
Google, не се заричай, че няма да спреш да се обичаш, защото ако такъв период е комбиниран с токсични отношения, на които основната функция е да ти подбиват бавно и сигурно самочувствието, много бързо можеш да се окажеш на място, което нито познаваш, нито знаеш как веднага да излезеш от там. Докато аз събера смелост да си тръгна, се молих да ме зареже заради някоя друга, каквато ще да е. Ако имам някакви страхове по отношение на мъжете, те не са свързани с това, че може да ме зарежат. Точно обратното, че може да не искат да ме оставят намира.
От децата и семейните ангажименти като цяло не можеш. И въпреки, че да имаш семейство е нещо прекрасно, е адски наивно да се приема, че на моменти не тежи.
Докато ти си можела утре да се врътнеш на токчетата и да излезеш през вратата, някоя жена, която също може да не е в приказна връзка, ама има тон ангажименти към деца и брак, не може.
Ако ще гледаме по този начин, и двете са оправдания да се дебелее и да не се отслабва - на една отрудена майка оправданието са децата, грижите, недоспиването. Твоето оправдание е било токсичния мъж. Не знам защо заставаш на moral high ground, че твоето е разбираемо и уважително, а на другите хора не е. За мен и двете са. И като цяло от едни години нататък човек спира да осъжда с широка шепа хората, защото започва да осъзнава как живота понякога може да те постави в крайно нетипична ситуация и да се окаже, че нещата не стават точно както си ги представяш.

, но аз на 31 летях. 
