Аз пък не мога да си обясня пък как може да не схващаш, че хората сме различни. Не го казвам иронично, чудно ми е.
- Публикувана: 27 юли 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2024, 07:33 ч.
Трудно разбирам хората
Лили, помня те от предишни теми, още от преди години, в които пак така си неразбрана. Някак си все нещо си обидена и все си добра и чиста, а другите лоши и подмолни. Не. Хората не са идеални, но много малко са истински прекрасни или зли. Приеми, че всички ние си имаме добри и лоши страни, понякога не се държим най-правилно, не реагираме най-добре, излагаме се, може да обидим някого. В същото време имаме и силни страни и сме способни и на много хубави постъпки. Фокусирай се по-малко върху това как все си онеправдана и повече върху хубавото, което си видяла и което ти самата можеш да направиш. Така да се живее с негативизъм и вътрешно убеждение, че си вечно прецакана, не си е работа.
Имам колежка, която на всяка цена държи да сподели мнението си по всеки въпрос. Тази седмица ме чу да споделям на друга колежка, че сме си осиновили куче. Не спря да ми обяснява колко съм луда, за да го направя и т.н. Същото е, когато ми се налага да отсъствам заради болест на детето ми - започват купища непоискани съвети. За мен нормалното поведение е да не си буташ мнението и съветите, докато не ти ги поискат.
Ако се е създало приятелско чувство, тогава е по-вероятно да се даде съвет/препоръка. За средностатистическа колежка е крайно непрепоръчително да се прави, освен ако не говорим за "мерудии" като от горния пример.
Ако се е създало приятелско чувство, тогава е по-вероятно да се даде съвет/препоръка. За средностатистическа колежка е крайно непрепоръчително да се прави, освен ако не говорим за "мерудии" като от горния пример.
milenaka, щом е казала на друга - значи е запозната.
Не става въпрос за отношение като цяло, а за еднократен акт.
EmmaT, преди все пак е било друго. Едно е да не дадат информация, за да ми се усложни работата или да не ми се получи манджа, друго е това. И това не е споделяне на емоция, а информация.
Не става въпрос за отношение като цяло, а за еднократен акт.
EmmaT, преди все пак е било друго. Едно е да не дадат информация, за да ми се усложни работата или да не ми се получи манджа, друго е това. И това не е споделяне на емоция, а информация.
Защо? Колегите ти не се вълнуват от твоите емоции и състояние.
Колегите са колеги, а не приятели.
Какво е общото на тиксото с изследванията за бременност? Как изобщо помниш и се впечатляваш от такива ситуации?! Мега дребнавост...
И в двата случая проблемите са в твоята глава. Много се филмираш. Ако ти харесва да се чувстваш жертва и тук намираш поле за изява, това не ти помага в реалния живот.
Хората са различни, отношенията им с околните също. Приеми, че не си център на вселената.
И в двата случая проблемите са в твоята глава. Много се филмираш. Ако ти харесва да се чувстваш жертва и тук намираш поле за изява, това не ти помага в реалния живот.
Хората са различни, отношенията им с околните също. Приеми, че не си център на вселената.
Тя не знае, че знам как е убеждавала другата. Не знае какво мисля. Държа се добре с нея, но вътрешно нямам добро мнение. А бих искала да не е така. Но все пак оценяваме хората на база постъпки, а не изпълнение на задължения.
Lanarte, дадох два примера, които са от работа. Можеше да са други, аналогични. Искам просто поглед от друг ъгъл. Радвам се на другите неща, просто си правя равносметка, никога не е излишно, а и такива случаи са повод.
Lanarte, дадох два примера, които са от работа. Можеше да са други, аналогични. Искам просто поглед от друг ъгъл. Радвам се на другите неща, просто си правя равносметка, никога не е излишно, а и такива случаи са повод.
Опитах да ти го напиша тактично и да гледаш позитивно.
Но щом не разбираш, ами не те чувстват приятелка, не си им приятна, не те харесват, за това не са ти споделили.
Понеже 20 различни човека ти го написаха, но ти все повтаряш, че не разбираш.
Ами това е, кое не е ясно - не те харесват, не са ти длъжни.
Ако и в офиса се държиш така както тук, не е чудно, че не те харесват. От страни приличаш на вечно мрънкало, което само изисква без да дава.
И още нещо много важно - колегите ти в работата не са ти приятели.
И още нещо много важно - колегите ти в работата не са ти приятели.
