Имам нужда от съвет.

Уви, тук съветите няма да помогнат.

Ами да, не си много умна.
Трябвало е още в началото да го зарежеш след първите обиди и унижения, а ти си продължила. И то цели 4 години.
Никой не ти е виновен.
Е, никога и не късно да разкараш отровния човек.
Че има хора не го правят много повече време.

Знам, че искаш да си спестиш да се съдите, да плащаш адвокати и тн. Но е най-добре за да има режим или някакво споразумение кога детето да е при теб и кога при него, за да не трепериш всеки ден дали няма да те изпревари и да я вземе той от детска и после да се чудиш как да си я вземеш, ако има решение от съда ще си по-спокойна, и той няма да е толкова смел

Това е типичен профил на насилник.
От такъв човек не можеш да очакваш "разбирателство". Те са злобни, агресивни, обсесивно контролиращи и манипулиращи.  Често живеят в собствен свят в който притъпяват дълбокото си чувство за малоценност, чрез самовнушения за самите себе си, които обаче не отговарят на истината. Липсва им емпатия, не обичат себе си и не могат да обичат  другите. В крайна сметка всички тези противоречиви чувства и цялото разочарование от живота и личността им водят до дълбоки душевни страдания, които често рефлектират с тормоз над близките. Често страдат от алкохолизъм или  злоупотреба с други вещества или някаква форма на зависимости.
С този човек, може да очакваш само неприятности от тук нататък и то в големи мащаби. Затова съветите за адвокати и жалби не са никак случайни и е редно да се подсигуриш с всякакви мерки за сигурност.

Опитвам се да проявя разбиране и въпреки, че не съм била в подобна ситуация, те моля да направиш всичко необходимо, което са те посъветвали и то незабавно! Ще е в твой плюс! Разбирам, че си изморена, но най-важната стъпка си я направила, направи и другите в името на детето и не продължавай да се луташ. Със сигурност ще е трудно, но ще дадеш началото на един спокоен живот и на двете ви. Пиши тук, ще те подкрепяме! Заеми се спешно с всички стъпки.

Моят съвет е да се обадиш в градината на дъщеря си и да ги уведомиш, че сте в процес на раздяла с бащата. Много вероятно от ината си да отде и да я вземе защото предполага и иска да те нарани емоционално.
Жалбата в полицията не е панаир, но след това би изиграла роля за родителските права.

Добро утро,мили дами.
Днес когато я заведох попитах възпитателката много деликатно. Обясни ми,че без решение каквото и да било,няма как да не му я даде,няма основание,ако отиде да я вземе разбира се. Но ми каза,че ще ми се обади ако има нещо такова. В интерес на истината той е много страхлив.

От всичко написано/разказано са видими доста характерни черти за двата полюса на поведение — насилник и жертвата му. Но за това малко по-късно.

Първо искам да изразя следното, свързано с някои коментари, които прочетох — никога не е късно да се разделиш с крайно неподходящ партньор. На някои хора това, за жалост, им отнема години, а други, за още по-голямо съжаление, търпят цял живот. Разбирам, че за дадени странични наблюдатели подобно поведение е неразбираемо, но от психоемоционално гледище е абсолютно закономерно. За да попадне човек в такива взаимоотношения, то това означава, че има „база”; съществува „почва”, върху която именно такива взаимоотношения да бъдат развити. Не е случайно и не е никак лесно на човек да се отърси, когато зад подобен дългогодишен „инцидент” се крие нещо друго.

Браво на авторката, че се е решила и е предприела нужните действия и за нея самата, и за детето ѝ. Оттук нататък обаче подозирам, че е възможно бащата да се активизира и да се опита да използва детето като оръжие срещу нея — манипулации, заплахи за отнемането му, извънредни и некоординирани вземания на момиченцето от детската градина (което ми се струва, че даже мернах из темата като актуално). За това е редно да бъде подготвена, битките са започнали, но войната е дълга.

Подкрепям съветите, които са били дадени от други участници в темата — смяна на патрон, документация, свидетели, консултация с адвокат. Каквото може авторката, нека това да направи — важно е за всичко да има „защитен” пояс пред себе си. Сега би могло да ѝ се струва крайно или дори нелепо, но е наистина от значение и е неотложно — напълно е възможно бащата на детето да подпали преди авторката и да избълва всякакви лъжи, да се възползва от всякакви мними доказателства, за да я „накаже”. Все пак удобният за него обект вече не е наличен (нарочно употребявам тази дума — жената не е субект с достойнство според него, а обект, носещ му някакви ползи). Ще опита по всякакви начини — от чаровни комплименти до болни заплахи. Ще желае да провокира авторката всевъзможно, за да предизвика у нея реактивна агресия, чрез която да оправдае насилието си. Най-важно за авторката е не само да задържи позицията си, да бъде твърда и умерена, но и да предприеме ранни мерки.

Сега за динамиката „насилник — жертва”, няколко момента ми направиха много силно впечатление.

Авторката, изглежда, е абсолютно засрамена, потисната, поставена в капан — не би споделила дори с майка си, което е първи сигнал, че нещо не е наред. Няма значение дали човек е близък с родител, дали не е, даже няма значение на кого ще сподели (дали на приятел, дали на роднина, индивидуално е) — тук по-скоро бих искала да обърна внимание на нещо друго. На изолацията — това е много силно търсен ефект в подобна двойка. Насилващият желае контрол, а контрол се постига чрез доминация, водеща до изолиране на жертвата до степен, в която да бъде „безпомощна”; да няма кой да ѝ помогне да излезе от връзката с него, да няма кой да ѝ отвори очите за тежката реалност. Коментарите за работата ѝ също са с горе-долу подобна цел — тук има и добавка: още срам, още безпокойство, че тя не е достатъчно добра, доизграждане на малоценността. Докато жертвата се усети и окопити минимално, обикновено е оставена с минимален социален кръг, загубила е работно място (или е стигнала до бърнаут; и двете крайности са възможни), изгубила е всякаква представа за себе си като личност. Обезобразена душевно.

