Изостави ме с детето.Как да продължа живота си?

Мислиш, че си пишеш с 80-90 кг жени ли? Аз лично не съм качвала през живота ми над 52 кг, а през по-голямата му част съм се въртяла между 46 и 48 кг. Ама, ако ми се случи да напълнея, е няма да спра да се обичам и да ми умре самочувствието, нито мисля, че е адекватно мъжа ми да ме зареже, щото не съм каквато съм била на 20. Всъщност и никога да не кача кила, пак няма да съм на 20. Защото авторката не са я зарязали непременно за по-кльощава. Зарязали са я за момиче на 20. Ако ще като скумрия да се изсуши и да е 4 реда плочки, няма да има младата и свежа визия на момиченце малко над пубертета - това е, живот.

Аз не помня и да съм те питала колко си била в 9ти месец, но добър опит. Говоря за хора, които имат проблем с килограмите. Вие къде се слагате, като сте xs размер

Google, не се заричай, че няма да спреш да се обичаш, защото ако такъв период е комбиниран с токсични отношения, на които основната функция е да ти подбиват бавно и сигурно самочувствието, много бързо можеш да се окажеш на място, което нито познаваш, нито знаеш как веднага да излезеш от там. Докато аз събера смелост да си тръгна, се молих да ме зареже заради някоя друга, каквато ще да е. Ако имам някакви страхове по отношение на мъжете, те не са свързани с това, че може да ме зарежат. Точно обратното, че може да не искат да ме оставят намира.

А ти като си XL  какво раздаваш акъл на килограм кой как можел да отслабне? Мотивация ли нямаш? Или 20мин на ден? 😂😂😂

Чукча писател...
Говориш за период, който е бил преди близо 10 години. И да, като жена, която е свикнала винаги да се върти около 55кг, в студентските години даже под 50, този период ми е бил тежък.

Аз лично не считам, че съм XS размер благодарение на волята ми за героизъм. Вярно, спортувала съм цял живот - защото съм имала късмета да съм здрава и необременена от някакви по-сериозни проблеми, имам бърз метаболизъм, трупам лесно мускул и съм имала възможността да спортувам. Ама това не са дадености, осигурени на всеки, а природна лотария.
Авторката с тоя описан мъж, който нищо не пипва да й помогне, дали е бил в голяма помощ да й осигури възможността да спортува, да пази режими с малко дете?
А някои хора им е още по-трудно, защото изначално трупат лесно, свалят трудно, а с годините, умората, недоспиването и наличието на един господин, който също чака отглеждане вместо да облекчи нещата - и най-фината пеперудка може да стане кит.

Ние не знаем авторката дали изобщо има такъв проблем
Говорим си някакви неща тук, някои го приеха много лично.

Не е готино като те нападат нали? Ама епитети и квалификации можеш да раздаваш? За женска солидарност и емпатия сигурно не си и чувала? Но прекалено много време ти отделихме.

Гугъл, той мъжа на авторката си е лежал кротко на дивана без да се напъва толкова години, накрая го избива на живот и изчезва. То така най-лесно.
Дето една приятелка разправя, че като се скара с мъжа си, децата били нейни, като са в добри отношения били общи. Че и мъжа на авторката така.

Ами аз умерено се грижа за себе си, но наистина няма как да посвещавам това време, което посвещавах като неомъжена жена, и нямам и желание, не го намирам за естествено или нужно, все пак аз не се опитвам да привличам мъже, а моят мъж трябва да вижда И друго в мен. Влезнала съм в ролята си на майка и по-зряла жена. Изморяват ме прекалените пънения, искам да ми е комфортно. Обличам се приемливо по моите стандарти, но ток не слагам. Преди не слизах от токчета, за всяка среща, ако харесвах мъжа, си купувах нова рокля, прически чудесии. Няма как това да ми е животът сега. За всяко нещо си има време и не съм в моминския си период, не целя впечатляване или омагьосване на мъж и толкоз. Няма как да съм така интересна, атрактивна и натокана като млада жена, за която това е приоритетът, а и ми изглежда леко отчаяно. Все пак една омъжена жена и майка трябва да е в зоната на комфорта си, да й е удобно, да е с много по-обран сексапил, таргетиран все пак най-вече към съпруга й. Не случайно в миналото омъжените жени са връзвали косите си.
  
