Родени през ⛱🐟🦀АВГУСТ 🦀🐟🏖 (Тема 18)

  • 20 856
  • 749
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 582
Има, АМ 😂 Освен него менюто се състои в няколко неща - от скоро попара и кус кус, яде и кашата на Ганчев с банан, Барни, солети, хляб, кисело мляко и това е. Засега нищо друго не желае да опитва, колкото и да предлагаме.

# 181
  • Мнения: 4 201
Толкова дечица не искат да се хранят и се чудя къде грешим. Не знам дали преди 30-40 години децата сме били така,до колкото си спомням мама ни правеше попара и ядяхме или сядахме да ядем с тях . Дали някъде не сме сгрешили с опитите си да даваме само това,което е общо прието сега да яде едно бебе,казвам бебе защото при нас проблема дойде още със захранването. Твърдо отказваше да яде пюре,но пък искаше да яде от нашата храна , а аз не му давах дори хапка ,само защото се водех по това какво казват хората/лекарите сега . Чудех се на моя позната как така прави попара от супа на детето си,което е с 2 месеца по-голяма от Вики и започна да я храни с това още на 5 месеца ,аз си държах на пюретата . В следствие на това все още приема желязо заради желязодефицитна анемия. Нейното дете вече е на 2,1 г и хапва домашна храна без проблем,аз мога само да завиждам. Честно да си кажа ако можех да върна времето щях да му давам да пробва от нашата храна . Разбира се аз говоря конкретно за моето си дете ,защото той отказва пюретата и безвкусната храна. Със следващото дете (ако има такова) ще се водя по-скоро по него. Ще предложа първо пърета или зеленчуци на пара,но ако и то като Вики не ги иска ще започна да давам домашна храна ,разбира се съобразявайки се как е сготвена и с какво

# 182
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Да, аз съм обратния пример - не съм давала пюрета. Интересно е дали е “само до дете” или и до начина на захранване

# 183
  • Мнения: 3 157
Пламена е захранена с пюерата,но си хапва домашна храна. При нея проблема е,че не обича месо. Иначе каквото и да готвя яде. Отделно си хапва и кухнята. Има периоди в които има откази,но това е като я мъчат зъби. Тя пържола да седне да яде не иска,но виж кюфтета от спанак,тиквички,пиле с ориз,боб и прочие хапва. До дете си е според мен.
При нас пътя до Доспат мина ужасно. Даже не останахме при нашия познат,а продължихме към село. Плами оповръща света,както се казва. Колко рева и какви истерии бяха,та като си помисля на 1 като се прибираме какво пак ни чака и ми става лошо😏😢

Последна редакция: пн, 29 юли 2024, 20:36 от Милото

# 184
  • Мнения: 1 008
Аз захраних с пюрета, но много бързо започнах да давам и меки храни на парчета (може би още на втората седмица). Не съм спазвала някакви дни между нови храни, не съм пасирала гладко, въведох цяло яйце, риба и т.н. Когато пътувахме и ми беше по-удобно пак си давах пюрета, не ги отказваше. Започна да отказва манджите от кухнята в някакъв момент, но не ми е било голяма драма. Супа не е яла сигурно от половин година, не се втелясвам, като цяло и в нашето меню присъства рядко. Май си е до дете + личен пример, ние вкъщи ядем много плодове, зеленчуци и не ядем особено манджи и детето ни се храни като нас.
Милото, на мен ми прилошава при пътуване и откакто започнах да смуча Коколин са доста по-добре нещата. Хомеопатично е, подходящо за деца и май се приема по някаква схема от предния ден още, при мен има ефект от едно-две хапчета непосредствено преди пътуване. Може да попиташ педиатърката ви.

# 185
  • Мнения: 1 325
Рая е захранена с пюрета много стриктно ! Плодове и дадох след 9я месец, за да не свикне със сладкото.
Сега яде всичко, плодове, зеленчуци, манджи всякакви, месо, риба, кисело мляко, сирене, кашкавал. На обяд и за вечеря ядеше от кухнята(но до септември държавната кухня почива), сега  готвя и давам от нашата храна.За закуска й правя някакви неща, често принцеси с яйце и сирене, пържени филийки на фраера, сандвич с кашкавал, баница, солени палачинки със сирене, грис, кус-кус, попара рядко,  напоследък не иска(беше й любима в един момент). На обяд и за вечеря задължително домати и краставици, даже си ги иска и се сърди ако няма.


Винаги й даваме да пробва от всичко, което вижда, че ядем. Опитвала е торта и сладолед и то неведнъж, но по малко. Няма как..като ни поканят на рожден ден, не става всички да ядат, а на нея да не може. Даваме й да опитва и казваме, че е само за големи и за нея може малко. Тя е съгласна, опитва и така, няма драма за повече.

