В момента чета ... 90

  • 46 435
  • 743
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 178
Леле! С какво "заслужих" една от най-отблъскващите ме тематики в "На жените с обич" на Алиенде - феминизма... Толкова крайна и неуместна, по-скоро - неактуална (ненавременна ми е), а и ЛГБТ още в началото се промъква Sad Сори, май няма да я чета, това не е онази Алиенде, която обожавах от "Ева Луна" и трилогията й. Не напразно не посягам към авторката от няколко години - откакто четох нейната "Цвят...", която също не беше мой тип четиво.

Последна редакция: вт, 09 юли 2024, 21:51 от alen mak

# 31
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 501
Благодаря за новата тема!
Завършвам "Съдбовен път" на Кристин Хана. Чудесна и много човешка книга. На моменти сърцераздирателна. Чете се на един дъх.
Харесвам и други книги на авторката и тази също не ме разочарова.
Давам й оценка 4,5/5 само защото на места има доста клишета.

Моето мнение за книгата
Скрит текст:
Отдавна, отдавна не бях плакала, четейки книга. Тази не просто успя да ме разчувства, а изкара дълбок и искрен плач от мен.
Колкото и да се ядосвах на Джуд през цялото време, нямаше как да не й съчувствам. Майка- орлица на близнаци, чийто живот е посветен само и единствено на децата. В началото се лута в търсенето на правилния подход в общуването с децата си, после се оказа в плен на депресията, която почти я погубва.
Много въпроси възникват при прочита на романа. Той успява да те грабне не толкова с герои и сюжет, колкото с тези въпроси- как и къде са разположени семейството и любовта в ценностната система на индивида, кога избираш сърцето пред разума, кога дългът пред семейството изличава миналото и кога бъдещето е онова, което ни дава решения.
Книгата не е от онези типично романтични романи, които ни разкриват любовта между двама души. Тук любовта към децата и семейството е движещата сила. Емоционален и затрогващ до дъното на сърцето роман.

Чета Приказка на Стивън Кинг- удоволствие за сетивата! Зарязах някаква полска измишльотина преди това, та мистър Кинг успя да ми оправи вкуса. Не вярвам да ме разочарова до края, но книгата е дълга, на 25% съм.

# 32
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 602
Тарти, много точно си описала и моите чувства. Ужасно много ми хареса и буквално си изплаках душата на тази книга.

# 33
  • Мнения: 567
В лутането коя книга да започна грабнах "За да живея" - историята на една жена от Северна Корея, която бяга от режима им. Прочела съм малко над 100 страници, но за момента страшно много ми харесва. Четейки за детството й в Северна Корея през цялото време си мисля за това как сме щастливци, че не сме се родили там. Да нямаш елементарни условия за живот като електричество и вода, да нямаш храна, да няма значение колко знаеш и умееш, ако не си с добро положение в обществото. И това през ранните години на този век... Безумие... Тъжното е, че най - вероятно не са се променили много нещата.
Ако продължат така нещата книгата ще отиде в топ 5 за тази година.

# 34
  • Мнения: 2 136
Благодаря за темата Flowers Hibiscus
Записвам се книгата, която започнах снощи и не ми се оставя - "Благодатна земя" от Пърл Бък, спечелила "Пулицър" за 1932г и нобелова награда за литература.
Книгата е семейна сага - за живота на китайски селянин земеделец в първата половина на 20 век, написана е много увлекателно, така че буквално залепнах за нея. Издавана е и като първа част от трилогия, така че се надявам да се появят и следващите два романа на нашия пазар.

# 35
  • София
  • Мнения: 16 727
На Кристин Хана съм чела две стари нейни книги и си бяха типични любовни романи, затова и повече не съм и посягала към нея. А тук няколко пъти я хвалите, ще трябва да я видя пак.
Аз приключих "Домът на коприната" на Антъни Хоровиц, прилично му се е получило, особено атмосферата на Лондон от края на 19 век. И пак има много опиум. 😃

# 36
  • Мнения: 4 739
alen mak,
Въздържах се от коментар при предпоследния ти пост, но сега не мога. Съветвам те да хващаш под ръка Олив Китридж и да се насладиш на четенето.

