Трудно разбирам хората

  • 17 583
  • 520
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 4 816
Казвам, че не се питам защо не са ми чак приятелки, защото нито ми е важно, нито го очаквам от тях.
Казах че работата не е натоварена. Също и когато не съм забелязала да помагам става въпрос, че не съм й прочела на лицето че я боли нещо, или че е недоспала. А това пък го казах, защото не е вярно, че само аз съм с очаквания, че и големи.
И все пак темата не е за работа. Просто от там е примера.

Еми ето де, ти не си забелязала, че някой има нужда от твоята помощ, и те не са забелязали, че ти имаш нужда някой да ти разказва за това, какви изследвания трябва да правиш. Равноправие. Явно и извън работа е същото, щом не се случва само там.

# 121
  • Мнения: 1 786
Виждам съществена разлика между това да помогнеш на колежка, защото повръща през десет минути или се тресе от температура и заспива на бюрото,......

То, мястото на тази колежка изобщо не е на работа. Защо е отишла да сее бацили вместо на лекар?

Взема си болничен и работата се преразпределя. Като е отишла и не моли за помощ, защо трябва някой да се притичва да й работи задачите?

Случвало ми се е да започна да повръщам на работа или да вдигна температура, в ситуация, в която не мога сега веднага да стана и да си тръгна. Няма кой да ми свърши веднага работата, има шефове, които се правят на луди - "лошо ти е, ама много ли, не може ли да свършиш само това първо, ама няма ли да се оправиш за ден..."
Това имах предвид, че на всеки може да се случи. Има много скапани работни места (и съм работила на такива), на които трябва да си на легло или припаднал, иначе болничен не се толерира.

# 122
  • Мнения: 36 328
Да, и това е вярно, но все пак не си тръгнала да "обвиняваш" колежка защо не ти взема да ти върши работата. Освен ако не е свързана с клиентопоток и/или краен срок, предполагам, може да бъде леко отложена.

# 123
  • Мнения: 211
Не разбираш хората, защото не познаваш себе си и не умееш да се видиш през техните очи. Ако не беше толкова обсебена от своята собствена личност и своята важност - която видно всички трябва да признаят, щеше да можеш да разбереш какви впечатления създаваш с поведението си и отношението си към тях. Имаш както нереална самооценка, така и нереална оценка на ситуации и хора. Не умееш да признаваш грешките си, но смело и остро осъждаш другите за същите неща, които си правила и ти. Искаш за хората да бъдеш толкова важна, колкото си ти в собствените си очи, без да си готова обаче на реципрочност във взаимоотношенията си с тях. Сред всички колеги (вероятно и роднини, и познати) ти поставяш себе си и твоите проблеми като приоритет, игнорирайки вероятността други да са в по-тежка и трудна  ситуация от теб.
Не разбираш хората, защото не умееш да признаваш и тяхната важност, подвластна си повече на егото си и желанието си да изискваш и подчиняваш. Когато се сблъскаш с хора, нежелаещи да се подчиняват на капризите ти - същите хора, към които някъде в някакъв момент си се отнесла не особено справедливо, ти не търсиш причината в себе си, а се стремиш да се самоубедиш колко лоши и злонамерени са те.
Не разбираш хората, защото не желаеш да ги видиш и приемеш такива, каквито са, нито пък желаеш да се учиш от грешките си и да бъдеш по-мъдър, скромен и справедлив човек.

# 124
  • Мнения: 1 786
Да, и това е вярно, но все пак не си тръгнала да "обвиняваш" колежка защо не ти взема да ти върши работата. Освен ако не е свързана с клиентопоток и/или краен срок, предполагам, може да бъде леко отложена.

Никого не съм обвинявала, работила съм и болна, и бременна, и недоспала. Но това си е лично мой проблем.

Помагали са ми и аз съм помагала, в името на това общата работа да върви, не си длъжен, но понякога резултатът от това да не помогнеш рефлектира върху всички. Но за лични неща не бих, ако нямам желание.