Но за килограмите там няма прошка, не ми харесва да съм на тези, на които съм. Едно е да поддържам с 5 кг над оптималното ей така за комфорт и от липса на свръхамбиция, но при мен са 8-10 кг над оптималното ми, не мога да го приема.
Иначе моето лично мнение е, че щастливите в брака си хора, леко му отпускат каиша, като следствие от удобство, емоционална сигурност и, все пак, променени приоритети. Но леко небрежно, а не тотално запускане.
Не виждам нищо лошо в това, че много хора са заедно заради децата, то това е основната функция на брака -- да се отгледат децата в оптимални условия. Говорене в брака, ми то и на мен не ми се говори особено, той мъжът ми да не мислите, че полага големи усилия да е свръхинтересен събеседник. За спорт ми говори, аз за моите си неща, вечер като се приберем сме изморени, за да се правим на интересни, имам нужда да чилна, на всеки да му е приятно, а не да водим дълги дискусии. Вече със секса, там може би е най-важното. В смисъл, трябва да си има базово напасване, привличане и хората да са отворени да се задоволяват един друг, та сексът в брака, според мен, може да е доста по-интересен, отколкото извън брака, защото все пак доста неща се пробват. Много бих внимавала, ако мъжът ми спре да ме иска.
 Но това, че не си говорим някакви интересни неща, както едно време и, че не се поддържаме физически както в началото, ми нямаме време, нямаме сили, нямаме и нужда, харесваме се и така. То не може сто години все да си интересен, все да си натокан, все да си топ откъм привлекателност, това ми е патологично. ОК ми е само за хора, чиято професия изисква перфектен външен вид. Или за хора, които са с нов партньор или в търсене на нов партьор.

Не помня да съм се обръщала специално към женското население, та не знам каква женска солидарност търсиш? Казах, че когато не се харесваш (като причината може да е наднормено тегло), то вероятно и хората около теб няма да те харесват, или ще спрат да те харесват и ще се променят. Което може да доведе до раздяла. Как ти ще си различен човек вече, но останалите няма да се променят?
Иначе аз отдавна съм си простила за този период, именно, защото съм го променила, не търся ничие одобрение или порицание.

Според мен, много от мъжете полагат нулеви усилия за комуникация във връзката, не изразяват какво им липсва, не чуват партньорката си, имат много ниска емоционална интелигентност. И това е ключът от палатката. Тук връзката е куцала, но мъжът не е положил никакви усилия да подобри нещата, да говори какво му липсва, даже не е сигурно, че си е давал сметка, че му липсва нещо. Влезнал е бил в ролята си на баща, а после изведнъж видял нещо по-интересно, оказало се, че не го устройва да е само баща, иска да е и мъж.
Та жената трябва да е някакъв вид ясновидец, телепат, интуит, да усеща и отгатва потребностите на мъжа си, защото той нито ще ги осъзнае, нито ще ги каже.

Ахаа значи мъжът да има реалистични очаквания от живота, ама жената не , е в реалния живот не стоят така нещата.
Това категорично не е вярно и е точно обратното, защото мъжете директно си казваме какво не е наред във връзката, жените са тези, които очакват мъжа да им чете мислите когато нещо не е ок, освен това и мъжете сме мноого по-търпеливи от жените във връзките си и за да я прекратим жената трябва дооста да е сгафила.

Тя авторката не е влизала във форума от два дни, за да каже нещо по темата, но тази връзка е вървяла на зле цели 6 години. Не е нужно да си ясновидец или телепат, за да го забележиш и се чудя как тя не е предприела раздялата след толкова време. Този мъж отдавна е абдикирал, не е от вчера.

Повечето мъже си казват какво не им е наред когато вече са си стегнали куфарите.

В реалния живот жената може да бъде обичана безусловно. Но по-честият вариант е мъжът да иска това и междувременно да се възползва от ресурсите й. Насреща нищо - една заплата, дето и тя изкарва.

Ся да не ви дразня, ама понякога е до ген. Примерно аз се тъпча по колкото мога да поема, а аз мога много, но от работа, напрежение и явно начин на живот не мога да кача. Вероятно особено много е до начинът на живот, ако се пльосна на дивана по цял ден в същия режим на хранене сигурно ще стана 150 кила за 2-3 години. Много са факторите, освен режим на активност трябва и режим на хранене, винаги съм се чудил на някои жени рупат за обяд зеле и марули, а следобед като ги напъне глада се напраскат с една кофа манджа или мазни сладки и пастички. Е така не става очевидно, нужно си е и воля, но и доста други неща