Не е за пръв път.
С номер 2 също има история.
С номер 2 също има история.
- Публикувана: 8 юли 2024, 18:46 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2024, 19:28 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 10)
Ние на празен паркинг не сме попадали, но моят е така при 5 свободни места. Никога не са достатъчно широки/дълги, никога не можем да се съберем, винаги спира на най-далечното място и винаги по 100 пъти гледа дали от двете страни има достатъчно място.
Полудявам като трябва да паркира.
Полудявам като трябва да паркира.
Е, аз много ви се зарадвах, че и други мъже имало такива. Успокоих се, някак. Явно е някакъв общ бъг на модела, а не само на отделни серии и партиди 
.
Ивекс, много се смях с вашите разменени бебета. Ние дотам не сме стигали, но като бяха децата малки, ги водихме на планина. (Нашето и едно приятелско.) Татковците ги качиха на един хълм и ги пускат с шейнички, аз снимам с камера. Момиченца и двете, 4 годишни, с червени костюмчета и червени шейнички. (Даже умишлено бяха така издокарани, защото и предната зима ги водихме и се сбиха за червената шейничка, та се разбрахме - всичко еднакво.) Снимам аз, зумирам там, (с една много модерна за времето си камера, около две кила), пристигат шейничките - в тях други момиченца в червено.
.Ивекс, много се смях с вашите разменени бебета. Ние дотам не сме стигали, но като бяха децата малки, ги водихме на планина. (Нашето и едно приятелско.) Татковците ги качиха на един хълм и ги пускат с шейнички, аз снимам с камера. Момиченца и двете, 4 годишни, с червени костюмчета и червени шейнички. (Даже умишлено бяха така издокарани, защото и предната зима ги водихме и се сбиха за червената шейничка, та се разбрахме - всичко еднакво.) Снимам аз, зумирам там, (с една много модерна за времето си камера, около две кила), пристигат шейничките - в тях други момиченца в червено
. 
Хехех, сетих се за една история на баща ми и семейни приятели. Майка ми и приятелката ѝ им оставили децата, още бебета на по 9-10 месеца, а майките седнали да пият едно кафе на спокойствие. По някое време ги засичат из града, двете бебета посинели и почервенели от рев, а татковците в синхрон подтичват с количките, препотени и леееко поизнервени..
Това обяснява защо човек като спре по средата на празния паркинг, следващият веднага се залепя до неговата кола. За по-лесно. Че иначе трудно се паркира на празен паркинг.
Такааа, минаха 24 часа от може би най-голямата ми мунщина (уж не са толкова много за 58 години живот, но пък качеството е на ниво
), та ми минаха яда и срама и сега ще си кажа каква я сторих вчера. Нали казах по едно време, че ме чакаха пилешки дробчета в гевгира да правя пастет. Е да, ама докато се задушават дробчетата, се слагат цели подправки - бахар, дафинов лист, черен пипер и понеже мразя да ги вадя едно по едно, решавам за пръв път да ги сложа в стерилна марля и да я извадя преди рязане с чопър и пасиране. Вече се досещате, че марлята на вързопче заприлича досущ на дробче и замина с всичкото в чопъра, въобще забравих, че съм я сложила, нали не ми е навик... Направи ми впечатление, че за миг в началото чопърът се опъна, а дробчетата са меки, ама като прескочи неговия си Рубикон и ги направи почти на пастет, останах доволна и не се задълбочих да мисля. Опитвам аз на сол и ми прави впечатление, че консистенцията е на пастет, но трудно се дъвче, има нещо нередно...След две-три озадачени хапки ме осенява каква глупост съм направила и със съжаление го изхвърлих. А беше вкусно, вкусно, на подправки съм го улучила...Утре ще си търся пак пресни дробчета, да не са замразявани и ще направя пак. Да бях ползвала цедката, ама беше нависоко и реших да заместя с марля.
Кубратова, това ако ти е голямата мунщина, с мед да те намаже човек . Толкова ли пък не успя да му намериш име на този пастет, чак да го изхвърлиш.
При мен пилешкия пастет често е за втория ден от готвенето. Готвя си там дробчетата, може в кукъра, може на фурна. С моркови, лук и млени подправки на око. Ако се изяде, добре. Ако не, добавям краве масло, пасирам и за другия ден вече има пастет. Може и портокалов сок за разкош. Но това вече се брои за друго, ново ястие.
. Толкова ли пък не успя да му намериш име на този пастет, чак да го изхвърлиш.При мен пилешкия пастет често е за втория ден от готвенето. Готвя си там дробчетата, може в кукъра, може на фурна. С моркови, лук и млени подправки на око. Ако се изяде, добре. Ако не, добавям краве масло, пасирам и за другия ден вече има пастет. Може и портокалов сок за разкош. Но това вече се брои за друго, ново ястие.