# 125
  • Мнения: 36 328
Всички сме работили така....въпросът е принципен в светлината на авторката - дали трябва или не да помага и на нея да й се помага.

# 126
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 505
Ами даже тиксо не искат да ѝ подадат... Какво да говорим за по-голяма помощ.
Авторката много иска да е центъра на слънчевата система, но явно няма нужните качества, за да предизвиква уважение отсреща.

# 127
  • Бургас
  • Мнения: 3 959
Казвам, че не се питам защо не са ми чак приятелки, защото нито ми е важно, нито го очаквам от тях.
Мисля, че не е точно така, дори да отричаш. Трудно е в един колектив никой да не ти е близък, дори толкова, че да ти подаде едно тиксо. Дори да не е приятел, поне да е добронамерен. Запитай се на какво може да се дължи това? Процесът е двупосочен. Ти какво излъчваш/ даваш? Досега имала ли си някога, някъде колеги, с които си била близка?

# 128
  • Мнения: 1 786
Трябва да помогне, ако се случи нещо непредвидено, има срок, ще пострадат техните бонуси, реномето на фирмата, заради това, че един човек е извън строя инцидентно.
Не е длъжна да помага, ако колежката е била на парти и не се е наспала и не е спешно. Както и колежката не е длъжна да и помага за подаръка.

Обстоятелствата определят. Не едно и също колежка да има плюска на крака от сандалите и да не и обърна внимание да и дам лепенка, и тя после да ме прескочи припаднала, щото и аз не съм проявила отношение.

# 129
  • Мнения: 1 572
За тиксото го казах, защото вдигна голям скандал, че не била длъжна. След като се уталожи и забрави, ме е молила да й взема нещо през почивката, да й дам някой лев (веднага ги връща, но пак е дребна услуга). Малко като глупачка се чувствам, но няма значение.
Повече ми е странен втория случай. Тъй като първото вероятно и аз съм го правила с много противни хора. Второто не бих и това е...

# 130
  • Мнения: 10 352
Lili, какви са отношенията ти с родителите ти? Имаш ли близки приятелки?
Имам чувството, че търсиш внимание и грижа от хора, които са ти никакви, понеже не си ги получила откъдето трябва и когато е трябвало. Трябва да работиш върху себе си.

# 131
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 505
Ами и тя така с много противни хора...

Joy
Ох ще ме умори авторката. Едно си баба знае, едно си бае.

# 132
  • София
  • Мнения: 1 279
Лили, чакаш дете и ти трябва малко повече спокойствие сега. Важните неща най-напред. След раждането, няма да е зле да говориш с някого, професионалист, защото си живееш с идеята, че си таргет за обиди, подигравки и лошо отношение и то от години. Добре ще е да си помогнеш, за да не се стигне до насаждане на същите идеи у детето и да не расте с идеята, че света е срещу него.

# 133
  • Мнения: 1 572
Ами и тя така с много противни хора...

Joy
Ох ще ме умори авторката. Едно си баба знае, едно си бае.
Да, хора, които са ми навредили с нещо, имала съм конфликт и т. н.

# 134
  • София
  • Мнения: 19 315
Точно за втория случай е разбираемо. На бременни, особено на такива изискващи и конфликтни, не се дават акъли. Има лекари за целта. Не колежката да ти препоръча нещо и после да се сърдиш ако се случи нещо.
Акъл от здравно естество се дава на близки хора, не на всеки срещнат, а за колежките явно не си в графата с близките.
За тиксото с право е казала, че не е длъжна. Не е наета на работа да ти услужва, а да работи.
След като навсякъде и с всички имаш неразбирателства, първо се погледни в огледалото, че обикновено на кривата ракета космосът ѝ е крив.

Как смяташ, че ти навреждат хората?

Последна редакция: нд, 28 юли 2024, 15:52 от Fever Ray

Общи условия

Активация на акаунт