В момента чета ... 90

На мен "Глина" ми хареса като явление, харесах описанията и въздействието на словото, както и включения речник с разообразни остарели думи. Изчетох я много бързо, но след като прочетох и "Сърце", вече ясно видях каква е схемата на писане и на какво се разчита като въздействие. В "Глина" например имаме цветисто описание на опустошително наводнение, след което едно момче остава сирак, в "Сърце" - цветисто описание на земетресение, при което едно момиче остава сирак, в "Нишка" ще имаме пожар.
ПП:
Така, така. И казват едно голямо нищо, но все пак, въпреки опитите да представят една книга в светлина, която ще подтикне читателите да я купят, си личи, когато не са искрени и са изсмукали комплименти от пръстите си - Христо Блажев например отдавна лъже читателите си и пише положителни коментари на откровено тъпи книги, коитп няма как да е харесал, защото не съответстват на интелекта му. За съжаление същото мога да кажа и за Мария Донева, която много харесвам като автор и поетеса - пише прекрасно, но често коментарите ù за книгите надминават качествата на самите книги. Видя ли коментар + линк към Озон, ясно ми е, че мнението е манипулативно.

"Глина" ми хареса много. "Сърце" я имам, но още не съм стигнала до нея.

Аз паралелно чета две книги. Вчера довърших " Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката". Това е първата ми 4+ книга за тази година. И не стилът на писане ме кара да я оценя така. Стилът е делничен, ненатрапчив, ненатруфен с витиевати красиви фрази. Но е по мое лично усещане човешки, искрен, мил, топъл. Посланието-всеки човек в живота си се сблъсква с трудности, чувства се изгубен и колко хубаво е да намери сили да продължи като открие нещо, което да го подтиква напред в едно магическо място като библиотеката.
Хареса ми и това, че книгата не е по американски захаросана...и заживели богати и известни... Не ...заживели просто, но щастливо и в мир със себе си. Не казвам, че постигането на материално благополучие не е важно, но толкова е важно, а дори и повече е душевното благополучие. Без него сякаш нещо липсва. И ако трябва да я опиша с една дума книгата, то тя е : Искреност.
Често всичко е толкова фалшиво и напудрено, че чак нагарча и се чувстваш излъган.
Причината да не дам 5* , е че нещо не мога да обясня точно, но нещо много малко не достигна. Все пак това е една от книгите, които най-много ми харесаха от прочетените досега.
Иначе за българските книги и автори... Харесвам някои. Виктория Б. не е от тях, макар че четох "Сърце" и да... трогателна история, поне така замислено, но нещо не беше моето. Липсваше ми нещо.
А и имам едно такова усещане...в съвременния бг роман... Много се радвам, че има. Има красиви истории. Идеята да ценим повече културното  си наследство е много добра. Има много неща, които научих. Но... Героите на всеки един такъв роман ми се сливат... Само щрихирани са. Еднотипни... Търсещи, отиващи на село или мили баби, задължително традиции забравени и толкова. Не запомних след време името на нито един от тях. Затова използвам думата : щрихирани.
Същото не мога да кажа за героите на Талев, Димов... Но тези новите лично за мен не се запомнят задълго.

Абсолютно даването на искрено мнение не е хейт. Всеки има вкус както за живота, за храната която поема, така и за книгите с които "храни" ума си. За мен няма нищо по-хубаво от искреното и чисто мнение. А и винаги ми е било интересно да разбера какво не се харесва в това което аз харесвам. И ето, че аз изключително много харесах и Глина и Сърце, и сега надявам се Нишка да не ме разочарова, но ето че като чета вашите мнения за книгите й разбирам, че се възприемат като еднотипни, еднакви по смисъл дори, и наистина виждам еднакво застъпени теми. Мен подобни книги за българското, за живота в Стара България, са ми интересни, вписвам се и се намирам във всеки герой, това е моето място сякаш. Но това не означава, че категорично трябва да си заставям мнението, или да ви нападам, че видиш ли някой не харесва дадена книга или автор. Не. Тук сме с друга цел според мен.
Ще споделя мнение като я завърша Нишка, но засега завършвам Луиз Пени, ще започна Бьогле и Нишка, а и имам една на Агата Кристи , която е по-стара, но я препрочитам ей така за "спорта".

Аз май хейт към книга никога не съм писала, с изключение на едно напълно отрицателно ревю и то беше за български автор, но просто там не намерих нищо хубаво, за което да се хвана. В повечето книги винаги намирам какво да харесам или кое да изтъкна, но чист хейт никога не съм писала. Обаче си казвам чистосърдечно когато нещо не си струва според мен.

