Вместо просто да откажеш?
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
- Публикувана: 27 юли 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2024, 07:33 ч.
Трудно разбирам хората
Проблемът е, че има хора, които не се адаптират към заобикалящия ги свят и продължават да смятат, че светът трябва да се нагласи по тях. Ариел е извадила някакви изводи и ги е приложила в реала, но други цял живот са с идеята, че са еталон, по който останалите задължително трябва да се равняват.
Проблемът е, че има хора, които не се адаптират към заобикалящия ги свят и продължават да смятат, че светът трябва да се нагласи по тях. Ариел е извадила някакви изводи и ги е приложила в реала, но други цял живот са с идеята, че са еталон, по който останалите задължително трябва да се равняват.
Така е. Някои уроци се научават по трудният начин. Факта, че помагаш на всеки далеч не значи, че ще те харесват още повече пък и да станеш на някого приятел. Ще се научи и тя - по трудният начин. Ако ли не ще стигне до лекарства, за дето всички не са добри и безкористни като нея
Не знам защо, от както чета темата си спомням за първата ми съквартирантка.
Момичето и пращаха от село буркани с храна. Настояваше да ядем двете от тях. Беше казала на баба си колко сме "близки" и тя започна да и слага двойно количество буркани с храна. Помагах и като ходех с нея да посрещам по гари някакви безбожно тежки кашони. Сърдеше ми се, ако ям навън или си купя храна, трябвало заедно от нейните буркани. Нещата загрубяха, когато станах неблагодарница, която и яде от храната, която тя е така благородна да сподели с мен, а не искам да съм на разположение 24/7.
Момичето и пращаха от село буркани с храна. Настояваше да ядем двете от тях. Беше казала на баба си колко сме "близки" и тя започна да и слага двойно количество буркани с храна. Помагах и като ходех с нея да посрещам по гари някакви безбожно тежки кашони. Сърдеше ми се, ако ям навън или си купя храна, трябвало заедно от нейните буркани. Нещата загрубяха, когато станах неблагодарница, която и яде от храната, която тя е така благородна да сподели с мен, а не искам да съм на разположение 24/7.
"Аз ти помагам, следователно си длъжен/а да ми се отблагодариш/играеш по свирката..."
Много отровно поведение. Много користна помощ – помагаш, за да получиш нещо.
Авторката е точно такава.
"Аз правя така, следователно ти си длъжен/а да правиш като мен".
Изживява се като еталон за другите и когато/ако те имат наглостта да прояват свободна воля, вместо да следват примера ѝ, стават лошите, а тя е "горката, добрата".
Никога не съм молила за нещо повече от придържане на врата, подаване на нещо, придържане или 1-2 изречения информация. Последното изобщо не е малко като мащаб на ползата, за това по-точно казано - не съм молила за нещо, което отнема повече от 1 минута. Мен са ме молили, но не съм търсила "реванш". Така съм решила, чувствам се неудобно - не го правя. Дори с хора, които биха откликнали.
Когато някой те помоли - имаш право да откажеш.
Когато помолиш някого - има право да откаже.
Когато някой помогне на друг, не значи, че другият му е задължен оттук насетне. Това не е помощ.
Ако видиш, че помагаш, а насреща те режат - повече не помагаш на този човек.
На мен не ми се струва сложно. Всеки си има негови причини да каже не, и право на това.
Когато помолиш някого - има право да откаже.
Когато някой помогне на друг, не значи, че другият му е задължен оттук насетне. Това не е помощ.
Ако видиш, че помагаш, а насреща те режат - повече не помагаш на този човек.
На мен не ми се струва сложно. Всеки си има негови причини да каже не, и право на това.
Аз и никъде не съм твърдяла, че си ги молила за нещо едро, нали? Говоря за принципа, а ти продължаваш упорито да не разбираш. Независимо дали става въпрос за нещо, което би отнело секунди или за нещо, което би отнело часове (примерно), другите не са ти длъжни. Ти си се вкарала в някакъв филм, че твоето поведение задължава другите да постъпват като теб. Няма такова нещо. Това не ги прави лоши.
