Здравейте , знам , че не е тук мястото за споделяне, знам, че всеки е различен и надали някой е преминавал през това , но имам нужда от това някой да ме чуе , разбере без да ме съди.
От половин година със съпругът ми и детето ни , живеем с родителите му.
С баща му нямам никакви проблеми, но за майка му ще кажа, че иска всичко да знае, та тя дори знае размера на бельото му, а аз където съм 10години с него , не ги знам. И просто ме задушава. Дава ми зор да почна работа, да си взема държавния изпит и т.н заключването на екрана на телефона на съпругът ми е същото като на родителите му, а паролата за банкирането е номера на майка му. Не мога да го разбера,наистина ... . Иска да държи всичко под контрол, а аз не съм свикнала с това. Казах на съпругът ми , а той се обърна и каза, че съм се опитвала да го настроя срещу техните, че майка му иска да помага и т.н, и никога няма да застане срещу тях... И не в депресия ли съм какво е , но нищо не ме радва, нервнича. Даже от октовмри месец досега съм получила три паник атаки. Една беше при контузия на крака от нищо почнах да се задушавам между гърдите , направо исках да изляза през прозореца .. бях вдигнала 150/90 кръвно, а съм на 28години едва. Втората паник атака беше през декември месец 2023г. Бях започнала работа, която не исках, но просто ми даваха зор той и майка му да започна работа и там получих паник атака беше много силна, но сега тези дни получих трета паник атака по време на изпита си, защото е падна тема , която не знам, а преди да се явя на изпит свекърва ми ми каза, научили всички теми, аз казах, не само тези, които съм си развила и тя се обърна и вика тогава защо отиваш. Та притесних се на самия изпит, спомних си думите ѝ , а и наскоро оперираха баща ми и до последно ми беше притеснено , слава богу операцията мина добре. И сега сме при родителите ми, но след изпита нещо ми стана. Ако не през ден, всеки ден нещо ще задушава между гърдите, чувствам се изморена, напрегната , реве ми се, а не мога да се разрева, имам някакви мисли в главата , като излизам с детето понякога ми става лошо, да това го отдавам на жегата и смяна на климата , но даже почнах да мисля, че съм в депресия , защото нищо не ме радва, доста често се чувствам изморена, отпаднала , нямам апетит , ако ям имам чувството , че ми засяда на гърлото. И сега си спомних, че преди да родя пак бях така , но тогава каро пуснах изследвания не бях добре с кръвната захар, установи се , че съм с инсулинова резистентност и си спомням, че и тогава беше така изляза, върти ми се земята, ще падна , а всъщност нищо не се случва. И тръгвам да си мисля, че може би не е депресия , а просто стрес, стрес и пак стрес, отделно нещо на психическа основа. Иначе все още си пия хапчетата за ИРИ, отделно пия ало*а, за възпалени нервчета, отделно скоро ми откриха и шипове. Също така мисля, че имам липса на апетит , защото пия хапчета за намаляне на апетит, отделно е, страшно горещо и мисля , че от там е всичко, а повръщането може би е от разстроен стомах , защото имам хиатална херния и гастрит , а наскоро заради тия нервчета пиех противовъзпалителни и мисля, че от там си прецакаха стомаха + стрес , нерви и т.н ... Дори вчера ходих да леят куршум на мен и детето. Та мисля, че може би всичко е на хормонална и нервна основа,но мисля, че не е депресия или просто не искам да си го призная.
Ще бъда благодарна ако получа вашите съвети и не ме помислите за луда. А относно кръвното , че ми играе мисля, че е от жегата + шиповете. Защото преди да почна процедури за шипове и нервчета поддържах 130/90. Освен и кг де ..другата причина, поради която мисля, че състоянието ми е на хормонална основа е , че цикълът ми се размести , преди 3 месеца 6 дни умрях от болка от целия гръбначен стълб до кръста и ми изтипваше левия крак, на който имам травма. Но траеше 3 дни, на втория месец беше воднист, но с леки боли, ходих на гинеколог не видяха проблем, освен, че имам възпаление и очаквам цитонамазка резултат
Благодаря , че ме изчетохте.