Да четеш тази на Алиенде след Тихи години е все едно да ядеш таратор след сладолед. Разбирам напълно защо не ти е харесала и сама по себе си също.

*
Аз почвам Нора Уебстър от Колъм Тойбин и съм с големи очаквания.

Последна редакция: ср, 10 юли 2024, 14:43 от Аня

# 37
  • Мнения: 5 460
Прочетох "Японският любовник" от Рани Маника и мога да кажа, че ми хареса, макар частта с любовника малко да ми дойде в повече, но Мая и светогледа й много ми допаднаха. Като цяло източната философия е много освобождаваща съзнанието, ако имаме силата да я приемем.
За "Гениалната приятелка" щях да пиша - много досадна и мудни ми беше, трудно я дочетох, макар че бях на море и имах време. Чудех се дали да продължа с другите части, но мисля че няма да мога да изтърпя, та ако някой помни и може да ми разкаже в спойлер какво се случва след това с приятелките?
Вчера започнах "Влакът на сираците" - доста обещаваща!https://

Последна редакция: ср, 10 юли 2024, 14:49 от Джинa

# 38
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 501
Гениалната приятелка я започнах и зарязах. После обаче изслушах цялата тетралогия наведнъж в Сторител. За четене не знам дали бих издържала. В крайна сметка, не е нещо, което трябва да се прочете на всяка цена за мен. Отровно приятелство, само с две думи.

# 39
  • Пловдив
  • Мнения: 6 518
Абсолютно подкрепям мнението за Гениалната приятелка. И аз не я дочетох. Не успях да разбера защо толкова се превъзнася тази книга, но всеки си има предпочитания, разбира се.

# 40
  • Мнения: 11 688
На мен ми хареса сериалът.
С книгата не ми се получиха нещата.

# 41
  • Мнения: 3 178
alen mak,
Въздържах се от коментар при предпоследния ти пост, но сега не мога. Съветвам те да хващаш под ръка Олив Китридж и да се насладиш на четенето.

Да четеш тази на Алиенде след Тихи години е все едно да ядеш таратор след сладолед. Разбирам напълно защо не ти е харесала и сама по себе си също.

*
Аз почвам Нора Уебстър от Колъм Тойбин и съм с големи очаквания.
Благодаря! Точно това смятах да направя. "Олив" ми е в торбата, а Алиенде чака да бъде върната на собственичката й. Много точно сравнение. "Меденото" усещане на "Тихи години" има дълго да помня, след него мисля, че съм готова за Олив. Сериалът не догледах (доскуча ми след първите 2-3 серии), но мисля, че с книгата (темите) ще се "разберем" Simple Smile

# 42
  • Мнения: 2 136
Споменаването на "Тихи години" ме провокира да ви препоръчам една потресаваща книга за майчинството - "Майки" от Павол Ранков - най-въздействащата и най-силната книга по темата, на която съм попадала някога. Централна е историята на Зузана, чиято съдба я подлага на неподозирани изпитания, но всъщност въпросът, който тормози читателите, дълго след като остави книгата, е за решенията, които майките взимаме с увереността, че правим най-доброто за бъдещето на децата си, но забравяме, че бъдещето не пита майките как си го представят. Много тежка, но в същото време четивна, написана с брилянтен замисъл и език - не толкова художествено, колкото пише Алена Морнщайнова, но пък с голяма ерудиция, достоверна фактологогия и познаване на засегнатите теми за сметка на това.

# 43
  • Мнения: 210
Прочетох "Вечен град" на Богдан Русев. Благодаря на fenyx, че ми я препоръча. Е, голям кеф! Simple Smile Съвременен български крими роман, който е първа част от трилогия. Любимият ми Пловдив - сцена на действието. С голямо удоволствие го прочетох Simple Smile Още днес отивам да си купя и другите два.

# 44
  • Мнения: 12 706
Дочете ми се на Ран Босилек "Патиланци", та вечер и сутрин си чета за настроение от историйките на Весел Патиланчо. Simple Smile
Така явно си почивам от скандинавските трилъри Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт