Нали след 1-2-3 години ще се върне пак там, но вече максимално изнервена от промените в живота, зъбите на детето, лелите в яслата, педиатъра, сополите на чуждите деца, майките по площадките, които не правят като нея и всичко останало.
- Публикувана: 27 юли 2024, 12:17 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2024, 07:33 ч.
Трудно разбирам хората
Вместо просто да откажеш?
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
След две-три години какво ще е ние няма как да гадаем. Нито се знае, ще я има ли фирмата, нито ще се върне ли там авторката, нито каква ще й е психологическата нагласа, а още по-малко - кой от колегите й изобщо ще е още там.
За смяната на номер, на един му е тъпо, на друг му е по-практично и не му се занимава да му звънят. Всеки си преценя, кое му е по-удобно. Няма еднаква формула.
За смяната на номер, на един му е тъпо, на друг му е по-практично и не му се занимава да му звънят. Всеки си преценя, кое му е по-удобно. Няма еднаква формула.
Предишната ми работа беше с цифри и като се съсредоточа просто не можех да изляза от матрицата. Имала съм случаи мм да ме пита какво искам да ми купи за обяд и аз седя и гледам и не осъзнавам какво ми казва, защото издавам ръчно фактура за 250 хил. € и не знам си колко цента, а системата беше смотана.
И в такъв момент си представям Лилито да се сопне, че не съм й обърнала внимание на тиксото.. наистина не знам в тоя офис само се чудят за какво да се заядат една с друга. Дано Лили се успокои като 1-2 г няма да е на работа.
И в такъв момент си представям Лилито да се сопне, че не съм й обърнала внимание на тиксото.. наистина не знам в тоя офис само се чудят за какво да се заядат една с друга. Дано Лили се успокои като 1-2 г няма да е на работа.
Лошото е, че в един момент такова поведение става масово. И ако съм седнала да върша работа, ок, ще подам тиксото, добре, ще прекъсна за малко. Ама после се почва пък с разговор за бременност. После обяд. После някой друг и той решава да си разкаже неговата житейска драма. И после трети иска ножицата. И докато се усетиш, си загубил половин работен ден (защото всичко това и разконцентрира) и като дойде четвърти да иска нещо, вече се изнервяш. Аз съм работила в такава среда и е побъркващо. Дори лично да не искат да им обръщаш внимание, като се води разговор през главата ти, в един момент се усещаш, че пишеш 1 и също изречение 5 пъти. И като те прекъснат 15 пъти, не тиксо не ти се държи, ами ти се ще да откъснеш главата на 15тия.
Вместо просто да откажеш?
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
Аз много добре съм се научила да казвам Не за нещо, което наистина не искам да правя.
В една от фирмите, в които работех отдавна, освен, че ми звъняха на плажа и бях телефонист през отпуската да говоря с чужбина и партньори, един ден шефката ми се обади през почивен ден да отида да дам ключ на не знам си кой майстор за не знам си кой обект. Бил до нас.
И като ми звънна в 12 наобяд в събота ми вика - а, ти спиш ли. Спях...
И като ми звънна в 12 наобяд в събота ми вика - а, ти спиш ли. Спях...
Защото нямахме служебни телефони, а ни звъняха на личните. А защо вдигаме, вие си отговорете на въпроса, дали е имало избор. Може и да не вдигнеш, двеста души ще ти звънят едновременно за 5 часа. Може да си изключиш телефона, ама няма да може да го ползваш. А каквото и да решиш - в понеделник си на работа.
Като цяло изключително ме дразнеше това и в крайна сметка беше една от главните причини да напусна.
Като цяло изключително ме дразнеше това и в крайна сметка беше една от главните причини да напусна.
Аз до сега не съм виждала колектив, в който да не е нужна комуникация и елементарно сътрудничество,но щом казвате че е нормално.... Само за едни се сещам.
Едно време работех в лаборатория. Имаше 2 докторки, едната супер добре се държеше, другата тотален темерут и бяха в кръвна вражда. Вместо да пращат епруветка и при едната, после другата точеха по 2 и като питах защо, казаха че като пристигне при едната, тя си свършва рабоатата и я хвърля в коша(вместо да предаде нататък,въпреки че е написана за още изследвания при другата лекарка). Просто прекрасни отношения🙄, не са длъжни жените да се съобразяват я. Нека се взема повече кръв от пациента, дреме им на тях, какво е то това колегиалност и комуникация?
Направо влизаш си в офиса, не си длъжен и да поздравява-за какво?
Едно време работех в лаборатория. Имаше 2 докторки, едната супер добре се държеше, другата тотален темерут и бяха в кръвна вражда. Вместо да пращат епруветка и при едната, после другата точеха по 2 и като питах защо, казаха че като пристигне при едната, тя си свършва рабоатата и я хвърля в коша(вместо да предаде нататък,въпреки че е написана за още изследвания при другата лекарка). Просто прекрасни отношения🙄, не са длъжни жените да се съобразяват я. Нека се взема повече кръв от пациента, дреме им на тях, какво е то това колегиалност и комуникация?
Направо влизаш си в офиса, не си длъжен и да поздравява-за какво?
Тук става въпрос длъжен ли е някой колега да ти дава медицински съвети. В историята с тиксото също има нещо недоизказано, колежката хем се правила, че не я чува, хем скандал и вдигнала.
По принцип е хубаво да има колегиални отношения,но някои хора са напълно неадекватни и неспособни на такива.
По принцип е хубаво да има колегиални отношения,но някои хора са напълно неадекватни и неспособни на такива.