Трудно разбирам хората

  • 17 531
  • 520
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 571
Магдена, подаръкът беше лично от мен за човек (близък), който каза че ще дойде в него момент, не е бил от колектива. Единственото обяснение е, че им се е гледало сеир как го давам лошо опакован, ако изобщо може да се нарече сеир. Или просто така.
Аз не бих направила така, дори само за да не изглеждам невъзпитана и груба.
За второто обаче би ме изяла съвестта. Дори да не харесвам някоя.

# 31
  • Мнения: 4 816
В света има много различни хора. Някои ще те харесват и ще искат да общуват с теб, а някои не. Не можеш да накараш никого да те харесва, да ти помага или да ти дава информация, ако той не иска. Така стоят нещата и ако ревеш за всеки, който не иска ти да му бъдеш в близкия кръг на доверени лица, ще трябва да не излизаш от вас никога. Колкото по-бързо свикнеш с мисълта, че никой не ти е длъжен да ти помага, толкова по-лесно ще живееш в бъдеще.

# 32
  • Мнения: 1 571
Drama Llama, за последно уточнявам, че нито някого нещо "карам" да прави, нито ми е най-големия проблем в живота това. Просто искам моето обратно отношение да е адекватно.

# 33
  • Мнения: 5 715
Ама имаш очаквания, че някой ти дължи нещо.

# 34
  • Пловдив
  • Мнения: 20 655
Резервирано се дръж, тоест не твърде мило, но неутрално-доброжелателно, а не обидено. Не се бутай зорлем да им ставаш близка, ако не искат. Това най-общо ми изглежда правилната тактика според описаното.

# 35
  • Мнения: X
Колежката просто не я кефиш и не й се занимава/не иска да общува по-обширно с теб. Голяма работа.

# 36
  • Мнения: 1 571
Ама имаш очаквания, че някой ти дължи нещо.
Не, просто на всеки човек очакванията са според това той/тя как би постъпил и постъпва. Колкото по-далечно му е дадено действие или бездействие - толкова повече изглежда като очакване. Ако къщата ти гори и съсед го забележи съвсем в началото, също може да се направи на не видял. Но дали мнението ти за него после ще се изчерпва само с "не е длъжен". Реално не е, но...
Да не говорим за много по-дребни ситуации като например това да отстъпиш място на човек, който едва стои на краката си и пр. Това би предизвикало възмущение, въпреки че не е "задължение" на никого.

# 37
  • София
  • Мнения: 35 959
Приеми, че първата колежка й е по-симпатична от теб, затова й е казала за

изследванията. Приеми, че въобще не е длъжна да се отнася еднакво с двете ви и има пълно право на това.

И наистина - никой не ти е длъжен.

"Не, просто на всеки човек очакванията са според това той/тя как би постъпил и постъпва."
Това не е вярно.

# 38
  • София
  • Мнения: 19 281
Поне по написаното оставяш излъчване за дребнавост и лично мен ме отблъскваш като поведение.
Вероятно и колежките ти усещат нещо подобно и не желаят да контактуват излишно с теб.
В работата хората са да работят. Личните теми, вкл. за бременност, лекари и т.н., следва да се коментират с близки, а не с колеги.
Понякога пък на сръдливите хора да им дадеш доброжелателен съвет може да те вкара в повече ядове и после да трябва да въртиш още обяснения, затова колежката да не иска да се занимава.
Пък и не е длъжна да е еднакво близка с теб и с другата/другите.
Относно подаръка - т.е. твой личен подарък за външен човек, докато сте на работа. Нормално е да не хукват да ти съдействат, вместо да работите.
И дори да се занимаваш с разни клюки кой кога някога бил посъветвал друг нещо. Ситуацията е минала, сега може да е друго в главата на жената и хич не е длъжна да се вълнува за твоята бременност.
Вероятно и хормоните не ти правят добра услуга.

# 39
  • Мнения: 22 598
Твърде много драма и то в офиса. Представи си какво им е на колежките ти.

# 40
  • Мнения: 834
Явно грешно съм разбрала ситуацията с подаръка, мислех, че е някаква обща инициатива за колега. Така прави впечатление, че и двата случая са как на работното място се опитваш да занимаваш хората с лично твои неща, несвързани с работата. Не че го намирам за недопустимо по принцип, но не може да се сърдиш, ако някой не желае да скъсява дистанцията. Ако ти е практика, не бих се учудила на хората да им е писнало.

# 41
  • Мнения: 1 571
Те нямат представа за написаното тук. "Сърденето" е нещо, което се показва. Аз не съм. Ако по някакъв начин си личи промяна на отношението ми - за това е темата - да не бъде такова (отрицателно) въпреки всичко. Не само на работа - навсякъде, защото само примерите са от там. "Утре" ще е на друго място.

# 42
  • Мнения: 5 715
Лили, не можеш да имаш претенции хората да са добри, когато ти самата не си. Не ти казвам, че си лоша, но истински добрите хора са изключително малко и ти не си от тях. Това са хора, които вършат всичко без всякаква корист, притичват се на помощ на всеки и не очакват абсолютно нищо от отсрещния. Ти очакваш, че понеже ти правиш нещо, другите също за задължени и ако не го правят - те вече за нищо не стават. Я сега си представи дали не съществуват хора, които пък приемат твоето поведение за обидно и назидателно?

# 43
  • София
  • Мнения: 35 959
Сърденето се показва, но може и да се усети, без да се показва открито. Дребнава си, сръдлива си и явно държиш да влизаш в ролята на жертва. Това отблъсква много. Няма начин да не са те усетили, след като прекарвате часове наред заедно всеки ден.


След като толкова различни хора ти пишем едно и също в общи линии, все още ли не разбираш? Защото наистина не знам как по-разбираемо да се напише, че проблемът е в теб.

# 44
  • Мнения: 471
Някои хора не обичат медицински съвети.Как да рискува жената, като може да реагираш зле. За мен пък е тъпо това да ти казва тя какви изследвания да си правиш, имала едно дете родено и какво? Всеки организъм е различен. Аз много се дразня, не искам такива съвети.
  Наскоро детето се разсополиви и една приятелка взе да настоява по телефона, какво да давам. Е, хубаво де ама нейното вече на 6 и не си е разредило ни най-малко боледуванията.Много повече се разболява от другите, съответно и тя още не работи,обаче винаги готова за съвет по темата, като гледам при нея колко е ефикасно. Малко се отклоних.

Общи условия

Активация на акаунт