В момента чета ... 90

  • 47 715
  • 743
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 12 013
И последно... Благодарение на тази книга ме "удари като юмрук" тази мисъл на Кафка, в която, вярвам , всеки ще открие нещо (дори зрънце) за себе си:

"Мисля, че трябва да четем само тези книги, които ни нараняват и пронизват. Ако книгата, която четем, не ни кара да се събуждаме с главоболие,  защо я четем изобщо? Само за да ни радва? О, Боже, в такъв случай можем да бъдем щастливи и без книги. А книгите, които ще ни направят щастливи, можем да напишем и сами. Нуждаем се от книги, които ни афектират като природно бедствие, като смърт на близък, който обичаме повече от себе си, като чувството да бъдеш зарязан в нищото, като самоубийство. Една книга би трябвало да бъде брадвата за замръзналото море у нас. Това е моето вярване".

Много ценно ❤️

# 61
  • Мнения: 2 248
Пак попаднах на много силна книга - "Аз, Анна Комнина" от Вера Мутафчиева. Веднага си личат острият интелект и високата класа на авторката, пресъздала живота на Анна и историческите събития от този период по един жив, достоверен и увлекателен начин - чрез разказите на различни изявени дами от нейното обкръжение. Освен самата Анна, която започва разказите си с цитати от собствената си "Алексиада", към които веднага след това дава съвсем различен поглед, разказват още нейната майка Ирина Дукена, баба ù - властната и силна Анна Даласина, натам се включва и Мария Българска. Много е интересна позицията на жените, които макар и сянката на своите съпрузи и синове, управляват империи, взимат държавнически решения и то с категоричност, хладнокръвие и замах. И когато четеш такава шеметна книга, написана от човек, който и знае много, и умее да пише, няма никаква нужда авторът да се обяснява колко страници исторически документи е изчел, за да напише нещо с претенции за исторически роман, по пример на Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев с твърде неубедителните си опити в този жанр. Едно е да си си написал домашното и да чакаш другарката да каже "отличен, седни си", съвсем друго ниво - да познаваш епохата в дълбочина и да я представиш с плътност и дух. Преживяването за читателя е съвсем различно по качество и интензивност.

# 62
  • Мнения: 5
Донякъде съм съгласен с мисълта на Кафка. Но ако се съглася напълно, това би означавало да зачеркна автори като Удхаус, Джером Джером, Джералд Даръл, които пренасят читателя в един прекрасен, безгрижен, изпълнен с радост, жизненост и чувство за хумор свят. А независимо, че от нищо не се оплаквам и съм напълно доволен от живота си, на моменти имам нужда да се озова там...

# 63
  • Мнения: 4 683
Книгата "Аз, Анна Комнина", въпреки че съм я чела отдавна, е една от най-силно впечатлили ме книги в родната ни литература. Гледам, подчертавала съм упорито изданието, което имам.  Уважавам много приноса на нейния баща Петър Мутафчиев.

# 64
  • Мнения: 2 630
След като разбрах ,че Мутафчиева е била част от репресивния апарат на комунистическия режим,се  отказах да я чета.

# 65
  • София
  • Мнения: 5 845
Calabria, понякога май е по-добре да не знаем подробности за авторите Simple Smile

"Аз, Анна Комнина" е една от най-силните женски книги, които съм чела въобще. Опитай да се абстрахираш от тази страна на авторката за една книга време, струва си.

# 66
  • Мнения: 2 630
Да,понякога е по-добре по-малко да се знае👍.
Аз съм на вълна Маркес,оказа се че имам доста на наваксвам.
Спрях си Сторител,нямам време за всички книги-аудио и хартиени,а и сериалите и филмите трябва да се гледат:)

# 67
  • София
  • Мнения: 12 013
Още един глас "за" "Аз, Анна Комнина"!
Изключителна книга! Спомням си, че ми беше в номинациите за "Книга на годината" в годината, която я четох (2015 или 2016..).
Ето това е една книга, която бих препрочела.