Имало е дни в които хич не яде, не знам по каква причина. Но не се впечатлявам много, защото е временно явление. Не споря с нея и не я насилвам да яде.

# 186
  • Мнения: 997
И Любовката повръща при пътуване, на отиване към Банско в петък не се сетих да дам нищо, пък и тръгнахме много бързо и на средата на пътя се преобличахме и прахме столчето с мокри кърпи. Но за връщането и аз дадох Куколин и нямаше проблеми.

# 187
  • Мнения: 4 201
На Вики си му остана травма от пюретата,защото когато види лъжичките ,с които давах пюрета изпада в ужас . Готвя всеки ден ,плодове има вкъщи постоянно ,вижда какво ядем ние ,но резултат няма.
Има дни ,в които яде 3 пъти на ден доста ,но гова е за кратко и след това отново се мъчим с по 2 хапки дневно

# 188
  • Мнения: 3 018
аз мисля че е комплексно това дали ще ядат децата или не и зависи от супер много фактори. Дали се насилва детето при захранването, мисля че може да има и наследственост някаква, дали детето вижда родителите как и какво ядат и още много фактори и неща, анемията мойте я имаха още на 2 месеца и половина.
Аз съм казвала че съм била мега злояда, мъжа ми също, а не сме захранени по модерните методи. Кърмата ми е спряна на 10 месеца от раз, защото съм хапела. И са ми давали от манджите на родителите ми. Не съм яла въобще, нищо, била съм с Анемия винаги като дете, до пубертета и във 2ри клас с газтрит от нередовно хранене, под норма с килограмите винаги. Майка ми ме изкарваше на улицата да ме храни, за да гледам колите и минаващи хора и да хапна нещо. Започнах да ям, когато започнах да си готвя, преди това е имало дни в които се събуждам и си казвам "абе аз вчера не съм яла... Забравила съм, трябва да ям нещо днес", никакъв глад не изпитвах. Като дете Не съм имала любима храна, или да ям само две три неща, нищо не съм искала, като Сами общо взето. Свекърва ми казва, че е ревала защото не може да нахрани мъжа ми и е изпадал в истерия при вида на храна. Той кърма не е пил, бил е на кисело мляко и него не е искал. Тя ми беше дала някаква книга дето е захранвала с нея, бях в потрес, захранване от 30тия или 40тия ден на детето.

# 189
  • Мнения: 1 479
Аз не мисля , че метода на захранване има голямо значение.Аделина е захранена с пюрета , но опитваше от нашата храна, имаше интерес и съм и давала. Имаше момент , в който ядеше пържола или подобни уж трудни за бебетата неща, бах я захранила буквално с всичко още от съвсем малка- тахани, плодове,риба ,агнешко,зелвнчуци....В един момент просто спря да яде.Ядеше само попара.После пак прояде.После пак взе да има претенции.
Днес извадих сокоизстисквачката да правя домашен сок , че с тия пусти площадки мн взе да иска купешки сокове(и др неща) , всички майки взеха да се отпускат и да дават всичко,както нищо не даваха , та показвам и аз как беля ябълките, как ги почиствам, правя сока и хоп - не искам сок.аама как не искаш , ти обичаш сок от ябълка ?! "Не искам сок". ЕМИ не го изпи,сякаш се страхува какво и давам.Аз обаче съм упорита и съм се ришила ако толкова и се пие сок да пие фреш или от вкъщи.Просто усетих как рязко започна да набляга на консерванти и подобни храни и напитки за сметка на другите и хич не ми е спокойно.Вярвам , че е период и ще прояде , но сега докато кухнята е отпуска ще се постарая да наблягам на някои неща пък дано посвикне да ги яде.

# 190
  • Пловдив
  • Мнения: 1 077
Да.. храните по площадките. Там Йони се научи да яде солети и като види някое дете да раздава, веднага се нарежда.
По време на захранването се водех от една таблица в интернет, гледах да съм стриктна, да дам от всичко, да осигуря ранообразие. Сега е същия модел като останалите деца, които описвате по-горе: яде каквото тя прецени, че е добре. Поне месо не отказва: риба, пиле - няма проблем. Паучове съм опитвала 1-2 пъти да давам, никак не ги хареса. Сокове (и аз като Joy) - не и не проявява интерес засега. Преоткри сладоледа и само ако спомена, че имаме или мисля да взема, ме тормози, докато не дам. Ние имаме сладък шкаф и ядем боклуци - чипсове, оризовки, гризини, и за нея вече отделяме гризини (и детските солети). Понякога правя аз гризини, че ми става едно съвестно как добре започна захранването, пък докъде го докарахме..
За пътуването Йони не повръща. Но тя се вози още гледайки назад, не знам дали това е от значение. Бяхме миналата седмица в Белица по една лесна еко пътека и сега само говори "Гората! Гората!" та ще я водим по горите пак 🙂