Arielle, как реши, че не давам? Няма нужда да отговаряш, защото не е заяждане. Казвам го, защото това няма общо с темата и няма как да се стигне до такъв извод.
Защо когато човек иска да си изясни нещо, за вас е равно на изисква обратното? Ако "изисквах", нямаше да се опитам да погледна от друг ъгъл, за да спра да изисквам дори на подсъзнателно ниво, ако това е най-важното.
Да, това с тиксото е обикновена помощ, но и мен са ме обвинявали, че не съм се сетила да помогна с нещо (даже без да съм молена), че не съм забелязала нещо си и т. н. И не е било някаква едва загатната обида след това, а директна нападка, че, да, не съм длъжна, но не съм проявила човечност и т. н. и т. н. А отказ се възприема като "майната ти" казано директно и съответно обида. Споменавам го, защото заради една тема с два случая направихте генерални изводи, които могат да се направят на база продължително познаване на човек.
Защо когато човек иска да си изясни нещо, за вас е равно на изисква обратното? Ако "изисквах", нямаше да се опитам да погледна от друг ъгъл, за да спра да изисквам дори на подсъзнателно ниво, ако това е най-важното.
Да, това с тиксото е обикновена помощ, но и мен са ме обвинявали, че не съм се сетила да помогна с нещо (даже без да съм молена), че не съм забелязала нещо си и т. н. И не е било някаква едва загатната обида след това, а директна нападка, че, да, не съм длъжна, но не съм проявила човечност и т. н. и т. н. А отказ се възприема като "майната ти" казано директно и съответно обида. Споменавам го, защото заради една тема с два случая направихте генерални изводи, които могат да се направят на база продължително познаване на човек.
Всъщност подозирах точно това. Че не ме харесват. Но не бях сигурна дали не се заблуждавам.
Като извънредно важен бих определила втория случай. Като първия има много и вече казах как го възприемам - нехаресване и желание нещата да не ми се получават. Дребните неща. Изненадата, манджата, работата... Но второто е различно. Затова ми дойде прекалено. Понеже първото вероятно и аз съм го правила с хора, с които съм се карала, не понасям и т. н. Но второто - вече казах...
Като извънредно важен бих определила втория случай. Като първия има много и вече казах как го възприемам - нехаресване и желание нещата да не ми се получават. Дребните неща. Изненадата, манджата, работата... Но второто е различно. Затова ми дойде прекалено. Понеже първото вероятно и аз съм го правила с хора, с които съм се карала, не понасям и т. н. Но второто - вече казах...
Тези хора, които така са те жегнали, вероятно въобще не се сещат за теб извън работно време. Това не ти ли стига да осъзнаеш ситуацията. Гледай си собствения кеф.
Ще седя да мисля в събота вечер кво не ми е казала колежката преди един месец, вместо да си правя хубав почивния ден.
Ще седя да мисля в събота вечер кво не ми е казала колежката преди един месец, вместо да си правя хубав почивния ден.
Тоест ти не понасяш разни хора, караш се с тях, не тези двете конкретно, но явно има такива хора щом го пишеш. Значи ти принципно си конфликтен човек. Сигурна съм, че и колегите ти го знаят. Тогава какво отношение очакваш от околните?! Щом има много случаи като тези, които описваш, се замисли дали повредата не е в твоя телевизор. Не те харесват, не си им приятна. Не искат да ти помогнат, не искат да се занимават с теб. Толкова е ясно, не знам какво очакваш от тях, а и от хората в темата...
Нали си бременна сега? Защо се занимаваш с колежките и тиксото? Мъж нямаш ли си, къща да оправяш, колички да избираш... Макар че и в бременността си се фиксирала маниакално с всички тия подробности по изследвания и прегледи.
Овладей се малко, това дете има нужда от нормална среда.
Овладей се малко, това дете има нужда от нормална среда.
Хората, не са длъжни да стъпват на пръсти покрай теб, и това че се чувстваш вечно неразбрана и онеправдана ти носи само негатив.
В работен колектив, трудно оцеляват толкова чувствителни хора. Работи над себе си.
Любимата ми приказка :
"За да оцелееш сред гнездо от змии, трябва да си поне елитна, кралска кобра."
В работен колектив, трудно оцеляват толкова чувствителни хора. Работи над себе си.
Любимата ми приказка :
"За да оцелееш сред гнездо от змии, трябва да си поне елитна, кралска кобра."