Нещо не ми вдъхва доверие като за мен този метод, а и моят еърфраер е от тези като малка фурна а не с кошница. Освен че яйцеварка имам по-отдавна, ако не беше така може би друго щях да мисля 
Същият е и моя, нареждам ги на решетката. То, не че е сложно да свариш яйца
, но да кипне първо водата, после време да им засечеш. Трябва около тях да се навърташ. Така само цъкваш копчето и ги оставяш. И яйцеварка имах, но я подарих. Много ми е тясна кухнята, гледам уредите да са многофункционални и да пестя пространство.Кубратова, аз съм разказвала подобна история, само че с пасатор и скариди от консерва. Зълва ми се опита да ми каже как да ползвам пасатора, аз се обърнах и сопнато отговорих “I have a PhD!” Тъй де, доктор съм по две, един пасатор да не мога да ползвам. Оказа се, че съм пасирала пластмасовото нещо, което предпазва ножчето, ако пасатора не се ползва! От това нататък като кажа на приятелките I have a PhD, веднага очакват да чуят моята поредна мунщина!
Клотилдо, ще пробвам, обаче ако ми изгърми уреда ще дойда чак до Варна да ти отмъстя! Да знаеш!
Дано изгърми. Ела! Уреди под път и над път се продават
. 
От темата разбирам, че всички мъже една майка ги е раждала. ММ паркира по много сходен начин. Ние с детето слизаме и го оставяме да си намести ТИРа. А съвсем до скоро бяхме с малка кола, но въпреки това все нещо не му достигаше мястото, позицията, положението спрямо другите коли и т.н. подробности. ММ да се чете като Моя Муньо 
В някои държави има правила, първият влиза и отива на най-далечнотп място, вторият след него и така докато свърши редът. Не губиш време да търсиш място, веднага се вижда, не се и чудиш къде.. , но можеш да се чудиш как. Случи ми се да препаркирам напред/назад няколко пъти в чуденка кое е по-голям риск- да ми удари предницата някой колега или работещите по фасадата да изпуснат нещо.. Добре, че беше преди тик ток ерата.
Това обяснява защо човек като спре по средата на празния паркинг, следващият веднага се залепя до неговата кола. За по-лесно. Че иначе трудно се паркира на празен паркинг.
Такааа, минаха 24 часа от може би най-голямата ми мунщина (уж не са толкова много за 58 години живот, но пък качеството е на ниво
), та ми минаха яда и срама и сега ще си кажа каква я сторих вчера. Нали казах по едно време, че ме чакаха пилешки дробчета в гевгира да правя пастет. Е да, ама докато се задушават дробчетата, се слагат цели подправки - бахар, дафинов лист, черен пипер и понеже мразя да ги вадя едно по едно, решавам за пръв път да ги сложа в стерилна марля и да я извадя преди рязане с чопър и пасиране. Вече се досещате, че марлята на вързопче заприлича досущ на дробче и замина с всичкото в чопъра, въобще забравих, че съм я сложила, нали не ми е навик... Направи ми впечатление, че за миг в началото чопърът се опъна, а дробчетата са меки, ама като прескочи неговия си Рубикон и ги направи почти на пастет, останах доволна и не се задълбочих да мисля. Опитвам аз на сол и ми прави впечатление, че консистенцията е на пастет, но трудно се дъвче, има нещо нередно...След две-три озадачени хапки ме осенява каква глупост съм направила и със съжаление го изхвърлих. А беше вкусно, вкусно, на подправки съм го улучила...Утре ще си търся пак пресни дробчета, да не са замразявани и ще направя пак. Да бях ползвала цедката, ама беше нависоко и реших да заместя с марля.
За мъжете - и мъжът ми, и баща ми не ги разбирам как се нагаждат към топло и студено. Примерно зимата навън е минусови Т, в колата климатикът е надут, аз ще се задуша и свалям кат след кат дрехи. Мъжът ми стои със зимната шуба. После само си излиза от колата и все едно нищо му няма, с якето и на 20 и на 0 градуса, баща ми също.
Иначе по темата - онзи ден топлих вода в микровълновата, една чаша. Ама чак като запищя, че е готово, видях, че съм пропуснала да налея вода в чашата
Иначе по темата - онзи ден топлих вода в микровълновата, една чаша. Ама чак като запищя, че е готово, видях, че съм пропуснала да налея вода в чашата
Препоръчани теми