Дайте ми съвет, да го напусна ли?

  • 5 582
  • 54
  •   1
Отговори
# 30
  • Paris, France
  • Мнения: 17 644
Скрит текст:
Здравейте. Съжалявам, ако съм хаотична в писането, надявам се да ме разберете, в трудна ситуация съм и съм доста разбита. Историята ще е дълга. Доста време събирам смелост да пиша.
Когато бях на 18 започнах връзка с по голям от мен мъж- женен баща на деца. Родителите ми бяха твърдо против и с всички средства се бореха да ни разделят, но не успяха. Любовта ми беше много силна граничеща с обсебване. Искам да кажа че съм от заможно и добро семейство, изглеждам добре никога не съм имала липса на обожатели. Все още не мога да си обясня обсебването си към този мъж.
И така, аз-18 годишна тъкмо завършила училище след бурна връзка на 3 4 месеца заживявам с него( той беше се изнесъл в друго жилище но не беше разведен). Животът ни не беше нито лош нито добър аз все още мислех че нещо ни липсва за пълно щастие мислех че най доброто предстои. Имаше много сигнали на насилническо нарцистично поведение които игнорирах. Много скоро забременях желано и от двамата. Както в повечето случаи тогава започна рязката промяна и си показа злия облик. Не беше заинтересован към семейството ни караше ми се за всичко без да ме щади че съм бременна. Разбрах и за изневяра имаше връзка около месец с женена жена доста неугледна , но му простих и продължих напред въпреки всичко не можех да си представя да живея без него. Роди се детето ни. Той продължи с незаинтересоваността си постоянно излизаше по дискотеки, разбирах за флиртове с разни жени и дори ми посягаше всичко това в рамките само на 40дни след раждането. В един момент родителите ми виждайки всичко от страни ме потърсиха и ми казаха да го напусна че ще ми помагат и всичко ще се оправи( през цялото това време до тук те не общуваха с мен заради връзката ми с този мъж). Аз им признах че не живея добре и започнахме да плануваме как да го напусна. И така... Вече 10 месеца те са в постоянно очакване да се случи това за което са мечтали а аз все отлагам мига. За съжаление мисля че все още го обичам не мога да определя или имам някаква обсесия към него която нямам капацитета да разгранича. Момента назрява и отношенията ни са много обтегнати ( с мъжът ми), но той ми казва че все още ме обича. Той и семейството му ме обвиняват че заради мен той е оставил децата си и бизнеса си а аз сега изоставям него. Знам че правилното е да го напусна но не знам от друга страна дали няма да съжалявам, как ще се чувствам като го водя с друг как ще се справя да съм сама майка на доста млади години. Знам че не съм единствената в такава ситуация. Много се надявам друга жена в такова положение да ми пише как е постъпила съжалила ли е за напускането на мъжа си и дали според вас да му дам още един шанс или да послушам родителите си! Благодаря на който прочете до край!

Според мене страстта от връзката ви си е отишла, появата на дете ви е хвърлило в битовизми и лИбУФтЪ се е изпратила през комина. Като дондуркаща бебе вече не си му интересна и предполагам, че и той на тебе ти е леко омръзнал.

Разумът казва, че трябва да го напуснеш. За съжаление още го обичаш щом се страхуваш да ти се изплъзне и да го видиш с друга. Според мене капката, която да прелее чашата още я няма. Не си емоционално готова да го напуснеш.

А защо си е напуснал бизнеса? Как заради тебе? ОК, искал е да бъде с тебе, ама чак бизнес да зарязва. В негово жилище ли живеете? Той ли издържа семейството изцяло? Ти работиш ли, имаш ли пасивни доходи, учиш ли?

Не знам дали връщайки се у родителите ти, но с дете, няма да се натресеш от трън на глог. Има ли начин да им оставиш детето, а да идеш да учиш в друг град?

Размисли и говори и с него!

Млада си и бъдещето е пред тебе. Има изход, но трябва да се почувстваш готова.

Щастие ви желая.

# 31
  • София
  • Мнения: 44 814
От чисто любопитство - този мъж записан ли е като баща на детето ти? След като все още е женен, ми е интересно как стоят нещата юридически.

