Аз имам интересно изпълнение от ученическите години. Отиваме на купон в съседен град. Настаняваме се, започват приготовления, салати, а ние с една кола отиваме за алкохол и продукти за закуска. Излизаме от магазина, аз нося алкохола и понеже много ми дотежа, бързо го метнах в колата. След което някой се протегна, затвори вратата и колата отпраши. Естествено не беше нашата.
Сега ако ми се случи, няма да е голяма драма. Ще купим ново пиене, но в онези времена нямахме много пари за купони и алкохол. А аз видях как пиячката на цялата група заминава...
Не успях обаче да умра на място, защото след 20ина метра колата спря, даде назад и ни върнаха пиенето. Бяха се позабавлявали за моя сметка.
Сега ако ми се случи, няма да е голяма драма. Ще купим ново пиене, но в онези времена нямахме много пари за купони и алкохол. А аз видях как пиячката на цялата група заминава...
Не успях обаче да умра на място, защото след 20ина метра колата спря, даде назад и ни върнаха пиенето. Бяха се позабавлявали за моя сметка.
, според както ти дойде да го наречеш. В студентски години си правехме такава, с нарязан на кубчета хляб, олио/масло, яйца и всичко изостанало от хладилника - сирена, маслини, краставички, парченца колбас - каквото има. Омесваш хубаво всичко и печеш. Веднъж пратихме един приятел за кренвирши до магазина, защото съвсем без месо не искал да я яде, а нямахме. Продавачката го питала колко кренвирши. "Ами не знам - казал - колкото за една баница." 
Главна част от менюто + филийки с пастет и буркани от родители. Ядяхме на кого каквото са му пратили. Брат ми като стана студент го беше срам да мъкне буркани.
