Всички ли мъже изневеряват в определен период от живота си?

Всеки е различен, да. Аз родих на 23, кариера започнах да градя на 33. На 40 и малко вече наистина започнах да си живея живота, в смисъл детето голямо, отгледано, добра работа, време за екскурзии и събирания с приятелки... Повече от това не искам.

И аз го чакам този момент. Още година-две

Тва живеене на живота е нещо супер много относително. Аз съм го минал това, което наричате живеене, колкото съм изпил по барове и заведения стига за няколко живота напред.
Понеже лъвицата ме попита какъв багаж съм имал, една кофти първа сериозна връзка с години и една голяма несподелена любов. С жена ми е първата ми успешна връзка и с нея са ми най хубавите моменти и като гаджета, и децата като малки времето прекарано семейно с тях. Пет пари не струват за мен всичките барове и кръчми пред това да се беше случила по рано, ясно че е било невъзможно.

И неуспешните връзки също са полезни, не както колегата беше писал по назад, много ти помагат да оцениш после когато попаднеш на нещо добро.

На мен децата не ми пречат да си живея живота, нито бракът.
Много повече ми пречеше работата, но не съм чула някой разумен човек да се отказва от доходи, за да е свободен и да си живее живота.

Бооожееее да си живееш живота има хиляда дефиниции, пак до бар опряхме.
Аз успешно си живея живота и без да противопоставям брак, кариера, реализация на идеята.
Щом почнахте да ги слагате от двете страни на везната, ясно

Живот - компромис, въпреки всички уверения в обратното
(Или живот с твърде много отговорности, за което съчувствам)

Разбира се, кой каквото и да ми говори, има ли дете, първо се съобразяваш с него, едва след това мислиш за себе си. Поне при мен беше така. Пък и финансово с по-малко дете не можех да си позволя много от нещата, които правя сега.

Именно

То хубаво се съобразяваш с детето, но какво е това живеене, на което детето да пречи? Може би безпаметно пиене и денонощни оргии или какво, което да е в разрез с детето?

Финансовата тежест с малко дете е много по-малка от такава с голямо, поне до неговата пълна финансова независимост, но пък и доходите обичайно растат с възрастта и опита.

Казах какво е било при мен - финансови пречки. Не ми е пречило детето в този смисъл за бога. Просто не работих, докато го гледах, и учих. Нямах финансовата възможност да пътувам, това, което най-много обичам да правя. Сега наваксвам.

И аз не давам пет пари за барове и кръчми, както и никога не съм слагала равенство между тях и да си живееш живота.

Аз знаех, че помощ няма да имам за децата и затова живях на макс преди тях. Ни баби, ни лели, ни съседки, ни стринки, нито пък по-големи деца. Но му се вижда края. Малкото е почти на 4 и от догодина ще мога да ги пратя и двете на лагер, а ние лайф ис лайф

Животът на много хора протича - работа, разходка около блока, вечеря вкъщи, телевизия и леглото. Море и два служебни банкета в годината. От тази гледна точка нищо не може да ти попречи на живеенето.

Добре, значи има такива, които рано са се взели и рано са проимали деца. Те не са се наживели (казват) и затова започват да кръшкат.
Има такива, които по-късно са се взели и създали деца, а до тогава са хойкали по множество връзки, така са си свикнали и затова започват да кръшкат.
Нали виждате колко е абсурдно. Нито едно от двете не води автоматично до изневяра, защото случаите са, колкото са хората.

Така е, при някои може да избие в едната посока, при други - точно в обратната. Гаранции няма. Опитваш се да прецениш според личността на човека и се надяваш, че ще е така.

Тезата е, че липсата на брак (или живот на семейни начала) води до разочарование и нещастие.
Хората са социални същества. Самотата е деградираща за човешката психика. А целта на брака не е да знаеш кой ще изхвърля боклука или ще прави манджата днес, а да отглеждаш деца. Децата носят щастие.

До 5 години трябва да проговори, до 7 в детска градина, до 18 средно, до 22 висше, ако иска професия изискваща специализирано образование, до още няколко години започване на работа. И това ли е "нищо"? Човешкото тяло се амортизира и остарява. Искате не искате, до 100 години 99% от вас няма да са живи. Може да се правите на стресирани, а може да се стреснете, че млади и привлекателни сте до време и мъжете ви искат само такива, че има много работа по оправяне на имоти и отглеждане на деца. Биологичните закони са такива, кога трябва човек да се образова, кога е фертилен, кога ще умре. Излишно е това драматизиране, че не трябвало кога му е времето. Никой не си е самодостатъчен, просто си тъпче апартамента с котки.

ПП: Имам си лично мнение/обяснение защо днешните бракове все по-често не са успешни. Защото хората не струват. Те са плод на морален упадък (като изтритият ми пост, в който коментирам как жена се хвали, че са я минали 50 различни мъже, никой от които не иска да я повтори, ама го пожелава на дъщеря си), на виртуалния изопачен свят за израженията на щастие от киното и шоубизнеса и охолството. Днес хората не се впрягат като мъж и жена в един хомот, с който да орат нивата, от която да се хранят. Това създава задружност и обща цел. Днес хората са дотолкова икономически осигурени и привилегировани с права, че могат да забравят че имат срок на годност, докато не прехвърлят възрастта, в която офертите да създадат нещо с някой са останали в миналото.

ППП: Една потребителка е писала, че не се чувствала изхабена от никоя от връзките си. Не си дава сметка колко крещящи са дефицитите и травмите, които е събрала и издава във всяко свое мнение. Развратният живот променя психиката Ви, Вашия светоглед и ценности. И не може да се отразвратите. Затова едно невинно дете вижда света по друг начин, защото няма този натрупан багаж от събития и погрешни решения. Ще се повторя, че няма как да правите 50 пъти грешки и да давате на всяка от грешките си мъжко име, па Вие да сте невинни. Не работи така.

Човек и във връзка може да се чувства самотен. Когато не получава внимание, грижа, отношение. Може по документ да има брак, ама половинката му по цели дни и нощи да е някъде навън по кръчмите, например. Може половинката да си е вкъщи, но да го критикува, тормози, обижда. Тогава самотата май е за предпочитане. Та да, хората сме социални животни, но за да задоволим тази си нужда, ни трябва и качество. Единствено в много отчаяни ситуации хората се примиряват с нещо като нищо, колкото да не е без нищо. И не са нито щастливи, нито нуждата им от това, да си имат компания, истински задоволена.

Извън това уточнение, да, самотата води до деградация на психиката.