Дали ще ме приеме мъжът, който харесвам.

Мая, постът ми беше последен, предполагам, че мен питаш.
С удоволствие ще отговоря, но бих помолил да цитираш, или поне ник пиши, и по принцип, за да е ясно, защото не винаги дори някой да иска да ти отговори, може да не разбере, че питаш него.
Това е адресирано към всеки.

Да, бих, зависи от самото момиче - харесвам ли я достатъчно, умна ли е, природни дадености, отношение, уважение, цени ли ме, какво иска от живота и т.н.

Принципно такива отношения може да са трудни, защото момичето може да се обсеби от партньора (навярно първи), ако е грижовен, всеотдаен, и т.н., и не се знае как ще й се отрази на психиката.
Много неща са, ако се разделят също, може да не иска да го пуска, да се държи като удавник за сламка, любовна мъка, и т.н.

Също, ще използва като модел първия за следващите. Затова зависи на какъв ще попадне.

Невена, добре, че имаш търпението да обясниш.
Да не говорим колко провинциално е да се смята, че двама родители, само защото са заедно, са едва ли не гаранция за щастливо, правилно, перфектно бъдеще на детето си.

Възпитание, финанси, образование и прочее могат да са по-съществени фактори

Може ли по-подробно? Как точно ще се възползват от нея и как отглеждане от баба и дядо вместо от майка и/или баща прави дадено момиче по-уязвимо?

Моминските ми години минаха далече от родители и баби и дядовци. Имах приятелки от здрави семейства, но семействата им ги нямаше там, точно толкова, колкото ги нямаше и моите разведени майка и баща. И от мене, и от тях "се възползваха" мъжете, които допуснахме да се възползват. Също и ние се "възползвахме" от мъже.

Излизала съм с мъж, чийто баща имаше около 15 деца от няколко жени, а майка му - 4 деца от двама различни мъже, вторият женен 🤣. Супер пич беше и все още е, във всички отношения. 30г по-късно няма деца. Той искаше да е перфектен баща и съпруг. Излизала съм и с мъже от "здрави" семейства. Еми не се получи с никого от тях. Поне 50% от въпросните мъже сега са разведени. Една трета не стигнаха до съжителство, брак и деца. Не съм семеен тип и не ща в петък да се тътруцкам 5 часа за да прекарвам уикенди с родители, като в неделя да ставам в 7ч, та да тичам на църква.

Ако му разказваш за твоето семейство, не му представяй нещата като много крайни - "захвърлени, изоставени, безпризорни"...
Кажи му го като на нас. Родителите ти са се разделили, вие с брат ти сте били отгледани от прекрасните баба и дядо, които са били страхотни родители. Обич, любов, възпитание и т.н. са били на лице - всичко, което той би харесал и оценил като част от миналото ти.
Ако обаче те отхвърли заради това, радвай се! Няма какво да правиш с такъв тесногръд човек!

Невенините мнения и съвети са много добри, въпреки че както тя самата споменава, са силно субективни. И въпреки досадно повтарящия се пример с някакви английски уж аристократи, от които малко хора се интересуват
Ще предложа обаче едни други примери и гледна точка, които според мен обясняват защо нещата на теория изглеждат идеални, но реално рядко са такива.
Познавам поне 3 брачни двойки с различна лична семейна история за всеки от двамата. То еднакви семейни истории няма де.
Става дума за това, че и мъжът, и жената в семейството смятат, че са имали най-добрите родители и щастливо детство, а аз, който поотделно странично познавам фамилиите им, наблюдавам разлика от земята до небето. Примерно традиционно семейство - баща строг, но справедлив, майка отлична домакиня (да, такива бяха нашите баби, за съжаление изчезнал вид жени ) Ред и чистота у дома, здравословна храна, режим кога, какво да се прави и т.н.
Другия род - бонвивани, караваната на морето от май месец, детето на ски от 3-годишно, спане на палатка, годишния бонус на бащата отива до стотинка за пътувания, екскурзии, у дома си имат по едно легло, маса с 4 стола и прибори за 4-ма. Ми ето, различно отгледани мъж и жена, запознават се, харесват се, събират се. И двамата решават, че ще направят отстъпки от собствените си възгледи. В началото върви този подход. когато човек е млад по-лесно търпи лишения спрямо начина на живот, който си е представял. Но след 10-15 години се оказва, че това, което единия е смятал за отстъпки пред другия, другия го е виждал като съгласие с по-добрата (негова) организация на брачния живот. С едно изречение - как няма да се съгласи другия, като му предлагам по-доброто, отварям му очите, един вид.
Само че на света няма по-субективно понятие от това за добро и лошо. Особено за по-добро и за по-лошо. Малките разлики в понятията са обърнали повече семейства, отколкото малките камъчета - коли.
 "Аз исках да пътувам, пък той настояваше да спестяваме за къща." или "Тя настоява, че е от майка си е научила най-добрата рецепта за мусака, пък аз (и детето) скришно излизаме за един чийзбъргър от А&W." с времето се превръщат в "Не мога да го/я гледам тоя/тая с нейните/неговите вечни претенции.

