Здравейте. Съжалявам, ако съм хаотична в писането, надявам се да ме разберете, в трудна ситуация съм и съм доста разбита. Историята ще е дълга. Доста време събирам смелост да пиша.
Когато бях на 18 започнах връзка с по голям от мен мъж- женен баща на деца. Родителите ми бяха твърдо против и с всички средства се бореха да ни разделят, но не успяха. Любовта ми беше много силна граничеща с обсебване. Искам да кажа че съм от заможно и добро семейство, изглеждам добре никога не съм имала липса на обожатели. Все още не мога да си обясня обсебването си към този мъж.
И така, аз-18 годишна тъкмо завършила училище след бурна връзка на 3 4 месеца заживявам с него( той беше се изнесъл в друго жилище но не беше разведен). Животът ни не беше нито лош нито добър аз все още мислех че нещо ни липсва за пълно щастие мислех че най доброто предстои. Имаше много сигнали на насилническо нарцистично поведение които игнорирах. Много скоро забременях желано и от двамата. Както в повечето случаи тогава започна рязката промяна и си показа злия облик. Не беше заинтересован към семейството ни караше ми се за всичко без да ме щади че съм бременна. Разбрах и за изневяра имаше връзка около месец с женена жена доста неугледна , но му простих и продължих напред въпреки всичко не можех да си представя да живея без него. Роди се детето ни. Той продължи с незаинтересоваността си постоянно излизаше по дискотеки, разбирах за флиртове с разни жени и дори ми посягаше всичко това в рамките само на 40дни след раждането. В един момент родителите ми виждайки всичко от страни ме потърсиха и ми казаха да го напусна че ще ми помагат и всичко ще се оправи( през цялото това време до тук те не общуваха с мен заради връзката ми с този мъж). Аз им признах че не живея добре и започнахме да плануваме как да го напусна. И така... Вече 10 месеца те са в постоянно очакване да се случи това за което са мечтали а аз все отлагам мига. За съжаление мисля че все още го обичам не мога да определя или имам някаква обсесия към него която нямам капацитета да разгранича. Момента назрява и отношенията ни са много обтегнати ( с мъжът ми), но той ми казва че все още ме обича. Той и семейството му ме обвиняват че заради мен той е оставил децата си и бизнеса си а аз сега изоставям него. Знам че правилното е да го напусна но не знам от друга страна дали няма да съжалявам, как ще се чувствам като го водя с друг как ще се справя да съм сама майка на доста млади години. Знам че не съм единствената в такава ситуация. Много се надявам друга жена в такова положение да ми пише как е постъпила съжалила ли е за напускането на мъжа си и дали според вас да му дам още един шанс или да послушам родителите си! Благодаря на който прочете до край!
Когато бях на 18 започнах връзка с по голям от мен мъж- женен баща на деца. Родителите ми бяха твърдо против и с всички средства се бореха да ни разделят, но не успяха. Любовта ми беше много силна граничеща с обсебване. Искам да кажа че съм от заможно и добро семейство, изглеждам добре никога не съм имала липса на обожатели. Все още не мога да си обясня обсебването си към този мъж.
И така, аз-18 годишна тъкмо завършила училище след бурна връзка на 3 4 месеца заживявам с него( той беше се изнесъл в друго жилище но не беше разведен). Животът ни не беше нито лош нито добър аз все още мислех че нещо ни липсва за пълно щастие мислех че най доброто предстои. Имаше много сигнали на насилническо нарцистично поведение които игнорирах. Много скоро забременях желано и от двамата. Както в повечето случаи тогава започна рязката промяна и си показа злия облик. Не беше заинтересован към семейството ни караше ми се за всичко без да ме щади че съм бременна. Разбрах и за изневяра имаше връзка около месец с женена жена доста неугледна , но му простих и продължих напред въпреки всичко не можех да си представя да живея без него. Роди се детето ни. Той продължи с незаинтересоваността си постоянно излизаше по дискотеки, разбирах за флиртове с разни жени и дори ми посягаше всичко това в рамките само на 40дни след раждането. В един момент родителите ми виждайки всичко от страни ме потърсиха и ми казаха да го напусна че ще ми помагат и всичко ще се оправи( през цялото това време до тук те не общуваха с мен заради връзката ми с този мъж). Аз им признах че не живея добре и започнахме да плануваме как да го напусна. И така... Вече 10 месеца те са в постоянно очакване да се случи това за което са мечтали а аз все отлагам мига. За съжаление мисля че все още го обичам не мога да определя или имам някаква обсесия към него която нямам капацитета да разгранича. Момента назрява и отношенията ни са много обтегнати ( с мъжът ми), но той ми казва че все още ме обича. Той и семейството му ме обвиняват че заради мен той е оставил децата си и бизнеса си а аз сега изоставям него. Знам че правилното е да го напусна но не знам от друга страна дали няма да съжалявам, как ще се чувствам като го водя с друг как ще се справя да съм сама майка на доста млади години. Знам че не съм единствената в такава ситуация. Много се надявам друга жена в такова положение да ми пише как е постъпила съжалила ли е за напускането на мъжа си и дали според вас да му дам още един шанс или да послушам родителите си! Благодаря на който прочете до край!
Ехее ти къде си!
