Здравейте,
Дори не знам от къде да започна.Пиша това със сълзи на очи,нямам нужда от допълнителни нападки,моля Ви. Запознах се с мъж преди повече от 4 години,три години по-голям от мен,аз съм на 26,той на 29. Още от самото начало нещата не вървяха,защото характерите ни са коренно различни. Аз съм възпитана,не познавах думите,които той употребява.Обиждаше ме с многобройни епитети,е аз пък му се “отблагодарих” като половин година по-късно след връзката ни - забременях. Бременноста ми не премина като при всяка жена - щастлива и задоволена от към всяка една прищявка.На Нова година 2020 например поради факта,че хормоните ми бушуваха ясно си спомням поредната случка,в която той ме обиждаше,макар и бременна взех глупавото решение в навечерието на новата година да се махна от него. Разбира се,бях влачена обратно за косата. Да,знам че съм глупава! Да,знам че сега и аз,и моята малка принцеса ще страдаме,заради моя безразсъдък. Живеем в апартамент на мойте родители,многократно съм го гонела,многократно се е и прибирал. Ако трябва да Ви разказвам цялата история трябва да напиша наистина книга. Споделям Ви последната случка,за да придобиете представа горе долу как протича един пореден “скандал”. Преди два месеца след като взех книжка,ми “подари” кола - на изплащане. И от тогава не е спрял да повтаря,че колата е негова,тогава когато шофирам ме обижда,че съм инвалид,че съм щяла да умра инвалид. Днес се скарахме затова,че детето отказва да си легне за обеден сън,при което бях обиждана отново с епитети относно визията ми и ми “сподели”,че изпитвал единствено и само агресия към мен и съм единствената жена в неговия живот,с която се държи така. Е,на мен ми падна пердето и му казах да си събира нещата.С гордо вдигната глава ми обясни,че трябвало аз да му ги събера,защото съм му прислужница.
Отказвам да го търпя повече тоя хаиван,отказвам да ме тормози и да потъпква достойнството ми,отказвам детето ми да живее в такива сцени.
Не желая той да я доближава,да си наема адвокат и да се оправя. Няма да позволя да възпита изрод като него. Вече дори със здравето не съм добре,благодарение на него. Подиграва ми се,че съм работела в баничарница и продавам закуски,аз сама осъзнавам,че това не е мъж на място. Да,заплатата ми не е много,но колкото можем двете с малката,толкова. Имаме покрив над главата си,имаме ток и вода,някой хора и това нямат. Ако се наложи да си наема адвокат,ще продам нещо. Не мога повече да търпя да бъда мачкана,неколкократно дори е казвал,че ще ми се изплюе скоро на гроба. Искам да съм щастлива,искам детето ми да е добре. Писна ми да бъда прислуга по цял ден след работно време,да чистя,да готвя и да оправям и да не разполагам с 5 минути за детето си,в които да седнем и да си играем двете заедно.
Дебела съм вследствие на премахната щитовидна жлеза и инсулинова резистентност,но знам че душата ми е много красива,не ме е страх от самотата,имам си детето ми. Да,ще порасне и ще си тръгне,но може би до тогава се надявам да намеря истински мъж.
Не ме нападайте,аз човек и е човешко да правиш грешки,макар и толкова жизненоважни!
Имам нужда си поговоря с някой,защото откакто съм с този човек аз изгубих и малкото приятели,които имах…
И не,не мога да си поговоря с майка ми,защото много добре знаем всички,че това,което може да споделиш на приятел,от части на мама не можеш.
Дори не знам от къде да започна.Пиша това със сълзи на очи,нямам нужда от допълнителни нападки,моля Ви. Запознах се с мъж преди повече от 4 години,три години по-голям от мен,аз съм на 26,той на 29. Още от самото начало нещата не вървяха,защото характерите ни са коренно различни. Аз съм възпитана,не познавах думите,които той употребява.Обиждаше ме с многобройни епитети,е аз пък му се “отблагодарих” като половин година по-късно след връзката ни - забременях. Бременноста ми не премина като при всяка жена - щастлива и задоволена от към всяка една прищявка.На Нова година 2020 например поради факта,че хормоните ми бушуваха ясно си спомням поредната случка,в която той ме обиждаше,макар и бременна взех глупавото решение в навечерието на новата година да се махна от него. Разбира се,бях влачена обратно за косата. Да,знам че съм глупава! Да,знам че сега и аз,и моята малка принцеса ще страдаме,заради моя безразсъдък. Живеем в апартамент на мойте родители,многократно съм го гонела,многократно се е и прибирал. Ако трябва да Ви разказвам цялата история трябва да напиша наистина книга. Споделям Ви последната случка,за да придобиете представа горе долу как протича един пореден “скандал”. Преди два месеца след като взех книжка,ми “подари” кола - на изплащане. И от тогава не е спрял да повтаря,че колата е негова,тогава когато шофирам ме обижда,че съм инвалид,че съм щяла да умра инвалид. Днес се скарахме затова,че детето отказва да си легне за обеден сън,при което бях обиждана отново с епитети относно визията ми и ми “сподели”,че изпитвал единствено и само агресия към мен и съм единствената жена в неговия живот,с която се държи така. Е,на мен ми падна пердето и му казах да си събира нещата.С гордо вдигната глава ми обясни,че трябвало аз да му ги събера,защото съм му прислужница.
Отказвам да го търпя повече тоя хаиван,отказвам да ме тормози и да потъпква достойнството ми,отказвам детето ми да живее в такива сцени.
Не желая той да я доближава,да си наема адвокат и да се оправя. Няма да позволя да възпита изрод като него. Вече дори със здравето не съм добре,благодарение на него. Подиграва ми се,че съм работела в баничарница и продавам закуски,аз сама осъзнавам,че това не е мъж на място. Да,заплатата ми не е много,но колкото можем двете с малката,толкова. Имаме покрив над главата си,имаме ток и вода,някой хора и това нямат. Ако се наложи да си наема адвокат,ще продам нещо. Не мога повече да търпя да бъда мачкана,неколкократно дори е казвал,че ще ми се изплюе скоро на гроба. Искам да съм щастлива,искам детето ми да е добре. Писна ми да бъда прислуга по цял ден след работно време,да чистя,да готвя и да оправям и да не разполагам с 5 минути за детето си,в които да седнем и да си играем двете заедно.
Дебела съм вследствие на премахната щитовидна жлеза и инсулинова резистентност,но знам че душата ми е много красива,не ме е страх от самотата,имам си детето ми. Да,ще порасне и ще си тръгне,но може би до тогава се надявам да намеря истински мъж.
Не ме нападайте,аз човек и е човешко да правиш грешки,макар и толкова жизненоважни!
Имам нужда си поговоря с някой,защото откакто съм с този човек аз изгубих и малкото приятели,които имах…
И не,не мога да си поговоря с майка ми,защото много добре знаем всички,че това,което може да споделиш на приятел,от части на мама не можеш.