# 32
  • Мнения: 8
Написах, че е разведен и имаме сключен брак.

# 33
  • Мнения: 3 054
Omraznami,
Мило момиче, млада си, бързала си да живееш и вече трябва да вземеш важни и трудни решения.
Първият ми съвет е слушай родителите си - те най-добре познават теб и ситуацията, в която си изпаднала. И разбира се, те обичат.
Второ, съветвай се със специалисти за важните проблеми.

Казваш, че си не се развеждаш, защото си обсебена. Обикновено партньорът на обсебения е манипулатор. Обсебването е токсично, това не е любов. Като наркотиците - знаеш, че вреди, но не можеш да спреш сама.  Потърси и прочети наличната информация за токсични връзки. И се срещни с психолог.

Изнеси се възможно най-бързо. Не живей с насилник, който не те уважава.
Среща с адвокат - за развода, родителски права, дали и какави доказателства за насилие трябва да събереш.

И накрая, мисли за бъдещето - твоете и на детето. На него му трябва силна и самостоятелна майка. На твоята възраст е най-важно висшето образование (средно вече имаш) и професионално развитие.

# 34
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 166
Казваш,че обичаш човек,който ти посяга,изневерява ти,държи се лошо с теб...?Нали си от добро семейство,значи би трябвало да са те научили да не позволяваш на никого подобно отношение.
Покажи достойнство и себеуважение,вземи си детето и се прибери при родителите си-те са твоя гръб.
Приеми ситуацията като житейски опит и продължавай напред.

# 35
  • Мнения: 381
Любов не е това, дето те бие, лъже, флиртува с всяка, обижда те и те държи като заложник с фалшиви „обичам те“. Това не е любов, това е зависимост, емоционално робство. Знам, че не ти е лесно, и не те съдя, защото всяка от нас може да се оплете в такава „любов“, особено когато си млада и вярваш, че ще промениш звяра с обич.

Истината е, че той се е показал какъв е – още преди да се роди детето. И сега, като вижда, че си събрала кураж, започва пак с манипулациите – „обичам те“, „заради теб загубих всичко“… А детето? Твоето дете? То в каква среда расте? Какъв пример ще получи – че мъжът може да блъска, да обижда, да кръшка, а мама пак го обича? Не, мила, ти си майка, и от тук нататък не си сама – ти имаш дете, което разчита на теб да си силна и разумна. А любовта? Любовта ще мине. Ще боли, ще ревеш, ще се чудиш как си го търпяла… и после ще дойде един ден, в който ще си кажеш: „Господи, добре че се махнах!“.

Родителите ти са направили огромна крачка, за да ти помогнат – вземи я. Никой не казва, че ще е лесно. Но ти си млада, имаш подкрепа, имаш бъдеще. Не го губи заради човек, който те дърпа към дъното.

И не, не си сама. Много от нас сме били на твоето място. Излизането от това блато е гадно, ама е възможно. Ти заслужаваш да си щастлива, обичана, уважавана – не търпи по-малко. Не му давай повече шансове – той е изчерпал всички.

Стискай зъби, вдигни глава и тръгни към живота, който наистина искаш. Той няма да се промени. Но ти можеш. И ще го направиш.

# 36
  • Мнения: 393
Бягай с 200. Щом родителите ти те подкрепят, действай. Спасявай се докато можеш, че после и по-зле ще стане. Имаш време да поправиш живота си.

# 37
  • Мнения: 350
Според мен трябва да се изясни от какво идва това "обсвебване". Някакво силно взаимно привличане ли е, някакви незаменими и незабравими моменти заедно ли са.

Това е важно, защото за да се измъкне аворката от тях, особено при наличието на дете, ще е практически доста трудно. Много е вероятно да сравнява всеки следващ кандидат-партньор с тази обсебеност и все нещо да не и достига, все нещо да и липсва.

Жестът от негова страна да се разведе с предишната си жена, да се ожени за тази и да създадат дете, което е признато за негово, е доста голям. Не знам какви са проблемите с бизнеса, дали са свързани с новото му семейно положение или с някаква сучайност. Или бизнесът е бил свързан с бившата му жена?!