# 191
  • Мнения: 1 588
Божидар също когато беше по малък ядеше много и всичко. Сега кара на пържени картофи Disappointed Relieved
Аз просто беснея като ги видя тея мазни картофи. Не иска вече манджа, във Варна едвам го накрахме да хапне малко супа. Баща му го подлъга с "мускули", нямал да има сили да дава 5, слаб бил, не давал силно 5... Супата изчезна за минута. И после като даде 5 събаря хора чак. Но, да, на морето сме, риба не е кусал. Пица вечеря снощи. Гледам каквото иска и аз да давам. Сокове иска само праскова да пие. На сладолед се на яде, омръзна му. Някои плодове също, ябълка не иска вече, банан не иска, но може да изяде една кофа боровинки, реве даже за още.
И аз се притеснявам, но нямам какво да направя, вярвам, че всички опитваме максимално най доброто, но като не става не става.
Тук много го натискат Божидар да яде, и като ви чета имам нова стратегия аз за Англия. Да видим дали ще прояде пак. Яд ме е, че не иска да опита още някои неща, и ги отказва от вида им. Диня например, не иска и не иска. Не яде много солети, и зрънчо. Само два вида отново и то не много. С месото е скаран, не е пипал кюфтета, кабапчета, пържола.... Но ако му дам детски кренвирш, ще изяде пакета.

# 192
  • Мнения: 2 884
Момичета, факт е че консервантите пристрастяват.
Пример е мъжът ми. Когато се запознахме той ядеше много сладко от магазина, кока-кола и много солено.
Постепенно спря първо колата (рядко  пие, но на заведение или ако пътуваме с колата)
После и другите газирани. Намали сам солта, после и вафлите и шоколада.
Не казвам, че не близва, но сега гледа по друг начин на храната и сам стигна до извода, че вкусът на индустриалната храна е подсилен. Може да ви е смешно, но вече вафлите и масовият шоколад не ни доставят удоволствие.
Сладко, ужасно сладко, но няма вкус.

Та предполагам това се случва и с децата, вкусили веднъж солта и консерванти трудно ще ядат готвено.

За това и искам по-дълго време да ги задържа да не ядат пакетирани неща. Взех веднъж детски солети...ми за мен са солени, а какво остава за дете. Вярно отгоре няма кристали сол, но в тесто са сложили. Елате ги вивижте, яли са 3-4 пъти и още ги помнят и пощуряват.
Сигурно ме мислите за изпушила 🫣
Обичам сладко, но качествено. Обичам храната не просто да задоволя глада, да ми е вкусно. Дано започна скоро да готвя както преди, че нащо в къщи е оцеляване...

# 193
  • Варна
  • Мнения: 1 479
Аз не те мисля за луда, подкрепям на 200% за консервантите и овкусителите. Захар, сол, аромати … всички пристрастяват

Последна редакция: вт, 30 юли 2024, 13:32 от exsberry

# 194
  • Мнения: 997
Аз също, мисля че още в първите теми коментирахме, че не давам бисквити, солети, зрънчо, тя не знае, че са за ядене. На нашата площадка мисля, че вече всички знаят, че не яде и не я канят. Имала съм случай дете да предлага, казвам на майката да го пусне да си упражни споделянето, но Любовката взима и не лапа, дава на гълъбите, просто не й иде на ума да го изяде. Тя неминуемо ще пробва по-нататък, но аз си мисля, че вкусът им се оформя докато са съвсем малки и няма да имаме проблеми с прекаляване, дано. Голямата ми  също много късно опита, и досега не я влекат вафли, бисквити, крекери, торти, а чипс, помбер, кексове, повечето бонбони даже не поняса. На магазинчето ако няма един конкретен сладолед, няма да избере друг, ще се откаже да яде. Винаги пазарувам едни и същи продукти, изчела съм и знам етикетите почти наизуст, ходя към 2 км до конкретна месарница, риба само от рибния магазин, чистят и транжират пред мен, опитвам се храната да е максимално чиста. Моят мъж ме беше научил да пия кола, аз виждам по себе си как става пристрастяването. Никога не съм обичала, преди да го срещна да съм изпила 1-2 за целия ми живот. Обаче той обичаше и купуваше кенчета на стекчета, започна да ми дава да си пийна от неговата, после аз започнах да си искам, докато един ден не се усетих, че на прибиране в асансьора си мисля как от вратата ще отида до хладилника за кола. През март минахме на режим, той отслабна 20 кила и сега много внимава какво яде, спря да хърка, няма вече киселини, няма крампи, но казва, че най-ценното за него е промяната на навиците.

Общи условия

Активация на акаунт