Здравейте, пиша този пост за да споделя, малко да ми олекне
и да чуя мнения на хора преживели нещо подобно и как са преминали през ситуацията!
Имах 12 годишна връзка с мъж когото много обичах и още обичам. Имаме детенце на 6 години.
Всичко вървеше добре между нас.Поне привидно.Да, имаше
спречквания по между ни по някога, но за дреболии, най-честo за битовизми. Той е като човек
беше много грижовен и отдаден на семейството. Умира за синът си!
Мен винаги ме е подкрепял и ми е бил опора. Минали сме през много неща заедно.След 12 години живот заедно определено бяхме влезли в сивата зона на рутината.Връзката ни се въртеше главно около детето.
Много ми липсваше усещането да сме двойка. Исках да оставяме детето на майка ми на село,
да останем сами да се видим.
Той категорично отказваше. Изпадаше в някаква параноя ,че
някой друг ще му гледа детето и ще е далече от него. Съобразявах се, защото уважавах чувствата
му и не исках да го пресирам щом се чувства зле от това. Исках след като преспя детето да седнем
да си поговорим, да се видим. Той все беше уморен! Тези разговори с мен го натоварваха и се виждаше
как го прави с досада. Сякаш съм някакъв натрапник, който му пречи да си почива. За него начина да релаксира беше да си пусне някой
филм и да заспи докато го гледа. Приятелите му все го викаха да излиза, той все отказваше. Да не
харчел пари и защото не обичал пиянски истории. Исках да си вземем собствено жилище, защото
живеем на квартира. Отказваше категорично, защото не искал такъв голям кредит на негово име.
В секса нещата също не вървяха. От както се появи малкия в месеца веднъж ако ни се случеше
щеше да е чудо. Опитвах се да говоря с него и на тази
тема, но и там удрях на камък. Уморен бил… и
всякакви такива.(само да вметна, че аз съм много по-огнена и сексуална от него и за мен това отхвърляне, беше много тежко за преживяване) Чувствах се все по-неудовлетворена
от живота си и вечно ми беше нервно и подтиснато. Често си му ги казвах тези неща, но той смяташе
че правя драми, че е нормално когато имаме дете да са така нещата. Често се чувствах, като някаква свръх драматична жена, която прави от мухата слон.
И си живеехме така по този
начин, докато в един момент преди 2 месеца той се изправи пред мен и каза, че се задушавал и иска
да си живее живота, вече не ме обичал и имал нужда
да помисли за себе си. Било му писнало от всичко, да носи отговорност и искал свобода! Изнесе се и ме остави с малкия
казвайки, че винаги ще ни помага и финансово и за каквото и да е, но не можел повече да живее така. т.е с мен.Света ми се срина. За мен семейството е всичко. И съм на мнение , че връзките минават през различни етапи и нещата винаги могат да се оправят ако се
положат усилия. Но той е категоричен! Остави си
детето което не можеше и ден да не види! Тръгна по дискотеки и размотаване с приятели. По кафета
и разходки. Стана много активен в социалните мрежи. Добавя и харесва снимки предимно леки жени. Чувам от хората, че имал близки отношения с една 20-сет годишна. Той отрича за това!
Коренна промяна. Отслабна 20 килограма и взе да се татуира.
Нищо общо с човека с когото бях до скоро. Не мога и до ден днешен да си обясня какво си случи с този човек. Виждах проблемите във
връзката ни и исках да се променят нещата, но отсреща нямаше никакво действие, никакво желание. И накрая той се бил задушил.
Никога не съм го ограничавала. Даже обратното казвах му: Излизай! Не режи така приятелите си! Подкрепях го във всичко. Интересувах се от
хобитата му. Насърчавах го!
Често си ходех на село с детето да си почива, защото работата му е
напрегната. Грижех се за цялото домакинство. С нищо не ми помагаше. Бях се примирила и с това. Честно казвам ви, чувствам се страшно недооценена!
Когато се виждаме заради детето ме гледа с едно задоволство, все едно е най-щастливия човек на света и се е оттървал от някаква страшна тежест!
Какво толкова не му достигна? Какво можеше да направя за да не се стигне до тук? Къде е грешката в цялото уравнение?
Хората около мен казват, че е криза на средната възраст. Мъжете който се чувстват неудовлетворени
от себе си като мъже изпадали в такива кризи. Чудя се как сегашния му живот го кара да се чувства
повече мъж като заряза семейството си и се държи като 15 годишен тиинейджър.
Много ми е болно… Трудно ми е да приема, че живота ми се преобърна с главата на долу от днес за утре.Много ми липсва.Искам много да чуя гласа му. При всяко позвъняване на телефона мисля, че е той Живея с надеждата, че ще се върне, но…
Връщане на зад няма, знам това! Нашата история приключи!
Искам да вярвам, че ме очаква нещо по-добро, но ми изглежда много далечно и недостижимо.
Как да се събера и да продължа сама с детето. Изпитвам страшно много емоции в момента.
