Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално - тема 82

Скъпи са, ама пак се купуват. Ето моя милост продава в провинцията къща - голям двор 400 кв., 160 кв.м. площ. Асфалтирана улица и в града
 За моя дял, който е над половината, ще взема или един гараж в София, или малко жилище с доплащане. Тва е, който иска. И аз съм от тези, които искат. Инак парите ще се обезценят съвсем, и ще.ги изядем и изпием. Мерси, гледала съм я тази серия на филма.

И ние със сестра ми и родителите ми сме живели в две стаи. Имахме си отделно малка кухня. Затова ми е леко странно как хората искат минимум тристаен 100 квадрата...
Нашият сега е около 85 и ми се струва огромно пространство...
Или пък като са каже "ама трябва минимум две бани, една е малко за трима човека"... И като се сетя, че ние споделяхме баня общо 6 човека, ахахаха.

Двустаен старо строителство е 65кв/м чиста площ с отделна кухня, двустаен НС е 50кв/м чиста площ с холокухня....

Факт.
Затова ние взехме старо.
Избор има.

Не знам къде видя да съм писала за редова къща в предградията? Живей в detached или semi-d, щом ти изнася, мен къде желаеш да живееш, не ме засяга, писах защо хората избягват inner city живота по принцип Констатирам научено, което е набивано в главата ми, между другото, в Лондонски университет.

А за енергийната ефективност на къща над 100г и като цена и как се постига технически питай някой експерт. Между другото, в Лондон в почти всяка съща е умрял по някой, има лаф, толкова са им съвременни къщите - жил фондът им е най-стар в цяла Европа.

В един етап от живота ни бяхме на квартира в едно мазе, с влага, мухъл и голям паяк в тоалетната. Нямахме баня. Ходихме в обществената баня. Това по хубавия соц, дето се "грижел за всички семейства". В средата на 80-те.

Да живееш и да спреш да се вайкаш

A ти защо реши, че на теб отговарям? Само защото докато напиша отговор към друг участник се натрупаха няколко поста ли? Всъщност отговарях на това:

Иначе не ме интересува как може или не може да се постигне съвременен комфорт и енергийна ефективност в старите къщи. просто не ги харесвам.

Съгласна съм с написаното.
Тук има хора, които продължават неуспешно да убеждават, че едно семейство със спестявания от закуски, най-образно казано, ще извади 200 Хил. самоучастие за няколко години и даже препоръчително преди или около 30 г. възраст ще може да купи жилище в София в момента на поносима вноска, с кредит, за триесе години.
Вярно, всеки има предпочитания към определени квартали и е наясно с компромиси, които е склонен да направи, но и е вярно също, че хубавото е хубаво за всеки (като хубавата жена:)). В този смисъл, не е много разумно да хвърлиш вместо 700 Хил. лв да речем 400, но да живееш в район със смесено население, лоша инфраструктура, кофти общи части, далеч от център и институции, изложение и пр. други компромиси с досегашния ти живот. Говоря за София, и да, и в двата случая, което и жилище да избереш, това е огромна главница! Казвам го от позицията на човек с добро образование и добро заплащане, но някъде по пътя правихме и  гледахме деца, преди това стажове, трупане на опит... Не знам в кой измислен и идеален свят за 3-5 години отиваш на 5 х. заплата и междувременно нямаш фактори, които да те бутнат - здравословни, семейни, професионални. Някои хора, макар и образовани, да не кажа повечето, не я и стигат тази заплата.
Та, според мен, форумът не е представителна извадка и ситуацията с имотите е само отражение на ненормалността в държавата. Пари се свличат от бонуси, усвояване на фондове, корупция и съмнителни сделки. Ако това е начинът, мерси. Покрай работата ми със се сблъсквала със съдбата на "бушоните" и знам, че са добре до време, после затъват и си разбиват семействата. Изключения винаги има, но те не са масата!
Нормалните (обикновените) хора, които нямат пари готови от мама и тате или наследствени имоти, масово търсят други варианти, вкл. не купуват в София в момента, но пък живеят добре и като бели хора, щото за това са учили и са се блъскали, а не да се набълбукат със старо жилище за половин милион лева, до баба Гина и наследниците й, дето не дават лев за общи части, та пак усещането е, че не излизаш от мизерията.  НС, престижните квартали са друга история, ама и там нивото пада, моето усещане за София е, че навсякъде е гето. Само като се разходя в Стрелбище и видя кофите и боклуците по площадките и р ясно нивото, културата на народа наоколо също е потрес, а наистина се старая да не съм негативна.
Иначе ние купихме тристаен 2020, буквално последния влак, ако бяхме чакали, нямаше да можем да купим. Купихме тристайно с перспектива, макар че нямахме още деца. Няма да казвам квартал, но със сигурност има и по-добри, поне от гледна точка вече на отглеждането на децата ни, за среда говоря. Не съм сигурна, че беше най-доброто решение, но за момента тогава нямаше по-добро, спрямо възможностите ни.
В момента ми се струва ни за купуване, ни за продаване, освен ако не е за належаща нужда ...

