Има хора с външен локус на контрол - те търсят причината в другите.
Когато вторите са в крайност, им е много, много трудно да излизат от конфликтни ситуации, да се развиват и израстват като личности. Те буксуват на едно място, въртят се в кръг, негодуват срещу целия свят, и остават слепи за своята роля в нещата.
Да. Вариантът "другите – лошите, аз горката – бяла и добра" е и нереален, и "отровен". Като цяло хората не са особено лоши или добри.
Сещам се за една съфорумка. Подходът ѝ е много неприятен. "Искам информация, веднага, защо се бавите, длъжни сте да ми я дадете". Засичам я в различни теми и масово отношението към нея е отрицателно. Съвсем логично.
Накратко – ако отношението към един човек в даден колектив не е като към другите, най-вероятно причината е в конкретния човек.
Едва ли е първият случай, в който успява да изнерви така някой. Разбира се, можем да приемем, че някакси всички около нея са идиоти, но тогава пак от нея зависи, да не ги чака за услуги и после да разсъждава с месеци защо не са й ги направили.