Как да опозная майка си?

Индивидуално е. Общите ви интереси зависят от вас двете.

Зависи колко сте отдалечени една от друга. Ако е много зле положението,  започнете с излизане на заведение. Така ще се опитате да намерите обща тема за разговор.

Според мен майкати ще е доволна на каквото и да е
Отидете заедно на пазар, говорете си докато сте в къщи и слагате масата, питай я как и е минал деня, за общи познати, ако имате, спомнете си нещо, какъвто и да е разговор става.

Отидете на палатка някъде сред природата.

Моята дъщеря е на 16 г. Много неща правим заедно - ходим на шопинг, на маникюр, на заведение или си поръчваме храна за вкъщи, гледам с нея разни влогъри, филми, правим си спа вечери или просто си говорим - най-вече тя ми споделя къде е ходила и какво е правела с приятелките си.
Тя много обича да ми дава съвети за грим и благодарение на нея започнах да използвам продукти, които досега не съм.

Дъщерята няма как да е майка на майката. Ако майката не чувства дъщерята близка, няма как дъщерята да я предразположи. Може, но ще бъде някаква изчанчена връзка дъщерята да "разбира" майката. Трябва да е обратното. Помислете в тази посока как да се сближите - като дъщерята открие и споделя с майка си, така и майката може да я почувства близка. А ако досега не сте споделяли - помислете защо е така и работете в тази посока. Обратното е парадоксално и е за една по-късна възраст евентуално. Успех!

Най-много обичам дъщеря ми да дойде в кухнята и да си приказваме докато аз готвя. Приготвям неща, тя ги изнася, слага масата, връща се, почиства след мен, ако мия нещо, тя го бърше и хем помага, хем говори. Непрекъснато ми прави много смешки, този смях сближава много! Не зная какви са ви отношенията и моята е доста по-малка от теб, а аз съм по-голяма от майка ти, но опитваме да излезем извън рамката на “майка-дъщеря” тя ме нарича по име, понякога ми казва како едисикоя 🤪 , но и аз така я наричам също. Изобщо смешките много сближават.
Тя е моят моден консултант за да не се обличам като леличка. Признавам, че ми е много изморително да обикалям магазини с часове, но се пръскаме с парфюми, коментираме аромати и кой какво харесва, понякога мерим дрехи само за да се видим с тях (о! Ужас!), пращаме си снимки от пробните (о! Ужас!), вървейки около витрините всеки предполага какво би се харесало на другия. Да знаеш, че ти познаваш вкуса на детето си, а то познава твоя е безценно.
Ходим заедно почти всеки ден да ядем сладолед и коментираме нещата около нас - хората, сградите, колите … Говорим за коли, докато шофирам и обяснявам някои правила, защо така не е добре, защо така е добре.
Обсъждаме филми, гледаме сериали заедно. Например Gilmore Girls или Anne with an E са добри за майка и дъщеря.
Разказваме си неща от миналото - тя какво е мислила като е била малка или пък аз какво съм преживяла когато съм била малка.
Може би майка ти има още много други неща/интереси, които биха ви сближи.
Например кино, техника, телефони … при нас това са теми, които я сближават с баща ѝ.
Успех и поздравления!

Мило момиче, може ли да попитам, без да прекрачваме прага на дискретността, защо връзката помежду ви не е добра? Защо не сте близки?
Това не е упрек. Просто за да знаем накъде да насочим разсъжденията, да търсим идеи и евентуално да сме ти от полза

Ние никога не сме си били много близки, моите баба и дядо трябваше да ме гледат като малка защото тя имаше доста да учи и после да работи, тъй че не е имало някакъв разрив между нас винаги сме си живеели заедно просто не си говорим както другите хора съм виждала да говорят с майките си. Вече пробвах да инициирам разговори с нея, обаче ако говорим повече от 10-тина минути става неловко и аз неща да я насилвам да бъде с мене. Затова се надявам някакси по-естествено да се свържем, чрез хобита или нещо подобно.

Ясно.
Инициирането на разговор винаги е неловко, не само при вас. Има една сцена в една от сериите за Индиана Джоунс, в която той обвинява баща си, стария професор Джоунс, че не е говорил с него като малък. И дръпнатият Шон Конъри му казва, добре де, ето , сега съм тук,  да говорим.  Разбира се, никой от двамата не можа да се сети за какво да говорят. Не го разказах добре, но сцената е много смешна и хубава, защото е вярна.

Затова не иницирай разговор, а правете неща заедно. Така се сближават хората. Няма значение какво, на пазар да отидете, на кино, вземи я от работа и се разходете на прибиране, всяко нещо става. Покажи и смешно клипче, гледайте филм, или мач и коментирайте. Предложи и да сготвите. Просто прекарвайте време заедно и нещата ще се получат.

Майка ти също го иска, това е сигурно, но явно не знае и тя как да подходи.

Може да й пуснеш любимата си музика и да я попиташ коя е нейната любима музика.
Може да я питаш как е минало в работата и ако тя ти разкаже нещо, за някои колеги, ти другия път ще питаш - а какво стана с Пешо, оздравя ли, Гошо уволниха ли го наистина? - ще опознаеш средата й, приятелите й.
От твоя страна, ти можеш да й разкажеш нещо за училище, за твои приятели и така пък тя ще опознае твоята среда.

Поне това правим с моите (вече порастнали) деца: аз им знам всякаквите истории на всички приятелки и приятели, а те знаят, къде от мои думи, къде от лично познанство, много за моите колеги и приятели.

Излизането заедно на пазар също помага за незаангажиращ разговор и сближаване.
Може да ти разкаже някакви случки от детството си или от времето, когато е била на твоите години. Как е било тогава?
Малки стъпки обаче, докато се създаде доверителната връзка, която е обичайна между майка и дъщеря.

Надявам се да сте права, ще се опитам да прекарвам повече време с нея или може да я питам дали да идем някъде сред природата както ме посъветва някой друг, все пак е лято. Благодаря за съветите!

Мен ми беше приятно едно време, когато дъщеря ми беше тинейджър, когато се събудя в събота към 8, тя беше напазарувала, купила цветя, приготвила закуската и сложила масата. Това ни беше като една традиция.

При нас е книги, филми, сериали.
Обсъждаме, понякога започваме да гледаме или четем заедно.
По-рядко говорим за дрехи и парфюми, но и това се случва.
А по принцип сме доста различни като характери и виждане за живота.
Но си знаем кога да замълчим, за да не стават бури.