Ами ето, купили сте. Значи е имало как. И сега има. И на мен вноска 600 лева ми се виждаше непосилна през 2004, но когато алтернативата е наем или в другата стая при мама или свекървата  - по-добре заем. Заеми се плащат, наеми не се връщат, а ако човек иска да чака, значи има къде да живее и този начин на живот го устройва.
И днес има сделки, и ще има, няма да спрат.ч, защото хората винаги ще имат нужда. И цените няма да паднат, поне не наполовина, както ги чакаме.
Ще падат цени на жилища компромисни, без асансьор, панелни, в стари блокове, с лоши общи части или без нормална инфраструктура наоколо. Когато масата от жилищата, които се продават, са такива, цените им може да паднат и още.
Но да чакате новото НС да пада, или строителите да продават под себестойност - има да чакате.

Mystic, и друг път е коментирано, че двустаен панел или епк са три помещения, едното от тях кухня, като в някои случаи към поне две от стаите, а понякога и към трите, има и тераса. Терасите не влизат в обявената площ. В такова двустайно, ако функционално се отремонтира (понеже имаме такова наследствено, затова го твърдя), може спокойно да живеят двама възрастни с две деца. Поне ние можем.
Тристайните поновому са в общия случай кутийки и по-зле разпределени от двустаен панел. Казваш всеки търси 100 кв., само че това не е реалната площ. Търсят 100 кв, за да ползват 70...никак не е много.
Ние затова взехме старо, с всичките му кусури. Тухла след 2000 г. каквото гледахме, беше все кутийки - кухньохол и две спалнички от по 10-12 кв., с една миниатурна/ъглова тераса. Ами това са тристайните сега. Влизам и бързо ми се иска да изляза, понеже е като нашето тухлено двустайно, с още една стая 10 кв.м., за сметка на липса на антре или малък коридор.. Всичко над тези скромни параметри отива на сумите, които дамата по-горе беше описала в илюстративния пример, определено около и над 200 х.евро. С разноски по прехвърляне и ремонт заковаваш на 500 х. лева. Това е цената на комфорта в София бих казала, не на лукса, но в крайна сметка всеки да се разпростира според възможностите си.

Не сме живели в панел или епк, а в етаж от къща.
На втория етаж бяха двете непреходни стаи +  малка кухня, общо 45 кв. м. Живеехме ние, четирима човека, а на първия етаж в още две такива стаи бяха леля ми и баба ми, банята също беше долу и я ползвахме всички.
Честно казано, докато живеех там никога не съм се чувствала зле. Сега като погледна назад във времето - да, може би щеше да ми е по-удобно да имам повече лично пространство и пространство за съхранение, но потисната не съм се чувствала.
А имам и познати, живели само в една стая... Това вече става хипер неудобно.
И знам какво е при НС, но щом ви е толкова скъпо и малко - не го купувайте. На пазара има и друго освен НС. На мен също не ми допада и хващам клаустрофобия като вляза в някоя нова сграда.
Ние също взехме старо, ЕПК, страхотно разпределение, ремонтиран, ниско, с добре поддържани общи части и на добра цена. Не съжалявам засега и то въобще.

То и сега има много хора които се бутат по няколко поколения в един апартамент. И сега има хора които не само не могат да спестяват ами и теглят кредити. Като погледнем колко фирми има за бързи кредити. Като цяло обаче нещата са по-добре от развития социализъм. Колкото и на много хора да не им се вярва.

Айде стига, кой по соца правеше "функционални ремонти"? Ти плочки не можеш да купиш без връзки, па камо ли пари на майстори да даваш. Нито беше евтино, нито заплатите бяха високи. Направо си беше мизерия. Една пералня не можеш да купиш, майка години наред переше на ръка, като купиха пералнята седна до нея на едно столче, гледаше я как пере и плачеше ...
Нашите спяха в хола, всяка вечер разпъваха дивана. Мемори матраци и всякакви глезотии нямаше - как са се наспивали, не знам. Ние с брат ми спяхме в детската двамата. Две разнополови деца с голяма разлика, няма такъв филм "всеки да си има стая". Кухнята беше за хранене и готвене. Тераса да остъклиш - ПВС дограми няма, мъкни отнякъде железни профили по втория начин, стъкла, маджун...
На всичките ми приятели и съученици родителите живееха я с баба, я с дядо - в същите панелки.
Едва през 2004-2005 превърнаха панелката в тристаен. Вече и двамата с брат ми бяхме отдавна пораснали и извън дома.

и другата причина, че по цена на едро е по-евтино да си смениш прозорците, или да санираш. Но тези фирми и продават апартаменти на длъжници и никой не смее да не си плати вноска.