На 27 години няма какво да ги мислиш тия работи за в бъдеще. Я стане, я не стане. Хвърляй се с главата напрeд, пък каквото сабя покаже. Даже да се ожените, не е болка за умиране - развода е лесен в днешно време, бгмамата нали така разправя тук?

Мъжете не те приемат заради нещо, което правиш и показваш ти самата. По всяка вероятност хленчиш, очакваш специално отношение, често си излишно груба и безцеремонна в личните отношения и го оправдаваш с тежкото си детство, отказваш да поемеш отговорности, имаш много високо самомнение как си се изградила като личност заради миналото си, смяташ, че ти се полага нещо. Виждала съм всичко това у няколко човека като теб, които вечно се чудят защо не успяват да създадат връзка и някак си стигат до абсурдния извод, че е, понеже са си разказали семейната история. Ми...и аз да съм, ще ги разкарам, доста неприятни личности са.
Вместо да разсъждаваш абсурди, се замисли за реалния проблем. Няма как всичките мъже да са такива повърхностни простаци, почти невъзможно е даже да намериш такова ниво на маймунщина. Щом все на такива попадаш, нещо друго не ти е наред.
Да съм по-позитивна, може и мъжете просто да са искали само секс от теб и после да се чупят без ангажименти.

На днешно време, общо взето, миналото няма никакво значение. Въпросът е как се държиш тук и сега.
Пък и как се държи мъжът. Ако наистина иска нещо сериозно, то ще се види.

Боже, Рокстар....! Някои селяндури как обичат да се ровят в миналото ти.... "Кажи сега кога е била последната ти връзка и защо приключи тя?" - въпрос за свалка, на първа среща, когато сте почти непознати.
Или "С колко мъже си спала?"
Да не говорим за които ти плащат, добре ли ти плащат, този апартамент твой ли си е, кой ти купи тази готина кола...

Като чуя "С колко си спала?" бягам с 200, блокирам и трия. Това въпросченце така ясно ми очертава цялата картинка на плоския му мозък, че ми е пределно ясно, че не желая да общувам с този човек никога повече.

Безспорно суперселски въпрос, с колко си спала
Интересно обаче, мъжете във форума защо направо суеверно се изказват, че да имала много мъже било страшно

Ма верно ли питат и разпитват в един момент?!

Много е жалък този въпрос. Съдържа в себе си нотка на принизяване, нотка на завист, кой е по по най. В един момент даже избива на сравнение.

Питат, да. Някои вече са преценили жената и с този въпрос целят да я уязвят, като не е непременно, защото е спала наистина с много, ами ги е подразнила с нещо. ЖПО. При други си личи, че наистина искрено вярват, че е ок да питат такова нещо, все едно са на пазара и питат рибата прясна ли е.

Bowerick Wowbagger, това, което описваш са разлики в начина на живот и очакванията и няма общо с това, от което тя се притеснява. Прав си, разбира се. Пак, не всичко, което сме имали и правили с родителите ни харесва и искаме да го правим и имаме в семействата, които създаваме. С мъжа ми сме отгледани в домове с огромни маси, много столове, стилна посуда и чести събирания на маса, но самите ние нямаме желание да живеем така. Огромната ни маса в трапезарията и столовете са купени и подарени от моята майка. Ако зависеше от мене, маса нямаше да имам изобщо 🤣. И двете семейства се събират с роднини, майка ми и с далечни, а аз бягам и съм и казала да ме предупреждава ако идват, та да мога да се измъкна. Мъжът ми ходи да ги види за погребение и толкоз 🤭. В съвременната динамика имаме много избор и често няма никаква или почти никаква поколенческа приемственост.

Това за ходенето на ски - то се вижда в началото на връзката. Не бих живяла с планинар или обичащ преходи, ски, макар че като малка ме водеха непрекъснато. Всъщност бих, стига да не държи и аз да ходя.

Ние сме отхвърлили и здравословната храна, реда и режимите, но повечето ни връстници май така са направили. То си беше досадно. Мъжът ми страдал, че Макдоналд сандвич му бил позволен максимум веднъж в месеца и като останал сам взел всеки ден да го яде. И аз имах такъв период.

Тя у баба си и дядо си е имала режим вероятно 🤣.

Това с отстъпките не всеки го може, не и цял живот. Те още не са на тази вълна.

Но да, да се хвърля с главата напред и просто да си изживее връзките.

Ама кой те пита кой те е отглеждал и кога са се разделили вашите? Ако попита родителите ти заедно ли са, казваш не и толкова.
Донякъде съм съгласна с Нарциса. Най-вероятно залиташ в обяснения, оплаквания, монолози за цялата житейска драма и мъжете бягат от такива тъжни словоизлияния.

ОМГ съществуват ли още такива тъпаци мислех, че са изчезнали за 15 години сред толкова много възможности да се понаучиш на А и Б в комуникацията с жени...