Трудно разбирам хората

  • 17 309
  • 520
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1 516
Ами не мога да се пречупя да възприемам позитивно такива хора. Дали съм сбъркана?
Разбрах какво бихте мислили за мен, ако сте на тяхно място. А ако сте на мое - как бихте възприели тях? Защото всеки човек е възприеман на база постъпки. Дори точно тези, които не се правят по задължение, принуда са най-показателни.

# 46
  • Мнения: 10 352
Защо мислиш, че нещо трябва да бъде силно изразено или показано, за да им стане ясно на хората? Вие прекарвате по цял ден заедно, та повярвай ми, ако си вечната жертва, те го знаят.

Никой не те кара да приемаш позитивно хората. Колежката ти е такава, каквато е. Не е длъжна да бъде различна, или да прави каквото и да е, за да влезе в твоите представи за добър човек. Move on.

# 47
  • Мнения: 21 858
Обиграните в социални ситуации хора, които успяват да прикрият реалното си отношение към всекидневно заобикалящите ги, не се чудят във форумите какво да бъде отношението им към тези, които са ги обидили, разстроили или засегнали. Изключвам колежките ти да са в неведение за това как приемаш подобни случаи на игнориране. Но най-вероятно не им пука - и това е нещо, което би могла да научиш от тях, ще ти бъде полезно не само в този колектив, а и в бъдещите.

# 48
  • Мнения: 5 124
Не бих ги приела никак. Защото ми е ясно, че сме на работа и не сме длъжни да се харесваме или те да ми споделят най-личните си моменти, както и да ми помагат с личните ми занимания.

# 49
  • София
  • Мнения: 18 433
На твое място щях да се науча да разграничавам работата и служебните ангажименти от живота навън и общуването с близките.
И не бих имала очаквания колегите ми да ми стават приятели.
На работа се работи и се говори на служебни или неангажиращи теми. Личните разговори, подаръци, проблеми и т.н. остават за личния живот.

# 50
  • Мнения: 35 524
Не прочетох цялата тема, но ще ти кажа това, което казвам на 13-годишния си син, при това му го повтарям от години - Няма как всички да те харесват или ти да харесваш всички. С едни ще си по-близък, с други - не, просто поддържаш нормални, учтиви отношения и контактуваш с тези, с които симпатията е взаимна.

Та, същото важи и за теб. Плюс това не съм сигурна, че работата е най-доброто място за приятелства, макар че не е изключено.

# 51
  • Мнения: 1 516
Защо мислиш, че нещо трябва да бъде силно изразено или показано, за да им стане ясно на хората? Вие прекарвате по цял ден заедно, та повярвай ми, ако си вечната жертва, те го знаят.

Никой не те кара да приемаш позитивно хората. Колежката ти е такава, каквато е. Не е длъжна да бъде различна, или да прави каквото и да е, за да влезе в твоите представи за добър човек. Move on.
Ами ако ги приема позитивно, няма да има какво да се "усеща, без да се казва".
Защо вечната жертва? Просто темата е такава, затова всичките ми коментари тук са такива.

Не очаквам приятелство. Непознатите, които са ми казвали неща, които вероятно са променяли съдбата ми, не са ми били, нито са ми станали приятели или близки.

Последна редакция: сб, 27 юли 2024, 15:17 от Lili325

# 52
  • Мнения: 10 352
Защото очакванията ти и реакциите ти много приличат на тези, които и жертвите обичат да показват. Не си правиш услуга, като всяко нещо приемаш лично.

Какво искаш от тази жена, в крайна сметка? На теб изобщо пука ли ти за нея, за близка приятелка ли я считаш, че я чувстваш длъжна да ти помага по лични въпроси? На мен ми се струва, че и ти самата не я смяташ за близка, и общо взето, от никъде сега си решила да я съдиш, защото не направила нещо според твоите очаквания. Сама си създаваш проблеми.

# 53
  • Мнения: X
Спри да живееш с мисълта, че някой на другиго дължи нещо.
Не мога да повярвам, че темата е реална. 🤮

# 54
  • Мнения: 1 516
Защото очакванията ти и реакциите ти много приличат на тези, които и жертвите обичат да показват. Не си правиш услуга, като всяко нещо приемаш лично.

