Детски приказки от близкото минало и как се вписват в днешното съвремие

Всъщност е заблуда, че децата не разбират и … нищо им няма. Проучванията показват, че приказките помагат, защото в тях винаги доброто побеждава, че поставят героите в изпитания и дават находчиви решения на проблеми. Точно както в примера горе за Зайовата къща. Накрая доброто побеждава, правдата възтържествува и Зайо е смел малък герой, с който малките може да се отъждествяват и да се почувстват силни и смели въпреки, че сърцето им ще изхвръкне от страх. За това има кампании “Приказка срещу травмата” - метод за помощ на деца, преживяли различни стресови ситуации, на които чрез приказки се помага да се справят.
Има други приказки обаче, в които няма такива героични победи, има жестоки изпитания, но няма находчиви решения. Точно тези приказки, могат да нанесат вреда, сочат същите тези проучвания. Децата поради своята неопитност често имат кошмари, страхуват се и тяхното съзнание е оспорено, разколебано. Давам пример с Хензел и Гретел. Те двамата бутат вещицата в пещта и се спасяват. Самото изгаряне на вещицата в пещта не е толкова драматично и страшно за децата. Те не знаят какво е вещица, знаят, че е лоша и е справедливо да получи наказание и братчето и сестричката да се спасят. Обаче! Хензел и Гретел са заведени в гората и изоставени там от бащата по искане на лошата втора майка. Точно с това децата имат проблем, защото тук няма никаква морална поука и справедливост. Напротив. Има нарушаване на доверието между дете и родител. И макар, че само някои деца знаят какво е втора майка и някои не познават бащите си всички знаят какво е майка и баща. Акта на изоставяне в гората е изпитание за тях и децата често не мога да отработят кое е част от приказката и кое е действителността. Или малката кибритопродавачка. В нея няма хубав завършек, доброто не побеждава. Не е приказка за деца.
По тези причини се препоръчва на родителите много да внимават и да преработват текстовете така, че да бъдат правилно разбрани и разтълкувани от децата им. Тяхната отговорност е да съобразят приказката с възрастта и детето си.
За това много се изненадвам, че все още има хора, които повтарят “нищо им няма” понеже “на мен са ми я чели и нищо не ми е станало”… и никой не се замисля, че всичко лошо в приказките идва от жените … вещица, мащеха, зла кралица, че в приказките рядко се появява някой баща например и ако се появи, той върши нещо лошо под въздействие на лошата жена или не може да направи правилното … тези ролеви модели също трябва да бъдат добре подбирани от родителите.

Di Soleli, аз лично под "нищо им няма" имам предвид, че им има толкова, колкото от стотици други фактори, събития и хора около тях, също книги, филми, даже музика. Да, всичко в този живот влияе и оставя следа в (под)съзнанието, но не можем да ги изолираме от всичко. Пак казвам - аз специално страшни приказки не съм разказвала и страшни филми не давам да се гледат (макар че и това се е случвало, въпреки забраните), но да им спестяваме истории като Майчина сълза и Косе Босе ми идва в повечко.

Интересни са тези неща. Като си спомня много приказки съм прочел или са ми разказвали, и от някои ме е било страх и съм ги сънувал в кошмари. Други пък, също пълни с насилие, убийства и ужасии, изобщо не са ми направили никакво впечатление. Повече съм запомнил и ми е било интересно средновековните замъци и облекла, или напълно чуждите култури за нас - ориенталски, африкански, северни, руските даже.
Примерно ,,Майчина сълза" ми беше много неясна и безинтересна дълги години. А трагедията на момиченцето кибритопродавачка я осмислих много по-късно, като голям.
Всъщност повечето ги възприемах точно като приказки, някакви нереални, от други светове.

Това не са приказки, писани/ измисляни за деца. И са писани в един съвсем различен свят от нашия. В средновековието хората са гледали с децата си екзекуции, до първата половина на 20 век са гледали в цирковете хора с увреждания, правели са се експерименти с хора... Светът никога не е бил безопасно място, а човекът се е проявил като най-умното, но и най-жестокото и безскрупулно същество на земята.
Приказките отразяват света, такъв, какъвто го е видял авторът. Андерсен е имал труден живот и приказките му са тъжни, тежки и аз не съм ги чела на децата си.

