и също бих те посъветвала да не я оставяш

Видях във форума доста добри отзиви за автора и от вчера я чета. Засега върви малко бавно, но интересно.

Здравейте! От известно време чета темата и ви благодаря за идеите за четене, но днес ми се прииска да се изкажа и аз
За "Живот в скалите" - разбирам, че Лалева си има своите фенове, но на мен ми беше изключително главоболна тази книга - мъдрост до мъдрост, все едно писана само, за да се цитира във Фейсбук. Друго няма да й чета.
"Глина" на Бешлийска я прочетох, не беше лоша, но няма да й чета другите засега.
"Мамник" на Васил Попов ми хареса, определено ще прочета "Пермафрост" и Вълчите му разкази.
Случайно попаднах на "Нямата рече" на Галина Танева и подходих с много недоверие, заради нароилите се подобни напоследък, но книгата приятно ме изненада - много добре написана история, леко се чете и е без излишни претенции. Препоръчвам!
"Искронишка" и "Четвъртото крило" - обърнах им внимание, само защото много ги хвалеха из групите, но нищо особено.
Tsugumi_, не съм попадала на Хокан Несер досега, заинтригува ме, но в Уикипедия излиза, че само две са му преведени на български. Ще го потърся, много съм впечатлена от някои скандинавски автори. Поредицата за Хапи Хуле на Несбьо ми е любима.
Galya_Dimitrova, Дан Симънс пише разкошно, наскоро прочетох "Ужас" и съм очарована, определено ще прочета и други негови. За съжаление първата ми среща с него беше "Песента на Кали" и на моменти ми идваше вповече...

В момента чета "Пациент 488" на Бьогле и засега ми харесва, но съм  в началото.

Бъогле е уникален, невероятен писател+страхотни сюжети. На мен “Пермафрост” вече ми дойде в повечко след “Мамник”. Просто самият автор издиша откъм сюжети.
Снощи приключих “Закуска за шампиони” на Вонегът и ме изненада доста неприятно с подробни описания на размери…

Забравих да спомена заглавието на книгата "Барбароти и меланхоличният шофьор". Става дума за шофьор на автобус, който предизвиква катастрофа, в която умират 18 души и след няколко години започва да получава заплашителни писма. Историята му се свързва с тази на двама от постоянните герои в книгите на Несер, които са се оттеглили на почивка в един остров. Много е приятен Несер, дори когато пише за тежки престъпления, при него атмосферата не е мрачна, а повече интроспективна.
Междувременно прочетох и "Лято без мъже" на Сири Хуствет, вече вдовица на Пол Остър. Добра книга, която дава размисъл по редица теми, въпнуващи жените. Признавам обаче, че имах по-големи очаквания.

На Несер съм чела само "Една съвсем различна история" и много ми хареса. Нищо общо с депресивните скандинавски криминалета с откачените им детективи. 😂

Нищо уникално не виждам в Бьогле. За мен си остана усещането за Дан Браун в книгата му.
Направо не знам Лалева какви фенове има, не съм и чела книгата, но само отрицателни отзиви съм чела за нея. 😃

Много интересно от къде е това усещане? При мен беше интересна всяка една от книгите му и имаше доста неща, върху които и на мен ми се е случвало да разсъждавам. И определено не го намирам за дори близък до Дан Браун.
Дочетох "Никога повече". Отдавна не бях чела толкова женска и истинска книга. Много ми хареса. Разглежда една изключително тежка тема - темата за насилието между партньори. Много често сме чували да казват - тя защо не го напусне, защо стои при него, защо си търси оправдание... А всъщност никога не е лесно, защото в теб се борят две половини - тази, която се е влюбила в човека до теб, която знае какви са силните и слабите му страни, какво у него спира дъха ти, как познаваш всяко едно негово движение и колко много обичаш всичко у него. И тази половина, която вижда черната му и тъмна страна - момента, в който всичко се свежда до плесницата, юмрука, ритника... потъването в тъмнината на побоя... Една необичайна любовна история, която в крайна сметка се свежда до това да оцелееш въпреки любовта...

По темата за насилието много силен е разказът “Обричам те” на Радослав Бимбалов. На когото не му се търси книгата му с разкази в библиотеката напр., той го е публикувал и в блога му.

Само "Пациент 488" съм чела и ме отказа от всичките му останали книги. Вече стила не го помня особено, но краят, цялостната тематика, всичко ми напомняше на Браун.

Честит ... Международен ден на книголюбителя, макар и със закъснение!

Макар, че за тези, които обичат да четат всеки ден, в който четем хубава книга е празник!
Завърших
Книгата ми напомни приказката за "Принцът и просяка" и " Двойната  Лотхен". Размяна на местата. Историята на близначките започва с размяна. И както всяко едно ново място, в което попадаме и при тях си има своите плюсове и минуси.
Очарована и въодушевена отначало, като Рен, уплашена, но и любопитна, макар и да не смее да си признае дори пред себе си, като Роуз, настъпва неизменно сблъсък с предизвикателства, които ни променят, обогатяват и вече нищо не е същото за добро или лошо и продължавайки напред научавайки нови неща за света и себе си, осъзнаваш, че си способен на неща, немислими до скоро.
Книгата ми беше не особено интересна до 93 страница. И не особено различна от много други. Героините не ме изненадаха като характер - добрата и мека принцеса, откри силата и куража в себе си, откри че е много повече, отколкото се вижда на пръв поглед, а нейната сестра, коравата Рен, откри или по-скоро  се осмели да се открие и довери, да покаже открито меката, любящата си страна.  Всяка една преодоля не малко предизвикателства, в това число скрити душевни рани и стана една по-добра и свободна версия на себе си. Имаше приятни размени на хапливи реплики, както между сестрите, така и между тях и любимите им. Хареса ми приятелката на Роуз - Селест. Харесаха ми и Шен и Тор, любимите  на близначките, като характери и история, макар и тук да имаше ползвани клишета. Хареса ми особено света на вещиците, както и магията, не беше супер изненадващо, но добави щипка вълнение към историята. Така че, ако ви се чете нещо леко, приказно, с щипка вълнение, романтика и магия  може да опитате. 2,5*.
Днес започвам
Прочетох първата, а това е последната от поредицата, доколкото разбрах, но така попаднах в библиотеката на тях. Все пак са различни случаи. Ще прочета и останалите, когато ги намеря. Дано и тази, а и останалите книги да са хубави, както първата.

Да се впиша и аз в хубавата тема 🤍
В момента се опитвам да преполовя “Трите живота на Аликс Сен Пиер”. Казвам опитвам, защото книгата не успява да ме хване - историята уж е доста добре построена, но грабващият елемент, който е трудно да се опише с думи, липсва. Все пак ще я завърша преди да премина към следващата набелязана - “Където пеят раците” 😍 Изгледах филма наскоро, а всички казват, че книгата е по-хубава.

"Където пеят раците" - според мен са еднакво добри и книгата, и филма. Но аз предпочитам първо да прочета книгата и след това да гледам екранизацията.

Филма не съм гледала, но книгата беше наивна и скучна за мен. Оставете големите очаквания.