В момента чета ... 90

Кои са останалите две части?

"Град под обсада" и "Градът не забравя".

“Градът не забравя” наскоро видях, че се е появил, там действието се развива в София.

Благодаря за новата тема, Mijjj! 🌹

 Започнах Живи рани - Виктор дел Арбол. 🤗

Аз обожавам “ Патиланци” още  от малка. Колко гениално са написани в рими.  “ Драги ми Смехурко бързах да ти пиша но как да захвана, скара ми се вчера Баба Цоцолана” ❤Аз ги имам на запис  всичките писма от Театър Пан. Като бях дете ги слушах 100 пъти на ден,ги знам на изуст.  Издателство Театър Пан имаха  колекция  аудио касетки с български приказки, народни, Елин Пелин,Ран Босилек и др.
За съжаление аз ги нямам всичките, имам само три толкова са ми подарили. Пазя ги и си работят.

Отдавна не съм се записвала
Започнах снощи "Бащата на другия".

Хубава е, но тъжна и не знам дали точно за ваканция/ почивка е подходяща

Моята почивка свърши

О, започнали сте силни книги - "Бащата на другия", "Живи рани", "Патиланци" ... Ще очаквам вашите мнения

Иначе аз приключих "Липсващото досие"  - първото израелско криминале, което чета.
Четох я паралелно със "Сатанинско лято" - в съседната тема четат по 25 книги наведнъж, та и аз да не изостана от тренда - четох 2

 „Липсващото досие” на израелския Дрор Мишани е книга, която отдавна ми беше в полезрението, но бях отблъскваната (признавам!) от неприятната за мен визия на корицата с Венсан Касел. Всъщност отначало дори не го бях разпознала, докато не прочетох, че има и екранизация по романа (френска, адаптирана версия), където точно Венсан се превъплъщава в ролята на детектива-неудачник , а във френския филм и тотално алкохолизиран тип със семейни проблеми (за къде без тях?), при когото идва майка, за да съобщи за изчезналия си син. Така започва романът , един роман, който дори не бих определила като просто поредна кримка, а по-скоро като психологична драма.

Разследването на изчезналото 16-годишно момче Офер, доколкото изобщо се води, е мудно, нелогично, а на моменти и абсурдно. Самият факт, че знаеше отговора на въпроса „Защо в Израел няма изявени криминални автори?” е достатъчно показателен за "компетентността" и нюха на инспектора – самотния вълк-единак Авраам Авраам (Ави), който въпреки всичките си странности спечели симпатиите ми.

Книгата притежава свой собствен колорит. Интересно ми беше да прочета история, ситуирана в съвременен Израел. Допълнителен колорит добавяше и още един протагонист – нестабилен тип - учител по английски ,а същевременно нереализиран писател и неосъзнат гей.

Краят не ме изненада, защото подозирах, че ще се окаже нещо подобно.
Искаше ми някои главни персонажи да бъдат по-добре развити – например родителите на Офер, но като цяло книгата ми хареса.
Крайна оценка 3,5*

Миж, имам чувство, че сме чели различни книги Бих казал, че разследването в романа, което ти намираш за "мудно, нелогично и абсурдно", в действителност е изключително реалистично описано. С всички характерни за едно реално разследване подробности - лични проблеми на членовете на екипа, проблеми с началниците и пресата, конфликти на база лични отношения и кариерни амбиции, претоварване с работа и промяна на приоритетите на разследващите... Това не ти е Агата Кристи, където детективът засуква намазаните си с восък мустачки, напряга малките сиви клетки и хоп - на следващия ден достига до единствено възможното правилно заключение Това е ежедневната сива, скучна и напрегната полицейска работа с ненормирано работно време. В която ако не развиеш известен цинизъм и способност да не приемаш лично случаите - просто изгаряш психически в един момент; ако го направиш - преставаш да уважаваш себе си. Полицаите и лекарите (като изключим дерматолозите ) са хора, които ежедневно се сблъскват с насилие и смърт. А човешкото съзнание не е пригодено да функционира нормално в такава среда. Затова редовната употреба на тютюн и алкохол сред представителите на тези две професии е толкова често срещана.

Относно бившия учител на Офер - отново грешиш. Да, той не е типичен мачо като комиксовите герои на Реймънд Чандлър. Може да се каже, че е нереализирал амбициите си невротик. И проявява съчувствие и желание да помогне на момчето по начина, по който той го разбира. Може дори да се предположи, че проектира отношенията със собствените си родители върху Офер. Но в никакъв случай описаният герой не е "неосъзнат гей". В Израел, за разлика от Европа и Щатите, нямат проблеми с прекалено висока раждаемост. Респ., при тях за да бъде издаден един роман, не е нужно той да пропагандира "новото нормално" - т.е. в него да фигурира поне една семейна двойка герои от различна раса или с еднакъв пол

Не, за Зеев не съм съгласна Беше си 100% гей.
В подкрепа на мнението ми имаше много индиректни нишки, които не ми убягнаха.

