Всички ли мъже изневеряват в определен период от живота си?

От провалена връзка можеш само да научил какво не е щастлива връзка, а не какво е.
От 10 провалени връзки ще научиш 10 начина, по които една връзка не е щастлива, но не е и как да я направиш щастлива. То ти ако си успял да я превърнеш в такава, нямало е да я прекратиш.

@Амброзия - и моята жена роди първото дете млада като тебе, а второто преди 30.
Не виждам да е попречило на прословутата кариера, нито тя някога ми е споделяла да смята, че нещо е изпуснала или че съжалява.
Така или иначе децата ще си ги родите рано или късно (ако смятате въобще да имате такива) - и кога ще изпуснете повече от кариерата: когато сте младши сътрудник, или когато сте средно ниво мениджър, или пък когато (дай боже) сте вече СЕО?
Ама по-рано е по-здравословно за тялото, по-лесно ще си ги отгледате, повече енергия ще имате, и в училище децата ви ще се гордеят, че имат млади и хубави майки. Но - то си е ваша работа. Вижда се, че никой тука не допуска някой нещо да му казва или да го поучава, и то не само някой анонимен във форум, ами и собствените си майки, баби и роднини.

По принцип, да, но май става въпрос, че някои влюбени двойки не е задължително веднага да искат деца.

И такива жени не познавам. Срещнала е мъжа, той иска деца, тя отлага заради кариера. Е, може да го ползва като оправдание, ако усеща, че той не става за съпруг и баща.

Аз не разбирам каква е тази сила, която кара всяка седмица едни и същи мъже да влизат в кокошарника да обясняват какво трябват да правят жените с живота си, за кой влак да бързат и кога да раждат. Нали вие си имате семейства, жените ви са родили рано и всичко е прекрасно? Каква е тая вътрешна неудовлетвореност, която ви кара да искате да поучавате, да се цупите, че в тоя форум никой не ви слуша, а после всяка седмица да се връщате за още и още... Меко казано е странно.

И все пак е много по-вероятно жена на 40+ да създаде прекрасна връзка/семейство, отколкото изоставена жена на 24 с малко дете и без стаж, да си намери работа. Някак си много леко се маха с ръка на всички тези самотни родители оставени на самотек да започнат от нулата без никаква подкрепа, защото партньорът им ги е зарязал да се оправят. Едно е вече да имаш контакти, да си работил и да започнеш отначало след един разрив в една връзка, отколкото без никакъв трудов опит, евентуално и дом и т.н. Това също е фактор и да, със сигурност има и изключения.

Не, Хипопотам, всичко е много просто, жената после ще бъде обвинена, че навремето не е мислила с какъв се хваща и от кого ражда. "Заслужила" си е съдбата, а вече даже и с багаж, за нищо не става. 🙄🙄🙄

Има голяма доза късмет в това да срещнеш любовта и въобще добър човек, с когото да си паснете за семейство. Много си личи в темата кои са се женили компромисно.

Скрита завист )))

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Womb_envy

😊😀😀😀

Знаех си, че има нещо:)))

Ми тя и моята жена роди двете деца около 25 годишна, след това направи кариера без децата да са проблем. Така че май не е само до отлагането

Между 20 и 25 е идеалното време за създаване на партньорство и между 25 и 30 е идеалното време за първо дете. По моите разбирания.
Нито семейството, нито децата пречат на развитието.
В други страни дори и майчинството е кратко, а пак се справят хората.
И няма общо с изневярата.

Иначе по темата... ся се чудя на чия страна да застана. Иска ми се да мисля като rf22, ама ако трябва да съм напълно честен със себе си - тия които най- много са говорили за бракове на моите години и тия на които най- много са им предлагали - далеч не са били от най- читавия материал за сватба.

Реално погледнато тия дето всъщност стигнаха до брак и бебета на 20-25 години наистина изглеждат сякаш си ги направиха просто щот за друго не стават. В смисъл, мацките бяха 10/10, ама неграмотни на копеле. А ся след 1-2 деца повечето ми приличат на лелки. От мъжете, единия беше 2 години по- млад от мен само с основно и дори нямаше стабилна работа още. Малко след като се забатачиха с ипотека и бебе успяха да стигнат и до финансовите драми. Останалите бяха турбо педофили без перспектива за нищо смислено в животите си (грубо, ама истина). Тва в сравнително ограничения кръг от хора, които аз съм наблюдавал, де. Не светя на целия град.

То и аз съм още в една от първите си връзки и с дамата сме си от гимназията заедно. Ми, имало е търкания доста на моменти. Но пък връзката сама по себе си никога не е била компромис и според мен всички тия неща са нормални. Все пак растем и с времето вижданията на всеки малко или много се изменят. Тва за мене е ок, стига и двамата накрая още да гледате в една обща посока. Със сигурност предпочитам потенциално глупавите си анаболни избори пред тва няква 40 годишна лелка да си води списък "плюсове и минуси" относно връзката ни на 2 дни и да ми дава 45 работни дни да кажа дали ще предлагам или не, понеже тя нямала време. Пък тва от темите в бг-мамата... те тия жени и на 20, и на 50 пак щяха да избират все едно нямат мозък. Тва тяхното оправия няма.

Не бих казал, че едните са по- читави от другите. По- скоро който както си го е надробил... В крайна сметка нали важното е да са 'бичами.

Само дето не съм казал, че на 25 трябва вече да си обзаведен с брак и бебе. От тези ранните бракове под 25 имам малко наблюдение, от няколкото случая не мога да направя изводи, повечето са успешни на моите приятели или познати, един два не са.
Да го напиша по ясно, че ми омръзна вече да се обяснявам. Идеалната възраст за започване на връзка с цел семейство е от 25 до 30. И така се случва, дори според статистиката от по горните постове. 30.5 години за раждане на първо дете, като извадим от тези възраст нормалните поне 2-3 години връзка преди вземането на решение за дете и после още 9 месеца бременност, прави точно 26-7. Средно статистически за жените, за мъжете можем да добавим някоя година в плюс. Така че както и да го въртим, все до там ще стигнем.

Може би е време "живее си живота" да се използва в положителния смисъл, в който човек прави каквото си иска
Хиляди пъти предпочитам да си живея живота, вместо да съм отговорна. Не вярвам в белобрад кармалюбив Господ, който не обича хората да правят каквото си щат.
Отговорности имам, няма как, но има ли начин - ще ги избегна

Та в тоя ред на мисли, живеещите си живота (и по дискотеките, каза някой) са щастливци и дано имат достатъчно пари и свобода да си карат така докато им дойдат други желания на дневен ред

Идеалната възраст за връзка е: 18 за опит, плач, изоставяне и край на илюзиите; 27 за първи опит за семейство; после едни блажени 5 години почивка, ако не се е получило; 35 - втори опит за семейство, след 45 - пълна самостоятелност и по възможност - много любими хора, от всяка възраст и пол. Партньорът след 45 е пожелателен, най-добре да го има, стига да не ти стиска душата като тясна обувка. Собствено уютно жилище също е задължително до 45. Следвайте ме за още рецепти

Съгласна съм. Аз съм от тези, които искаха и си живяха живота. На 24 не исках деца. Иначе имаше кандидат татко. После на 26-7-8-9-30 и тн пътувах, работих и празнувах. Най-хубавите ми години. Вече с ММ, който много искаше деца, а аз не исках. И?! Може би чак сега, на почти 40, открих майката в мен. Всеки е различен