Коя ви е мечтаната дестинация и защо?

Амиии... горе долу. Западна Турция, Истанбул, курортите, да. Аз обичам да ходя в Ерзурум, Карс, Диарбакър, Батман, Мардин, Адана, Мерсин...
НАвсякъде всичко може да се плаща с карта, аз някой път без никакъв кеш пътувам. И огромен плюс на Турция - ПО-ЕВТИНО Е ОТТУК.
То винаги има сменяне на валута, за всяка една държава. ЛЕВ има само в България. Тоест където и да пътувате в чужбина, трябва да обменяте с друга валута, независимо дали е евро, датска крона, британска лира, турска лира, норвежка крона, мексиканско песо и т.н.  
2 клика в AirAlo например и си плащам еSIM за съответната държава, 1 или 2 ГБ (4.50 или 7 долара и готово)
Те застраховките са необходими за всяка една държава. Европейската здравна карта, която доста хора имат... почти нищо не покрива. Само спешна помощ в държавна болница и това е. Аз имам такава карта и въпреки това пак си правя здравна застраховка в Алианц или SDI (през Лев Инс или Дженерали)

В ЕС поне 6-7 държави не са в Еврозоната и пак трябва да обменяте пари (Полша, Чехия, Унгария, Швеция, Дания, Румъния...). И обратно... извън ЕС има държави, които са с евро (Черна гора, Косово, Андора, Монако, Сан Марино, Лихтенщайн...) там пък с интернета е весело.

Така че няма пълно щастие. За мен всичко изредено по-горе е капризи.  Изпускате невероятни красоти по света, само защото робувате на някакви много странни изисквания. Паник атаки заради интернета, ОМГ...

Аз лично ползвам интернет в чужбина, заради гугъл мапс да намирам някои музеи, ресторанти и т.н. и после да се върна в хотела. Както и да качвам снимки в инстаграм, защото съм кифльок явно. 😂😌

Между другото, Турция е прекрасна извън туристическите дестинации. Така страшната за нашенците Анатолия (Анадола) е едно прекрасно и модерно място.
Като стана въпрос за валута, къде в Европа плащате с лев, че не ви се налага да сменяте валута (или да теглите/плащате с карта)?

@Fever Ray, напълно съгласен.
То и аз качвам, ако съм снимал нещо ,но не ми пречи това да е в края на деня, в хотела.
Иначе, относно Google Maps, научих се да ползвам MAPS ME в държавите извън ЕС, същото е като Google Maps и работи без интернет (offline), супер удобно е! Просто преди заминаване се задава дестинацията и то изисква инсталиране на карта за съответния регион ... примерно.. Istanbul... и то ми дава: Marmara region 56.7 MB например, кликвам, свалят се и после си цъкам навсякъде след като пристигна там, с детайлизиране на всяка улица.  За тази хитринка знам от сайта Магеланци, където има безценни съвети.

И аз ползвам Мапс МЕ.
Снимки правя много, основно природа и забележителности, но никъде не ги качвам, а после си правя папки във външна памет "Пътешествия" и си ги следваме със съпруга ми понякога. Изживяването и емоцията са ми важни.

Страхотно красиви места има. Оставям Кападокия. Ама например една Амасия много ме впечатли. В Амасия и Самсун бях. Напишете AMASYA в Google images и ще видите. Ерзурум също е красив, историята е навсякъде. Там е пълно с ирански туристи и повечето табели са на фарси.

И аз много обичам Турция, мисля че това е страната, в която съм се връщала най-много пъти, и изобщо първата страна, в която пътувах извън България, никога досега не ме е разочаровало абсолютно нищо там.
Но дори ваканциите в една и съща държава се променят според ситуациите, времето, възрастта, умората, работата и хората с които пътуваш. Някой път искаш екскурзия, спиш в някоя дупка и си хвърляш просто раницата вътре и излизаш да обикаляш, банята е обща и се оказва, че няма врата дори между мъжката и женската, но си толкова уморен, че не ти пука дали някой ще те види, къпеш се и лягаш, (това не ми се е случвало в Турция, а в един хостел в Чехия). Или спиш на дивана на познат, или на матрак на пода (това ми се случи в Гранада с  човек, с когото се бях запознала от Интернет).
Друг път искаш да си лежиш на плажа и да ти носят коктейли, да не се тормозиш с часова разлика и много път, да не те занимава нищо освен шума на вълните. Затова избираш организирана екскурзия, и ето че достигнах етап, в който и аз за пръв път ще видя какво е all inclusive 😂. Да и аз края на деня качвам, обичам снимки и спомени, те не пречат на изживяването, напротив като ги гледаш след време го преживяваш пак.
Има голяма разлика между екскурзия и почивка, представете си че жената мечтае за почивка, вие направо я съсипахте.

Кония ми е любимо място на мен. От по-близките - Ескишехир и Биледжик. Също и Бурса с останките на манастира Полихрон, където се е замонашил Методий.

Valcheva, реално тя влезе с критика в тема за различни дестинации. Иначе типът почивка зависи и от човека.
Аз и семейството му харесваме всички видове - и мизерните условия с приключенски привкус и щипка риск, но и луксозното спа глезене с коктейлите и аниматорите. Само ултра АИ мразим, защото тогава почивката се превръща в нон стоп тъпчене с храна.