Какво искаш от тази жена, в крайна сметка? На теб изобщо пука ли ти за нея, за близка приятелка ли я считаш, че я чувстваш длъжна да ти помага по лични въпроси? На мен ми се струва, че и ти самата не я смяташ за близка, и общо взето, от никъде сега си решила да я съдиш, защото не направила нещо според твоите очаквания. Сама си създаваш проблеми.
Ако ситуацията беше с разменени роли, щях да й кажа. Или за нещо друго в бъдеще - също.

# 55
  • Мнения: 10 352
И това щеше да е твоят избор, а нейният явно е друг. И изобщо не е нужно причините са имат каквото и да е общо с теб. Защо смяташ, че това е лично отношение към теб, а не нещо друго? Затова ти казвам, че си като някоя жертва, в главата ти целият свят се върти около теб.

# 56
  • Мнения: 808
Най-малкото не е уместно на всеки всичко да казваш. Особено медицински съвети не се раздават така на кило на хора, които не са ти близки. Ето някои потребителки ти писаха, че те не биха приели добре някой да се натиска да споделя опит и да дълбае в лични теми.

Аз оставам с впечатлението, че насилваш нещата и ги притискаш прекалено. Не с всеки можеш да си допаднеш от раз, а когато бързаш да скъсиш дистанцията преди другия да е готов, е нормално да предизвикаш отрицателни реакции. Дори наистина да са гьонсурати, ти нищо не можеш да направиш. Не е твоя работа да ги превъзпитаваш. Гледай си служебните задължения и личните приятелства, а с тези се дръж професионално.

# 57
  • София
  • Мнения: 35 027
Ами не мога да се пречупя да възприемам позитивно такива хора. Никой не те кара да го правиш. Дали съм сбъркана? Според мен – да.
Разбрах какво бихте мислили за мен, ако сте на тяхно място. А ако сте на мое - как бихте възприели тях? Въобще не бих се впечатлила от нещо такова. Да пускам тема за това или за нещо подобно? Абсурд!  Защото всеки човек е възприеман на база постъпки. Дори точно тези, които не се правят по задължение, принуда са най-показателни. В постъпката ѝ не виждам нищо отрицателно. Даже обратното – не ти е  дала съвет след като не сте близки приятелки. Това е тактично и възпитано поведение.

# 58
  • Мнения: 55
Може би просто другата колежка и е била по-близка. Може би ако се заговорите повече на тази тема, ще посъветва и теб. Много зависи колко са близки отношенията ви. Възможно е да и е било неудобно да даде непоискан съвет, особено ако не сте близки и не знае как ще го приемеш.. Възможно е да посъветвала и някоя друга бременна дама и да съветът да е бил приет зле.. Възможности бол..
Според мен, фокусирай се върху хубави неща и подминавай негативните. В този момент вероятно и ти самата си много по-чувствителна, затова бъди внимателна какво си слагаш на сърцето и в ума. Лека и успешна бременност!

# 59
  • Мнения: 1 516
Ами не мога да се пречупя да възприемам позитивно такива хора. Никой не те кара да го правиш. Дали съм сбъркана? Според мен – да.
Разбрах какво бихте мислили за мен, ако сте на тяхно място. А ако сте на мое - как бихте възприели тях? Въобще не бих се впечатлила от нещо такова. Да пускам тема за това или за нещо подобно? Абсурд!  Защото всеки човек е възприеман на база постъпки. Дори точно тези, които не се правят по задължение, принуда са най-показателни. В постъпката ѝ не виждам нищо отрицателно. Даже обратното – не ти е  дала съвет след като не сте близки приятелки. Това е тактично и възпитано поведение.
Съветът не би бил непоискан, тъй като съм й споменавала за притесненията си (в началото питаше как съм).
Наистина искам да се променя. Не го написах с цел да "оплюя" някого.

Не съм по-чувствителна, просто за други неща и хора все съм успявала да си обясня, а това някак не мога.

Общи условия

Активация на акаунт