Това изнервяне, излизане по дискотеки и флиртове с други жени, може да е от огромния стрес от развода и проблемите в бизнеса.

Разбира се, ако има насилие, ясно е, че трябва да се разделят, в това спор няма. Просто авторката да се опита трезво да помисли как се вижда тя след 1-2-5 години и какви отговорности може да поеме за себе си и детето.

Последна редакция: ср, 23 апр 2025, 13:56 от Petko09699

# 38
  • Мнения: 9
Здравейте. Съжалявам, ако съм хаотична в писането, надявам се да ме разберете, в трудна ситуация съм и съм доста разбита. Историята ще е дълга. Доста време събирам смелост да пиша.
Когато бях на 18 започнах връзка с по голям от мен мъж- женен баща на деца. Родителите ми бяха твърдо против и с всички средства се бореха да ни разделят, но не успяха. Любовта ми беше много силна граничеща с обсебване. Искам да кажа че съм от заможно и добро семейство, изглеждам добре никога не съм имала липса на обожатели. Все още не мога да си обясня обсебването си към този мъж.
И така, аз-18 годишна тъкмо завършила училище след бурна връзка на 3 4 месеца заживявам с него( той беше се изнесъл в друго жилище но не беше разведен). Животът ни не беше нито лош нито добър аз все още мислех че нещо ни липсва за пълно щастие мислех че най доброто предстои. Имаше много сигнали на насилническо нарцистично поведение които игнорирах. Много скоро забременях желано и от двамата. Както в повечето случаи тогава започна рязката промяна и си показа злия облик. Не беше заинтересован към семейството ни караше ми се за всичко без да ме щади че съм бременна. Разбрах и за изневяра имаше връзка около месец с женена жена доста неугледна , но му простих и продължих напред въпреки всичко не можех да си представя да живея без него. Роди се детето ни. Той продължи с незаинтересоваността си постоянно излизаше по дискотеки, разбирах за флиртове с разни жени и дори ми посягаше всичко това в рамките само на 40дни след раждането. В един момент родителите ми виждайки всичко от страни ме потърсиха и ми казаха да го напусна че ще ми помагат и всичко ще се оправи( през цялото това време до тук те не общуваха с мен заради връзката ми с този мъж). Аз им признах че не живея добре и започнахме да плануваме как да го напусна. И така... Вече 10 месеца те са в постоянно очакване да се случи това за което са мечтали а аз все отлагам мига. За съжаление мисля че все още го обичам не мога да определя или имам някаква обсесия към него която нямам капацитета да разгранича. Момента назрява и отношенията ни са много обтегнати ( с мъжът ми), но той ми казва че все още ме обича. Той и семейството му ме обвиняват че заради мен той е оставил децата си и бизнеса си а аз сега изоставям него. Знам че правилното е да го напусна но не знам от друга страна дали няма да съжалявам, как ще се чувствам като го водя с друг как ще се справя да съм сама майка на доста млади години. Знам че не съм единствената в такава ситуация. Много се надявам друга жена в такова положение да ми пише как е постъпила съжалила ли е за напускането на мъжа си и дали според вас да му дам още един шанс или да послушам родителите си! Благодаря на който прочете до край!

Ако не си щастлива, го оставяй, няма какво да мислиш. Бъди егоист и мисли за себе си, ти си най-важната фигура в живота си. А и мъжът ти (или вече общият) е лайно, обичаш го заради представата, която си си направила за него в началото, без да забелязваш лошите му качества. Махай го тоя.
 Както пее една певица:
"Изхвърлете го от тука на боклука"
#superhappytogetherbutnotforever

# 39
  • Мнения: 1 184
Детето ми е изключително умно, гледано с любов и внимание, както всяко дете с адекватна майка.
Останах с впечатление, че детето е бебе или още от пелените личи, че е изключително умно.