Аз пък не харесвам много книги. Както не харесвам много филми, сериали, картини, песни и т.н. Не смятам, че задължително трябва да бъда позитивна за неща, които не ми харесват. Има достатъчно други, които харесвам - предпочитам да съм искрена и да хваля тях.

По принцип отбягвам книгите, за които предполагам, че няма да ми харесат, затова и чета ревюта и анотации - за да си спестя време.
Но не винаги е възможно да ги избегна.
Ето, например, съм фен на Агата Кристи, но книгата й, която коментирах в темата неотдавна - Фатален шанс, не ми хареса много - дадох й 3 звезди.
Адаптацията е отвратителна (интересно е, че се оказа, че има силно негативни ревюта в Ю туб - мнението ми случайно съвпадна с това на ревюистите).
Книгата не е толкова зле, но има слаби моменти и дразнещ край.

То и аз избягвам книги, които знам, че няма да ми харесат, но от време на време се лъжа с нещо много хвалено или с някоя награда. Не знам, като цяло нямам много отрицателно мнение към книгите, които чета, затова и рядко имам лоши отзиви. Но с българските автори не винаги ми се получава, затова и избягвам да ги чета. "Глина" не беше лоша, но ако се повтаря историята и в останалите две, няма смисъл да чета.

Чета Правилата на доброто възпитание от Еймър Тауълс и не прихващам, та ще се изкажа, че е приспивателно. Определено не ми допада този автор.

Мъчих Магистрала „Линкълн“ и не я дочетох. С настоящата ще е същото.

Чете ми се нещо с темпо. Надявам се приготвените Сделката от Дъглас Кенеди и Ловът от Луси Фоли да ми го предложат.

Само да кажа, че Мария Донева чете в темата
И в профила си във фейсбук е дала нещо като отговор на дискусията ни 
Ама пишете и тук, ще се радваме

Нейният отговор добре, но коментарите, в които ни пращат, цитирам буквално: да го духаме и да си изчегъртаме мазолите, не са толкова добре. Но пък имената на глупците висят по стените, дори тези стени да са виртуални.

Точно щях да напиша колко съм възмутена от нецензурния език на Милена Ташева от изд. "Сиела"!!!
И отдолу са се наредили всички "обичайни заподозрени" инфлуенсъри от издателствата.
Явно много сме ги настъпили тук по мазолите, та подскачат като ощипани стари моми 

И не само тя, и Ина Иванова, и други културтрегери. А после ще се тръшкат по интервютата, че читателите не харесват качествената литература и не обичат да купуват книги без отстъпка.

А защо?
При мен подобен преход е логичен: харесвам Роулинг и я смятам за феномен и жив класик без никакво преувеличение, чета много криминална литература, документалистика, криминалистика и криминология, изобщо не се влияя от темата и споделените заглавия.

В тази връзка, може би най-накрая ще прочета "Четири домакини в Токио" на Нацуо Кирино, която се води криминална.

Далеч съм от драмите (в чаша вода) на родния "литературен" мегдан, защото смятам , че т.нар. "съвременна литература" у нас е обида за читателите. Не спонсорирам търгаши, нямам интерес към евтините им сюжети импотентните опити за "творчество", което като много български събития, е едно изписване на вежди между познати, които са такива само заради интереса, а не заради някаква кауза.

Твърде самонадеяно да си вярват, че правят литература, ако цялото инфлуенсърско множество им ръкопляска. Ценящите времето и парите си читатели ценят и адекватни издателски политики.

Благодаря, полезна информация да видим кои са инфлуенсърите, ако някой сме пропуснали. Ина Иванова ми бяха похвалили като автор, сега ще съм в двоумение дали да търся нейна книга…

@Tsugumi - защо не ми хареса първата книга за Страйк ли? Не знам, не можа да ме грабне, а ХП харесвам, вкл.като го препрочитам заедно с децата. Сега чета предимно фентъзи и фантастика, така че криминалните книги в момента съм поизоставила. А харесвам  да чета добри криминални поредици/книги.

Не, имах предвид, защо да се опитваш да я четеш, ако не ти харесва, но това, разбира се, е нещо лично. Беше по-скоро риторичен въпрос.

Не знам, кой чете темата, но, ако иска да каже нещо, е добре да избере правилния начин между цивилизовани хора - с достойнство, позиция и аргументи, а не като страхливците, които и на себе си не могат да повярват Те и подгласниците като "пишещите".