Здравейте! Пиша темата с цел да получа обективни (неутрални) мнения и да разбера по-добре някои постъпки и отношение. Ще дам конкретни примери.
Опаковам подарък-изненада (на работа), а човекът за когото е подаръка щеше да дойде всеки момент. Поради непредвидени обстоятелства се получи да е в последния момент. Трябваше някой да придържа опаковката, както и не знаех къде са сложили тиксото, защото бяха преподреждали. Помолих колежка да ми помогне. Направи се, че не ме е чула, въпреки че ме видя какво правя, а малко след това я помолих няколко пъти и беше на метър-два от мен. Просто не е искала и се направи на разсеяна. Дадох полуразопакован подарък.
Другият пример е доста по-сериозен. От много време се боря с хормонални проблеми, сега съм бременна. Преди години друга колежка е имала спонтанен аборт, защото е имала инсулинова резистентност и тромбофилия (доколкото знам), които лекарите са пропуснали. По-важното е друго. Когато друга колежка е забременяла - тя веднага й е казала какви изследвания да направи, даже я е убеждавала много (за тромбофилии и май още някакво). На мен честити, аз й казах че много се притеснявам и се чудя какво мога да направя, за да не се обърка нещо. Тя не ми каза нищо, освен "не се притеснявай" и от този род. Въпросната има вече здраво дете. Но с едната колежка така (с желание да предотврати пропуски и при нея), на мен - нищо. При другата колежка се е оказало, че изследванията са били излишни, но тя е искала да я презастрахова.
За първия случай ми казват - никой не е длъжен.
За втория - същото, както и това, че съм добре запозната с изследванията и без някой да ми казва. Но тази колежка не знае - нито какви изследвания вече съм си правила, нито че е възможно да съм по-запозната с нещата и от нея. А на другата майка й е акушерка (т.е. на нея даже има кой да й каже от извора).
Достатъчно подробности - въпросът е: дори реално да не са "длъжни по закон" - как трябва аз да възприемам тези хора? С какви очи да гледам на тях, както се казва и какво отношение да имам?
Опаковам подарък-изненада (на работа), а човекът за когото е подаръка щеше да дойде всеки момент. Поради непредвидени обстоятелства се получи да е в последния момент. Трябваше някой да придържа опаковката, както и не знаех къде са сложили тиксото, защото бяха преподреждали. Помолих колежка да ми помогне. Направи се, че не ме е чула, въпреки че ме видя какво правя, а малко след това я помолих няколко пъти и беше на метър-два от мен. Просто не е искала и се направи на разсеяна. Дадох полуразопакован подарък.
Другият пример е доста по-сериозен. От много време се боря с хормонални проблеми, сега съм бременна. Преди години друга колежка е имала спонтанен аборт, защото е имала инсулинова резистентност и тромбофилия (доколкото знам), които лекарите са пропуснали. По-важното е друго. Когато друга колежка е забременяла - тя веднага й е казала какви изследвания да направи, даже я е убеждавала много (за тромбофилии и май още някакво). На мен честити, аз й казах че много се притеснявам и се чудя какво мога да направя, за да не се обърка нещо. Тя не ми каза нищо, освен "не се притеснявай" и от този род. Въпросната има вече здраво дете. Но с едната колежка така (с желание да предотврати пропуски и при нея), на мен - нищо. При другата колежка се е оказало, че изследванията са били излишни, но тя е искала да я презастрахова.
За първия случай ми казват - никой не е длъжен.
За втория - същото, както и това, че съм добре запозната с изследванията и без някой да ми казва. Но тази колежка не знае - нито какви изследвания вече съм си правила, нито че е възможно да съм по-запозната с нещата и от нея. А на другата майка й е акушерка (т.е. на нея даже има кой да й каже от извора).
Достатъчно подробности - въпросът е: дори реално да не са "длъжни по закон" - как трябва аз да възприемам тези хора? С какви очи да гледам на тях, както се казва и какво отношение да имам?