Вместо просто да откажеш?
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
Ама вие хора били ли сте скоро в офис? Нормалните отношения не включват: Никой за нищо не ти е длъжен. Такова отношение е антисоциално. Кой каквото правел си избирал. Всеки бил сам за себе си.
Не, в офис средата си има етика и пон в България дребни жестове на внимание се подразбират. Да ти държат тиксото да си опаковаш подаръка би трябвало да се подразбира, пък какъвто и да ти е човека отсреща. Всичко останало е просташко и започнем ли с никой не ти е длъжен се създава една отровна среда, която е вредна за всеки екип.
Имало е колежки, с които екипа не се е разбирал и даже е имало фрапантни случаи. Не се сещам за някоя, на която биха й отказали да й държат тиксото, макар всички изцепки.
Просто е смешно, 20 страници за нещо, което се подразбира.
Не, в офис средата си има етика и пон в България дребни жестове на внимание се подразбират. Да ти държат тиксото да си опаковаш подаръка би трябвало да се подразбира, пък какъвто и да ти е човека отсреща. Всичко останало е просташко и започнем ли с никой не ти е длъжен се създава една отровна среда, която е вредна за всеки екип.
Имало е колежки, с които екипа не се е разбирал и даже е имало фрапантни случаи. Не се сещам за някоя, на която биха й отказали да й държат тиксото, макар всички изцепки.
Просто е смешно, 20 страници за нещо, което се подразбира.
Има хора с вътрешен локус на контрол - те търсят причината в себе си.
Има хора с външен локус на контрол - те търсят причината в другите.
Когато вторите са в крайност, им е много, много трудно да излизат от конфликтни ситуации, да се развиват и израстват като личности. Те буксуват на едно място, въртят се в кръг, негодуват срещу целия свят, и остават слепи за своята роля в нещата.
Има хора с външен локус на контрол - те търсят причината в другите.
Когато вторите са в крайност, им е много, много трудно да излизат от конфликтни ситуации, да се развиват и израстват като личности. Те буксуват на едно място, въртят се в кръг, негодуват срещу целия свят, и остават слепи за своята роля в нещата.
Извинявам се, но аз не си представям тая ситуация с тиксото. Или колежката наистина не я е чула, или е в конфликт с авторката, за да отказва толкова категорично да подържи някакво тиксо, или е била заета в момента и се е ядосала, че докато работи, авторката я занимава с личните си неща, които по принцип е редно да си върши вкъщи. Не си представям вариант ей така, както са в нормални отношения, колежката да стои като статуя, да се прави на недочула и мълчешком да я гледа как се гърчи с пустото тиксо.
Както изглежда в България я карате много нашироко с офисното си време и това на колегите си и с офисните материали и всичкото това за лични цели .
Стига, бе, хора. Никой от нас не си слага на сърце, ако подаде тиксо, купи обяд или задържи вратата на някого. И, да, имаме нормални работни отношения.
Но също така никой не е длъжен на никого. Ако не ми е кеф, може и да се направя, че не съм я чула, че вряка за някакво си тиксо. Плюс това какъв е проблемът САМА да си го време тъпото тиксо, ами два дни ни занимава с тази голяма драма...?!?
Не мога да си представя някой да си брои колко пъти и на кого е помогнал с подаване на нещо, купуване на обяд, пренасяне на папка (да речем....) и да очаква същото....
Вместо авторката да го обърне на шега, тя се цупи и вкарва в някакви драми. Ами, и на мен няма да ми е кеф да работя с такъв темерут.
Но също така никой не е длъжен на никого. Ако не ми е кеф, може и да се направя, че не съм я чула, че вряка за някакво си тиксо. Плюс това какъв е проблемът САМА да си го време тъпото тиксо, ами два дни ни занимава с тази голяма драма...?!?
Не мога да си представя някой да си брои колко пъти и на кого е помогнал с подаване на нещо, купуване на обяд, пренасяне на папка (да речем....) и да очаква същото....
Вместо авторката да го обърне на шега, тя се цупи и вкарва в някакви драми. Ами, и на мен няма да ми е кеф да работя с такъв темерут.