# 40
  • Мнения: 2 563
Абе да си стои при него, че овце много, а кочът е един.
Може още вунверкиндчета да ти направи.

# 41
  • Paris, France
  • Мнения: 17 644
Ако не си щастлива, го оставяй, няма какво да мислиш. Бъди егоист и мисли за себе си, ти си най-важната фигура в живота си. А и мъжът ти (или вече общият) е лайно, обичаш го заради представата, която си си направила за него в началото, без да забелязваш лошите му качества. Махай го тоя.
 Както пее една певица:
"Изхвърлете го от тука на боклука"
#superhappytogetherbutnotforever

Каква представа? Те са се оженили, живяли заедно, решили да създадат общо дете, въпреки наличието на още две за мъжа, имат общо дете. Това не е като да се срещат 2 пъти месечно в хотел.

Егоист да бъдела. Ми тя си е егоист, но вече има отговорността за собствено дете. Като се върне у заможните си родители с детето, може да се окаже, че трябва да им играе по свирката, да възпитава и гледа детето както те искат, освен че ще е зависима финансово от тях. Поколенческите разлики лъсват точно след появата на внуче. Ако си въобразява, че с дете ще има у родителите си моминския живот, който е водела като е напуснала дома им, вероятно греши. И там ще дондурка бебе.

Има и друго - мъж, който може да си зареже семейството и децата за да изживява голяма любов, може лесно да се отчужди и от тяхното дете като се разделят. Детето и може да се окаже с отсъстващ баща, което в пубертета може хич да не е приятно. Да помисли и за отношенията баща-дете!

Не казвам, че е вързана с него и ще векуват заедно, а че трябва да размисли. Явно е импулсивна щом на 18г е заминала да живее с женен мъж, който е баща на 2 деца. Това не е като кратък флирт с нехранимайко. Аз доста дивотии правех като млада, но и посмъртно не бих направила нещо, което би ми било дълго камък на шията.

Прави впечатление, че тя все бяга от нещо. Веднъж напуснала родителския дом, сега иска да бяга обратно. Да се замисли защо и от какво бяга! Другото е, че все е висяла някому и някой я е отглеждал. Не прочетох да е работила, да има планове да учи, да работи, да си изгради неин бизнес. Малко звучи като да мисли, че парите растат по дърветата. Оттам и триенето с мъжа и.

В момента трябва да помисли как да е възможно най-независима. Тя пак ще е зависима от детето и нуждите му, но поне няма да се лашка от нечий дом в друг.

Последна редакция: ср, 23 апр 2025, 17:52 от Nevena Virolan

# 42
  • София
  • Мнения: 18 569
Тя може да стане независима, без да стои да я бият.

# 43
  • Paris, France
  • Мнения: 17 644
Съвсем независима не може да стане предвид общото дете. В идните 17г ще трябва да се съобразява с нуждите на детето, както и с желанията на бащата.

Посяга и, да, но тя се притеснява как ще се чувства ако го види с друга.

Ше го напусне, но както писах, не е готова емоционално и още е влюбена. Трябва да насъбере нужната доза горчилка.

От това, което съм видяла - емоционалното болезнено привързване е най-голямата пречка жена да напусне насилник. Финанси  липса на жилище, липса на близки наоколо са преодолими с помощта на институции, но привъзването не е и не съм сигурна, че психолог може да помогне. Тя осъзнава, че не е щастлива с него. Мисли, че ще е по-добре при родителите си. Родителите и са готови да помогнат. Всички условия да го напусне ги има, но не смее. Най-много да прочетем за нея във вестниците и няма да е първата. Няма и да е последната, за съжаление.

# 44
  • София
  • Мнения: 18 569
Невена, много жени в подобни дилеми завършват в моргата. Защото чаках нещо - детето да порасне, да станат финансово стабилни, да не им се месят родителите, да не ги говорят хората и т.н.
Затова би трябвало да се спаси от него физически, пък емоционално и финансово ще си стъпи на краката при желание.
Родителите са по-малкото зло в случая, колкото и влияние да се опитат да имат. Поне надали ще я бият/убият.
Пък може и да ѝ дадат рамо да учи и да работи, за да порасне най-накрая.
Детето ще порасне, но тя няма защо да се съобразява с бащата. Има си закони и е достатъчно да се съобрази с тях.

Общи условия

Активация на акаунт