От половин година със съпругът ми и детето ни , живеем с родителите му.
С баща му нямам никакви проблеми, но за майка му ще кажа, че иска всичко да знае, та тя дори знае размера на бельото му, а аз където съм 10години с него , не ги знам. И просто ме задушава. Дава ми зор да почна работа, да си взема държавния изпит и т.н заключването на екрана на телефона на съпругът ми е същото като на родителите му, а паролата за банкирането е номера на майка му. Не мога да го разбера,наистина ... . Иска да държи всичко под контрол, а аз не съм свикнала с това. Казах на съпругът ми , а той се обърна и каза, че съм се опитвала да го настроя срещу техните, че майка му иска да помага и т.н, и никога няма да застане срещу тях... И не в депресия ли съм какво е , но нищо не ме радва, нервнича. Даже от октовмри месец досега съм получила три паник атаки. Една беше при контузия на крака от нищо почнах да се задушавам между гърдите , направо исках да изляза през прозореца .. бях вдигнала 150/90 кръвно, а съм на 28години едва. Втората паник атака беше през декември месец 2023г. Бях започнала работа, която не исках, но просто ми даваха зор той и майка му да започна работа и там получих паник атака беше много силна, но сега тези дни получих трета паник атака по време на изпита си, защото е падна тема , която не знам, а преди да се явя на изпит свекърва ми ми каза, научили всички теми, аз казах, не само тези, които съм си развила и тя се обърна и вика тогава защо отиваш. Та притесних се на самия изпит, спомних си думите ѝ , а и наскоро оперираха баща ми и до последно ми беше притеснено , слава богу операцията мина добре. И сега сме при родителите ми, но след изпита нещо ми стана. Ако не през ден, всеки ден нещо ще задушава между гърдите, чувствам се изморена, напрегната , реве ми се, а не мога да се разрева, имам някакви мисли в главата , като излизам с детето понякога ми става лошо, да това го отдавам на жегата и смяна на климата , но даже почнах да мисля, че съм в депресия , защото нищо не ме радва, доста често се чувствам изморена, отпаднала , нямам апетит , ако ям имам чувството , че ми засяда на гърлото. И сега си спомних, че преди да родя пак бях така , но тогава каро пуснах изследвания не бях добре с кръвната захар, установи се , че съм с инсулинова резистентност и си спомням, че и тогава беше така изляза, върти ми се земята, ще падна , а всъщност нищо не се случва. И тръгвам да си мисля, че може би не е депресия , а просто стрес, стрес и пак стрес, отделно нещо на психическа основа. Иначе все още си пия хапчетата за ИРИ, отделно пия ало*а, за възпалени нервчета, отделно скоро ми откриха и шипове. Също така мисля, че имам липса на апетит , защото пия хапчета за намаляне на апетит, отделно е, страшно горещо и мисля , че от там е всичко, а повръщането може би е от разстроен стомах , защото имам хиатална херния и гастрит , а наскоро заради тия нервчета пиех противовъзпалителни и мисля, че от там си прецакаха стомаха + стрес , нерви и т.н ... Дори вчера ходих да леят куршум на мен и детето. Та мисля, че може би всичко е на хормонална и нервна основа,но мисля, че не е депресия или просто не искам да си го призная.
Ще бъда благодарна ако получа вашите съвети и не ме помислите за луда. А относно кръвното , че ми играе мисля, че е от жегата + шиповете. Защото преди да почна процедури за шипове и нервчета поддържах 130/90. Освен и кг де ..другата причина, поради която мисля, че състоянието ми е на хормонална основа е , че цикълът ми се размести , преди 3 месеца 6 дни умрях от болка от целия гръбначен стълб до кръста и ми изтипваше левия крак, на който имам травма. Но траеше 3 дни, на втория месец беше воднист, но с леки боли, ходих на гинеколог не видяха проблем, освен, че имам възпаление и очаквам цитонамазка резултат
Благодаря , че ме изчетохте.
