Номинации за най-голяма муня (тема 10)

  • 71 535
  • 738
  •   1
Отговори
# 585
  • Карлово
  • Мнения: 5 366
Тръгвам да излизам и настъпвам една от тъпите играчки на котката, оттук е ясно, гимнастически движения във въздуха и при падането не станах.... А винаги си гледам в краката , че знам котката как си мъкне навсякъде играчките, а тая беше с колелца...
Плагиатстваш от Сам вкъщи, а?
Бързо възстановяне.
***
За да не е спам.
Котаракът е постоянно гладен, поради настъпващото захлаждане трябва да набавя естествено подкожно облекло. Не иска обаче суха храна, а само консерви. Върви непрекъснато след мене на двора, мяка под прозорците и досажда. Аз пък само го хокам, как не се е нахранил, има храна, - тонът ми е средно висок. Мъжът ми ми забрани да му говоря, че хораха от улицата или съседити, щели да мислят, че говоря на него.Smiley
Ама не мога да се освободя от това общуване с котарака...

Последна редакция: пт, 04 окт 2024, 12:02 от ДамаТрефа

# 586
  • Мнения: 24 868
Чак много чифтове очила нямам, но когато си направя нови, винаги запазвам последния чифт който съм носила преди тях. И винаги стои на лесно място което знам много добре. Винаги. Познахте защо - за да мога да ги сложа когато съм си метнала някъде текущите и естествено без тях и себе си едвам намирам, камо ли нещо друго Grinning
Предполагам става ясно че не говоря за очила за четене, а за късогледство и то немалък диоптър, без тях съм за никъде.

# 587
  • Мнения: 13 422
Тръгвам да излизам и настъпвам една от тъпите играчки на котката, оттук е ясно, гимнастически движения във въздуха и при падането не станах.... А винаги си гледам в краката , че знам котката как си мъкне навсякъде играчките, а тая беше с колелца...
Плагиатстваш от Сам вкъщи, а?
Бързо възстановяне.
***
.
Като стана въпрос за филми. Имаше един популярен с Дж Клуни и  мисля, че Мишел Пфайфър, ама не съм сигурна за главната женска роля. Бяха изпуснали някакъв ученически лагер, историята се въртеше около белите на децата им. Там главната героиня често се спъваше и политаше, като стъпваше на колички на детето си. Тогава си казвах, Е, чак пък толкова. Човек в дома си да не види къде стъпва, не е топлийка все пак. Е, последващо дойде момент и аз да се спъвам и пързалям върху играчки колички, уж  бях прибрана, ама много бързо разбрах как е възможно.

# 588
  • Мнения: 10 870
С Мишел е, да."Един прекрасен ден" се казва филмчето,много сладко.

Последна редакция: пт, 04 окт 2024, 17:42 от *Амбър*

# 589
  • София
  • Мнения: 20 825
В автомат за адаптирано мляко, но на прозорчето на контейнера за сухо мляко полепнало и една шматка мислела, че си има достатъчно. Съответно бебчо 1 ден бил на диета - топла водица, леко оцветена. Не знам как не са видели, че цветът не е както трябва, ама знам ли..."Чудя се аз защо така реве това дете и защо толкова бързо пълни памперсите"

# 590
  • София
  • Мнения: 45 040
Непрекъснато си оставям и си търся очилата. Поне в новата къща повечето мебели ще са бели, очилата са черни, та ще ги виждам.

# 591
  • Мнения: 7 970
Непрекъснато си оставям и си търся очилата. Поне в новата къща повечето мебели ще са бели, очилата са черни, та ще ги виждам.

Хи-хи, какви илюзии храниш само Simple Smile
Крият се, бе, крият се! И аз не знам как...

# 592
  • Враца
  • Мнения: 3 147
Аз очила не нося, но у нас се крият чорапите.
Загадка е как изчезват!
Нито мястото, на което хвърлям прането, е такова, че да падне нещо отзад, да се забута под него, нито пък при пералнята има такива места. Но- ето на!

# 593
  • FRANCE
  • Мнения: 2 604
A да, чорапеното чудовище е страшно нещо. Ако някой открие мистерията на изчезващите чорапи, си е за Нобелова награда.

# 594
  • Мнения: 3 677
A да, чорапеното чудовище е страшно нещо. Ако някой открие мистерията на изчезващите чорапи, си е за Нобелова награда.
Ти остави чорапеното, ами у дома явно има всезъможни чудовища - чинени, ножени и изобщо за вся посуда. Вече си мисля, че съжителстваме с черна дупка, разни неща изчезват, други се появяват на невероятни места....
И нееее, не си мислете глупости, аз нямам никаква вина за това. Blush Joy

# 595
  • Мнения: 944
На мен ми изчезна четката барабар с дръжката от терасата. С нея си миех терасата и после я слагах в една кофа. Никой от семейството ме знае къде е, и не е паднала от терасата сигурна съм защото имаме високи стени. Почнах да си мисля, че някой е влязъл вкъщи да ми вземе само четката 😂 за какво ли ще му е?

# 596
  • Мнения: 7 970
На мен ми изчезна четката барабар с дръжката от терасата. С нея си миех терасата и после я слагах в една кофа. Никой от семейството ме знае къде е, и не е паднала от терасата сигурна съм защото имаме високи стени. Почнах да си мисля, че някой е влязъл вкъщи да ми вземе само четката 😂 за какво ли ще му е?
То е ясно за какво му е - ще я яха вместо метла (метлите са демоде), ама не е ясно как я е взел Simple Smile

# 597
  • Мнения: 24 868
Аз очила не нося, но у нас се крият чорапите.
Загадка е как изчезват!
Нито мястото, на което хвърлям прането, е такова, че да падне нещо отзад, да се забута под него, нито пък при пералнята има такива места. Но- ето на!
Припомняш ми преди доооста години как с бившия ми мъж купуваме пералня след дълго избиране, съответно ни е на дневен ред и много актуална тема за някое време. Събрали сме се точно след това с приятели и той продължава ентусиазирано да я хвали на един приятел - пък каква била модерна, пък незнамси какво пищи и свети, пък колко малко ток харчи че била висок клас...
Репликата отсреща го пресече от раз - "Ха, че вашата на ток ли е?? Нашата е старичка и се изхранва с чорапи!" Joy

# 598
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 693
На мен ми изчезна четката барабар с дръжката от терасата. С нея си миех терасата и после я слагах в една кофа. Никой от семейството ме знае къде е, и не е паднала от терасата сигурна съм защото имаме високи стени. Почнах да си мисля, че някой е влязъл вкъщи да ми вземе само четката 😂 за какво ли ще му е?
Варианти:
А. Някои не я харесва, и я е изхвърлил;
Б. Счупена, повредена неволно, и изхвърлена;

# 599
  • Мнения: 12 372
Това с четката ми припомня на моя случай. В един момент ММ живееше при сина си, там му беше по-удобно, аз бях там почти всеки ден. Една вечер ми звъни по телефона и ми вдига скандал, че съм скрила някъде четката с парцала. Казвам честно, че не съм я докосвала, но отсреща не ми вярват и бълват огън и жупел срещу мен. На другия ден, когато отивам, срещам сина му пред вратата, идва отнякъде и носи дръжка с парцал. Избухвам в смях и се заемам с разследване на случая. Момчето ми каза, че дръжката се е счупила и той е я изхвърлил барабар с парцала, като е оставил покупката на нови за другия ден. Само дето аз си отнесох кавгата.

Последна редакция: нд, 06 окт 2024, 00:05 от Poni69

Общи условия

Активация на акаунт