Често, макар и изненадващо за някои, се среща насилникът да не е сам. Това става ясно от опасенията на авторката, че бащата на въпросния ще се намеси, ще я посети на работното ѝ място. Зад гърба си подобен човек има цяла „система”, патологична понякога, която е подкрепила (дали открито, дали косвено) поведението му. Това могат да бъдат родители, които се славят със свръхпротективен модел (вмешателски дори); за които детето им винаги е било или цар, или роб. Те са свикнали или да регулират крайно, или да приемат безропотно до степен безусловна подкрепа. „Продуктът” е ясен — привидно силен и самоуверен (до нарцистичност на повърхността) син, който вътрешно е разяден от ненавист към себе си.

Иска ми се да има някаква „превенция”, хората да могат да разчитат знаците, че човекът срещу тях би могъл да им навреди. Неприятното е, че капанът е объркващ и трудно се излиза…

Стокхолмският синдром и дълбоките комплекси не прощават, за съжаление. Ако сам човек не реши да си помогне, няма кой.

Взела си правилното решение, но не използвай детето за щит и оръдие във вашите отошения. Защото двете роли са различни. Не разбрах как се държи с детето, ако няма проблем и се държи добре, от "войната" между вас "печелите" само стрес и болести. Пак казвам ако всичко е наред се споразумейте кое е най-добро за детето и най-оптимално в отглеждането му, вашият път вече е свързван само детето, нищо друго, но това дете трябва да се гледа, взима, връща и цивилизованите двойки са с гъвкав режим в полза и най-доброто за детето, всеки си тръгва по своя път, гледа си своя живот и носи отговорност за миналото си. Вие може да не говорите, да не се карате пред него, но детето всичко разбира и усеща.

"Баща му е един див селянин,който въобще не ми е и минавало през ум,че би могъл да направи нещо за сина си,за да съхрани семейството му.А майка му - вятър я вее на бял кон жената.На 60 и кусур години е и въобще не съм й в ухото,за нея е важно по цял ден да си лежи,да обикаля магазини с приятелки и така.",


Прочитайки написаното от теб ти препоръчвам да работиш с твоите вярвания и възприятия, вие не сте на пясъчника в градинката, за да идва "дивия селянин" да ви разтървава. Вие сте големи хора и сами взимате решения, не му е работа на баща му да се меси, и трябва не да си недоволна от това, както и ти да определяш кой как ще живее и да те дразни какво прави майка му. Дали е с приятелки, дали лежи си е нейна работа. Осъзнай че това поведение вредиш на детето ти и го възпитаваиш утре да мисли и да се държи така. Прави най-доброто за детето си. Както и не забравяй, че в подобна ситуация освен дела с бащата за виждане, претенции може да имат и бабата и дядото. След подобна "селска идилия", моя приятелка заведе дело да вижда внучето си, то бяха съдилища, експертизи, психолози и след всичкия този "ад", майката замина за чужбина, бащата си намери някаква, но горкото просто го сринаха психически от всички ненужни простотии отражение на егоизма им, войната между тях, да се надцакат кой е повече. И говорим за хора на топ позиции, високо интелектуално ниво, да се чудиш що за манталитет и възпитание всички да си причинят този "ад".

Ето кратко видео, което дано ти е от полза.

https://youtube.com/shorts/-JFKWAPCNyw?si=qVflAJZA3iXXFu9H

Практичен съвет - тъй като си на заплата и трудов договор, можеш веднага да дръпнеш малък заем - около 2000 лв. Хонорарът на адвокат в момента е около 1500 лв.
Действай незабавно!

В съда няма никакви циркове и панаири. Просто малко документи, подписи, едно-две влизания в зала и готово.

Как си авторке? всичко наред ли е ?

Извинявам се, насилих се да прочета това отвратително отношение от него към вас, но само не разбирам защо сте стояли с него? Не виждам да е заради друго, освен заради секса? Защото вие казвате, че още при запознаването си сте усетили и разбрали, че сте много различни, и че той няма възпитание, обноски, уважение.

И като си помисля, че далеч не сте единствена, а са десетки, стотици, ако не и хиляди, които търпят подобно поведение, лошо ми става за едното чуканче какво се случва...

Не взимай бързи кредити. Това е стрес.

Осъзнала си, че имаш най-важното: покрив над главата и подкрепата на родителите ти. Дори само морална не е никак малко. Не е нужно да им споделяш подробности, които смяташ, че ще ги разстроят. Ще си прецениш.

Ако той се държи добре с детето, не превръщай войната ви във война за детето. Трудно е да си обективна. Но той има същите права като твоите. Уреди нещата законово.

Срамна работа няма. Какво като си в баничарница. Има по-важни неща в живота: качества на характера като борбеност, сговорчивост и умереност.
 
Не се връзвай на жалки коментари и за външния ти вид. Той като е толкова готин, какво е правил с тебе?

Нормално е да си изнервена и да имаш нужда да си подредиш мислите.

Не съм казала бърз кредит. Банките отпускат съвсем нормални малки кредити.