# 68
  • Мнения: 2 248
Михаил Вешим в една от книгите си, май в "Химия на шегата", изказа мисълта, че писателите е най-добре човек само да ги чете, но не и да ги познава. Вера Мутафчиева е имала нелек живот, белязан и от голяма житейска драма, а като дъщеря на Петър Мутафчиев, който в някакъв момент е бил отхвърлен от режима, е търпяла последиците от това, в "Бивалици" може да се прочете подробно. А информацията, че е била част от ДС, направо я разсипа в края на живота ù. И за Николай Хайтов могат да прочетат неприятни неща, които го представят като лош човек, но това, което оставят тези хора за нас като литература, е културното ни наследство. Като цяло ме плаши канселирането, както сега наричаме заклеймяването, на творци и хора на изкуството заради политически въпроси - уволнението на Гергиев от Мюнхенската филхармония, анулирането на концерта на Анна Нетребко в Прага, че дори жалкият писък на Сиела как няма повече да издават Сергей Лукяненко.

# 69
  • Мнения: 2 630
За Хайтов съм категорична,че не бих го чела-а колко от “наследството”,което е оставил,е под голяма питанка от кой го е присвоил,че доста такива наследства носели неговото име,а други автори били ограбени интелектуално,въпросът е принципен.За Мутафчиева четох снощи като подхванахме темата,загуби на близки,но много хора,които са били репресирани от режима,за който тя е работила,са имали ужасен живот и не са станали агенти,оцеляли са на висока цена въпреки режима,мои роднини са го преживяли и затова съм крайна по отношение на някои автори на комунизма.Точно истината каква е,не се знае,защото и много са били изнудвани да стават агенти въпреки разбиранията си.Насявам се мнението ми да не събуди кавга в темата,всеки си има различни мнения за книги,автори,политика и т.н.
Започвам “Вест за едно отвличане”.Издателство “Лъчезар Минчев” много са се постарали откъм корица,имат си и book mark тези нови издания на Маркес,удоволствието е пълно.

Последна редакция: нд, 14 юли 2024, 11:18 от Calabria

# 70
  • Мнения: 2 248
A някои дори не са подозирали, че фигурират като агенти на ДС - пример "Досието Жана" на Милена Макариус, написана в отговор на филм, който дъщеря ѝ прави за комунизма и така разкрива, че майка ѝ има досие като агент.

# 71
  • Мнения: 2 630
Предполагам ,че има и такива,все пак говорим за години на репресии,за щяло и нещяло си бил вкарван и изкарван от списъци и следене,но там където се борави с доказателства и реални документи,на които обществото вярва,като изнесената информация за Мутафчиева,е ,няма как да кажем не е знаела или както се е изказала,че са глупости, с нейни кореспонденции има /под кодово име “Атанас” мисля/, 4 големи папки ,които наскоро излизат наяве.Добре,че подхванахме темата,да изчетох доста за нея,какви навици е имала,но спирам,все пак съм от хората,които уважават чуждото мнение и избягвам излишни спорове.

# 72
  • Мнения: 6 912
Малко спам, но не съвсем. Гледах филма "Извънредни мерки" на Ищван Сабо. Разследване на Фуртвенглер за връзки с нацисткия режим. Но той е имал възможност да отговаря, обяснява, оправдава. И въпреки това, че е укорим човек /макар, че няма вина за ничия съдба/ е гениален диригент. Интересен филм.

# 73
  • Мнения: 29 418
Ако започнем да съдим и отхвърляме автори заради политическите им пристрастия, христоматиите ще опустеят и учениците няма кого да изучават. Кой комунист, кой фашист... Simple Smile

# 74
  • Мнения: 2 630
Е,как ще опустеят😀,те тези автори-комунисти или нацисти,за един малък процент,но спокойно-те няма цялостно да отпаднат от христоматиите,защото е редно да се изучава всичко и да се дава информация за всички творци без значение на кой режим са служили,все пак сме демократично общество и ако забраним в културен аспект тези личности да се обсъждат и четат,ще се принизим до разбирането за тоталитарно общество.А и в самите структури на Министерството на образованието предполагам все още има видни защитници на режима,които бдят спомена за него да не избледнява ,но вече кой какво ще чете ,е личен избор.Но това май е за друга тема😀.

Общи условия

Активация на акаунт