Така обичам да ям, но по принцип не харесвам някой да ми казва в колко часа и какво да ям, както и закуските, които трябва да обикаляш тип шведска маса, аз вземам само яйца така или иначе, но чинията не седи красива, и много пъти съм харесвала хостелче без закуска, за да може някъде закуска с гледка. Но някои места е ок закуска, дори в хотелите в Турция има мнооого хубави закуски и чашки за чай, каквито аз обичам, както и красива тераса към морето. Сега на този all inclusive се надявам, че няма да ме тъпчат с въглехидрати... ще виидм ще повторя ли такъв тип почивка, ама на улта AИ длъжен ли си да ядеш или просто те изкушава? Аз си го представям като екзотични плодове, които ми носят и коктейл от скариди, но ако ми дават въглехидати и пържено няма как да стане.
Примерно Георги Милков е супер интересен пътешественик, но колкото и да обичам да го чета и слушам, но май не искам на мен да ми се случва този тип адреналин.

Е то на ол инклузив има голямо разнообразие от ястия, като не искате въглехидрати не си взимате... Там по-скоро номера е, че си си платил яденето и гледаш все да ядеш да не се минеш.
Някои хора не са така, като се наяде не иска повече, дори да има още много вкусни неща.

eSim е изключително удобно, но не всички смартфони поддържат esim. А нашият роуминг в някои страни е безумно скъп.
Факт е, обаче, че на повечето международни летища продават местни предплатени сим карти. Аз бях с такава едно време в Щатите, когато esim още нямаше.
Предполагам, че под здравна застраховка в Европа се има предвид здравната карта на ЕС.

Има много хора, за които подготовката за пътуване, дори в Европа, е голям стрес. Познавам такива, които отказват дори до Италия да отидат самостоятелно, а все разчитат на организирани екскурзии, защото не смятат, че могат да се справят сами и/или не им се занимава.

Иначе аз без интернет навън също не мога. Ще дам пример с пътуването ми в Китай - за да се разплащам с техните приложения, тъй като на малко места приемат чужди банкови карти, ми трябваше интернет. Гугъл картите там не работят, тоест - нямат достатъчен детайл и информация, така че и това отпада като вариант да се ползва офлайн. Роумингът обаче беше уникално скъп - 20 лв на ден без допълнителните такси за МБ и смс/разговори. Като сложим и това, че с местен интернет повечето западни приложения са забранени… още едно нещо за предварително проверяване как да ги достъпиш (и то при положение, че вече си проверил какво работи и какво не). Затова си има дестинации, при които предварителната подготовка е задължителна, а на много хора наистина не им е на сърце да се занимават с нея.
В САЩ ми се наложи да попрочета малко пътните правила преди да тръгна с колата под наем, защото за всеки щат са различни. Още си спомням как в единия задължително трябваше да минеш И на жълто, в съседния пък задължително трябваше да спреш. Или любимото ми правило с кръстовище с 4 стопа. Ей такива неща - на мен ми носят удоволствие, на други стрес. Хората сме различни.

Аз съм точно обратното - подготовката ми е половината кеф в едно пътуване. А и много ми харесва преди да отида някъде, дори в Европа, да се запозная с местните особености - обичаи, нрави, как да се държа, включително и някакво начално ниво на езика на страната, в която отивам. И това си иска малко четене, което обаче обогатява неимоверно.

Нищо задължително няма, просто наоколо всичко е само храна.
Аз обичам адреналин. Само преди няколко седмици се качихме на Мусала с дете на под 2 (ще ги направи през август) и 1 куче. По лятната пътека имаше сняг и лед и се качихме през скалите. Малкият в ергономична раница, а кучето в дисаги. Качихме се. Радвах се само, че не водихме бъдещия третокласник с нас, а остана с кака си в града, както и другото куче.

МЕ приложенията, вкл. уолит и виртуални КК, работят в Китай.

Най-досадната част от пътуването ми е събирането на багажа... Дори с екскурзия да си, багажа пак си го събираш сам, няма начин...
И ако на жената не ѝ хареса хотела. Ама то и организирано да е, няма гаранция че ще го хареса, та...

Това! Аз по едно време правех едни пътувания - за две седмици през ден-два в различен град, ей тоя багаж колко ми беше опротивял тогава. 😄 И до ден днешен почвам да го събирам седмица преди пътуването, защото ми е толкова досадно, че ми писва след 10-15 мин.

И аз мразя багаж, затова много обичам еднодневни пътувания понякога, наблизо, виждаш нещо ново и разнообразяваш ежедневието, просто с една малка раничка пърфект. Преди няколко години шашнах едни приятелки, че като отговорих куфара и дрехите ми вече миришеха на парфюм. Аз им обяснявах колко съм практична по екскурзиите с багажа, те не ми вярваха , не мъкна излишно парфюм. Но така съм се прецаквала с други хора, не пълня раницата до горе, да не ми тежи и накрая те купуват подаръци, които искат да натикат в моята раница, защото съм имала място.
Преди години и на мен половината удоволствие ми беше в изграждането на целия маршрут и предварителното набелязване кое в колко часа отваря, да не изпуснем някой музей, даже каква хвана ще се опитва в конкретното място, избиране на ресторанти гледки... и всъщност така наистина по-добре се е прекарвало, но този път имах много голямо напрежение на работа, и много отделна работа и просто исках някой да ме хване и телепортира до някое местенце. Това с храната ... изкушаващо е, не ям въглехидрати, ама като гледам торти, сладоледи и баклавички ще ми се дояде, и ще си кажа абе то е почивка...