Ето за тези се сещам на прима виста:
не правеше секс с жена си, която предизвикателно се събличаше пред него;
- за сметка на това беше запленен от телесната миризма (WTF?!) на водещия литературния семинар, както и от дългите му крака. Возеше го като такси и изпитваше необходимост и вълнение да е с него.
- дори подозирам, че си падаше и по Ави, както и по Офер. С Офер мисля, че причината за отказа му да продължи с частните уроци е именно някакво домогване от страна на Зеев в сексуален аспект.
Изобщо Зеев беше един от най-интересните за мен персонажи! Плюс, че беше и движещата сила в интригата.

Сега, като препрочитам мнението си, може би не личи напълно, но книгата наистина ми хареса!

Ти гледа ли филма? Ще ми е интересно мнението ти

П.П. Всъщност самият факт, че мисля за книгата и има почва за дискусия по нея е достатъчно показателен за нейната стойност.

Като мъж мога да кажа, че в това собствената ти жена да се съблича предизвикателно пред теб няма нищо еротично Един съпруг приема това като упрек, че (отново) не е изпълнявал отдавна досадните си семейни задължения. Като в оня виц с двойката,  която посещава семеен терапевт, защото жената се оплаква от недостатъчно секс. На следващата вечер мъжът се отчита пет пъти. На по-следващата и по-следващите - пак... Но преди всеки път влиза за по пет минути в банята. Накрая съпругата му не издържа, промъква се да види какво прави и го вижда седнал пред огледалото, да си повтаря монотонно: "Това не е моята жена, това не е моята жена, това не е моята жена..."

Относно натрапчивия интерес към водещия литературния семинар и разследващия Ави - по-скоро бих определил това като психична незрялост. Зеев се чувства привлечен от силни, властни и авторитетни мъжки фигури, т.е. той търси заместител на бащата, който очевидно в детството си не е имал. Но това влечение не е сексуално. Мъжката хомосексуалност обикновено е следствие на проблеми с отношението към майката - или властна, тип "кастрираща" майка, която не позволява на детето си да възмъжее, или обратното - майка с леко поведение. Във втория случай хомосексът се явява защитна реакция на Едиповия комплекс, през който всеки мъж минава. Когато не бъде осъзнат, а изтласкан в id-а, той сублимира в superego-то под форма на обожествяване на майката и поставянето и на пиедестал - МАМА е идеална, тя е винаги права, нейната дума е закон... Звучи познато за много жени, нали? В нормалния случай до идеализираната МАМА има право да се докосва само бащата. Така подрастващият се предпазва от осъзнаване на желанието да спи с майка си. Но ако тя е с леко поведение, т.е. момчето вижда как непрекъснато най-различни мъже, често с твърде съмнителни качества, са интимни с майка му, той губи това убежище. И за да не признае пред себе си, че желае майка си сексуално, той отрича всяка форма на интимна близост с представители на противоположния пол. Типични примери за такива деца са синът на Барбара Стрейзънд или на Катето Евро...

Edit:
Дори не знаех, че има филм по книгата. Но, ако трябва да бъда честен, едва ли ще го гледам. Освен ако не е нещо наистина изключително. Както отбелязва Робърт Пърсиг в "Лайла", в термините метафизиката на качеството екранизирането на едно произведение винаги представлява форма на деградация. Защото замества абстрактното, символно съдържание с визуално, в което се съдържа много по-малко смислена информация. На пръстите на едната ръка се броят филми по книги, за които може да се каже, че не отстъпват на литературния оригинал. Аз лично се сещам само за два. И само за едно изключение, в което филмът превъзхожда значително романа, по който е създаден.

ОК за семейния секс, едиповия комплекс, Мамин Сашко, екранизираните романи и т.н.

Кажи ми тогава защо...


Ето това не мога да разбера.
Вместо това тръгна да обменя опит в Брюксел.

Все повече ми прави впечатление, колко многословно са мъжете, а лаконичността им бе така присъща.

Благодаря за оформлението на темата!
Имам предложение в първия пост да се напомни, че в българския език имената на книгите се поставят в кавички.

Защото смисълът на изказването му беше друг. А именно - че в Израел няма организирана престъпност, а тежките престъпления са предимно битови, извършени в състояние на афект, при които дори не се налага да се търси извършителя - той е ясен, а свидетели има достатъчно. Докато в случая

А на специализация в Брюксел отиде именно защото книгата е реалистична. В реалния живот разследващият трябва да мисли и за кариерното си израстване (пряко свързано със заплатата му), а не да плюе на всичко и да се посвети безрезервно само и единствено на разкриването на поредния случай. Да не говорим. че на един разследващ полицай не му се отдава възможност често да посети друга държава, при това на друг континент, на служебни разходи. А и те са хора като всички други, не са някакви идеални супермени...

Но съм съгласен с теб, че книгата, без да е чак шедьовър, заслужава внимание дори само с факта, че предизвиква интересна дискусия.

Многословни сме, когато общуваме с интелигентни събеседници, с които има какво да си кажем. А когато човекът насреща е елементарен, едно-две изречения са достатъчни, той и без това повече няма да разбере. Като в оня виц:


Така че можеш само да се радваш, ако все по-често имаш подобно впечатление