Затова и винаги обяснявам, че жената е добре да се подсигури финансово, а не да разчита, че мъжът ще носи, а тя ще се грижи за него, дома и детето.
То и на работа ти казват "хората са най-ценния ни капитал"... докато не се окаже, че някой индиец или компютър е готов да върши същата работа за по-малко пари, и тогава набързо служителите се оказват не толкова ценни. Политиците ти казват "ние работим за вашето благо, вие сте на първо място, вие сте ни избрали и сте наши началници" - пък работят всъщност за себе си.
И във връзките е така - кой ли ти разчита вече някой цял живот да се грижи за него? Много ясно, че жената ако има как, трябва да се подсигури ако евентуално остане без този мъж.
И мъжът няма какво да разчита на жена си, че все ще му пере и готви, примерно. Трябва да може и сам - както е можел преди да се ожени. Или че ще му осигурява секс когато си поиска и няма да почне "да я боли главата". Дори че ще си гледа децата е несигурно - познавам и жена, която си остави децата на мъжа и отиде при друг. Няколко други си оставиха мъжете, защото им омръзнали, не им палели искрата вече, сложиха край ама поискаха споделено гледане - детето 3 дни тук, 3 дни там.
Като гледаш такива истории навсякъде около себе си, на какво ти остава да разчиташ... ако случиш на човек с интегритет и чувство за дълг - случиш. Ако ли не - трябва да си готов и сам да се оправяш.