Какво би ми помогнало да се съвзема по-бързо?
и да чуя мнения на хора преживели нещо подобно и как са преминали през ситуацията!
Имах 12 годишна връзка с мъж когото много обичах и още обичам. Имаме детенце на 6 години.
Всичко вървеше добре между нас.Поне привидно.Да, имаше
спречквания по между ни по някога, но за дреболии, най-честo за битовизми. Той е като човек
беше много грижовен и отдаден на семейството. Умира за синът си!
Мен винаги ме е подкрепял и ми е бил опора. Минали сме през много неща заедно.След 12 години живот заедно определено бяхме влезли в сивата зона на рутината.Връзката ни се въртеше главно около детето.
Много ми липсваше усещането да сме двойка. Исках да оставяме детето на майка ми на село,
да останем сами да се видим.
Той категорично отказваше. Изпадаше в някаква параноя ,че
някой друг ще му гледа детето и ще е далече от него. Съобразявах се, защото уважавах чувствата
му и не исках да го пресирам щом се чувства зле от това. Исках след като преспя детето да седнем
да си поговорим, да се видим. Той все беше уморен! Тези разговори с мен го натоварваха и се виждаше
как го прави с досада. Сякаш съм някакъв натрапник, който му пречи да си почива. За него начина да релаксира беше да си пусне някой
филм и да заспи докато го гледа. Приятелите му все го викаха да излиза, той все отказваше. Да не
харчел пари и защото не обичал пиянски истории. Исках да си вземем собствено жилище, защото
живеем на квартира. Отказваше категорично, защото не искал такъв голям кредит на негово име.
В секса нещата също не вървяха. От както се появи малкия в месеца веднъж ако ни се случеше
щеше да е чудо. Опитвах се да говоря с него и на тази
тема, но и там удрях на камък. Уморен бил… и
всякакви такива.(само да вметна, че аз съм много по-огнена и сексуална от него и за мен това отхвърляне, беше много тежко за преживяване) Чувствах се все по-неудовлетворена
от живота си и вечно ми беше нервно и подтиснато. Често си му ги казвах тези неща, но той смяташе
че правя драми, че е нормално когато имаме дете да са така нещата. Често се чувствах, като някаква свръх драматична жена, която прави от мухата слон.
И си живеехме така по този
начин, докато в един момент преди 2 месеца той се изправи пред мен и каза, че се задушавал и иска
да си живее живота, вече не ме обичал и имал нужда
да помисли за себе си. Било му писнало от всичко, да носи отговорност и искал свобода! Изнесе се и ме остави с малкия
казвайки, че винаги ще ни помага и финансово и за каквото и да е, но не можел повече да живее така. т.е с мен.Света ми се срина. За мен семейството е всичко. И съм на мнение , че връзките минават през различни етапи и нещата винаги могат да се оправят ако се
положат усилия. Но той е категоричен! Остави си
детето което не можеше и ден да не види! Тръгна по дискотеки и размотаване с приятели. По кафета
и разходки. Стана много активен в социалните мрежи. Добавя и харесва снимки предимно леки жени. Чувам от хората, че имал близки отношения с една 20-сет годишна. Той отрича за това!
Коренна промяна. Отслабна 20 килограма и взе да се татуира.
Нищо общо с човека с когото бях до скоро. Не мога и до ден днешен да си обясня какво си случи с този човек. Виждах проблемите във
връзката ни и исках да се променят нещата, но отсреща нямаше никакво действие, никакво желание. И накрая той се бил задушил.
Никога не съм го ограничавала. Даже обратното казвах му: Излизай! Не режи така приятелите си! Подкрепях го във всичко. Интересувах се от
хобитата му. Насърчавах го!
Често си ходех на село с детето да си почива, защото работата му е
напрегната. Грижех се за цялото домакинство. С нищо не ми помагаше. Бях се примирила и с това. Честно казвам ви, чувствам се страшно недооценена!
Когато се виждаме заради детето ме гледа с едно задоволство, все едно е най-щастливия човек на света и се е оттървал от някаква страшна тежест!
Какво толкова не му достигна? Какво можеше да направя за да не се стигне до тук? Къде е грешката в цялото уравнение?
Хората около мен казват, че е криза на средната възраст. Мъжете който се чувстват неудовлетворени
от себе си като мъже изпадали в такива кризи. Чудя се как сегашния му живот го кара да се чувства
повече мъж като заряза семейството си и се държи като 15 годишен тиинейджър.
Много ми е болно… Трудно ми е да приема, че живота ми се преобърна с главата на долу от днес за утре.Много ми липсва.Искам много да чуя гласа му. При всяко позвъняване на телефона мисля, че е той Живея с надеждата, че ще се върне, но…
Връщане на зад няма, знам това! Нашата история приключи!
Искам да вярвам, че ме очаква нещо по-добро, но ми изглежда много далечно и недостижимо.
Как да се събера и да продължа сама с детето. Изпитвам страшно много емоции в момента.
Какво би ми помогнало да се съвзема по-бързо?