Когато съм изпитвала тъга, докато съм чела тъжни приказки, мисля, че това само ме е обогатило. Четейки как родителите на Хензел и Гретел ги изоставят, това ме е научило, че има и такива случаи и такива хора. Пак не мисля, че ми е навредило по някакъв начин, даже напротив. Е, виж, кошмари с Баба Яга съм сънувала. Това е кофти. Не го желая за детето си. Но знам, че кошмари всеки има и винаги ще има, провокирани от всякакви случки в живота. Разбира се, зорлем не бих ги търсила. Пак казвам - за страхотии разбирам, но такова чак превъзнасяне и предпазване от чувства като тъга, съчувствие към някого, почуда, изненада защо дадено нещо се случва и защо някой прави определено нещо - не.

Аз много харесвах приказките на братя Грим, въпреки, че някои ги смятат за жестоки на моменти.
Не съм се плашила от Вълкът и седемте козлета или от Червената шапчица (изядени деца, разпорен корем). Напротив виждала съм поука в тях.

Сещам се и за приказката с чревцата на Кума Лиса, ама не ме е впечатлило кой знае колко.

За сметка на това Оловният войник, Малката русалка (в оригинал) и Малката кибритопродавачка направо ме травмираха. Не бих и не ги чета на децата си. А бе, като цяло приказките на Андерсен са красиви, ама да не им четеш финала.

Замислям се сега, че съм отгледана с тези приказки. Много ни четяха от всичко по много на мен и на сестра ми и нито ни е било страх, нито сме приемали с ужас този изял онзи. Нали трябва да научим децата на хранителна верига. Не сме и станали психопати само да кажа.
Синът ми е на 5 и мрази Червената шапчица.Казва, че го е страх, но не ми се иска да го отглеждам в розов свят, където всички са добри и нищо лошо не се случва. Важното е както каза някой по-горе да имат положителен финал, хубава поука и детето да заспи 😂
Сливи за смет иска да научи младите девойки, че чистотата е на почит.Нямам проблем с нея, дори я намирам за интересна.

И Червената шапчица е претърпяла толкова прекроявания напоследък, че почти нищо страшно ѝ не е останало. Дори виното в една от книжките на детето е "гроздов сок" - сакън да не бъде споменат алкохол.

Винаги съм обичала приказки. До днес ги обичам. И като ги чета плача. И за кибритопродавачката и за малката русалка... Оловният войник... Всъщност в тази приказка не умираха ли заедно войничето и балеринката? И в пепелта остана оловно сърце? Вечната любов?
Не си спомням да съм се травмирала, по-скоро, както и до днес си поплаквам като ги чета...
Ама аз и на дисни филмите си плача още. На всички...

Като съм чела някога, че русалката се превръща в пяна и умира, и като гледам за Ариел - мозъка ми си избира второто. Искам щастлив край. Макар, че в живота няма такова нещо.. но защо да не оставим приказките като един щастлив остров?

От старите, да - човек трябва да подбира - според собственото и според на детето виждането. Има по нещо за всеки.

Някои търпят преработка. Аз редовно редактирам приказки, в които има намесен вълк. За мен той е хубаво животно и в днешни дни няма шанс да напакости на човек, а във приказките са просто брутални наказанията за вълка. Има една поредица приказки в ю-тюб кидс, направени като анимационни кратки филмчета. В тази за вълкът и седемте козлета, са се смилили към вълка и са му сложили цип, за да не се налага после козата да го разпаря с нож и да го кърпи с иглата.

За "Хензел и Гретел" в екранизирания мюзикъл също прекрасно бяха избягали от сцената с нарочното водене на децата в гората от страна на мащехата. И мащехата не е никаква мащеха, а им е майка, изнервена от немотията и ядосана.

Тези на Андресен освен за "Грозното пате" още не смея да ги причиня на детето си.

Винаги съм харесвала "Майчина сълза" и всеки път, когато съм я чела е било през сълзи.
За майчината любов става дума, много силна история. Някой беше споменал и за майката, която избягала от децата си -"Непослушните деца" се нарича и тя също е приказка с поука.
"Дядо вади ряпа"; "Косе Босе"; "Дядовата ръкавичка"; "Тримата братя и златната ябълка"; "Неродена мома", приказките за костенурчето Франклин също са много хубави, а пък "Лъв без опашка" беше голям хит при детето.