Живот в големите градове....

Наистина ли в Търново цените на имотите да като в Пловдив? Това много ме изненадва.
На какво основание, интересно.
Аз много харесвам Казанлък.
Не знам защо, но този град ми легна на сърцето.
Още не мога си го обясня.
Авторката има млад син, за който ще е проблем да иде на село.
Главно нея това я притеснява.
Искам да дам и един пример с хоум офисите и ИТ специалистите.
Едни приятели се преместиха от София в наше село. С идеята да живеят тук ,а постоянно.
Купиха чудна къща, с огромен двор. Направиха я от до.
Имат две деца в градинска възраст. Жената правеше торти.
Мъжът е ИТ. Иска да си отгледат децата на село. И водеха ама наистина природосъобразен начин на живот.
Три години изкараха. Мъжът хоум офис.
С редки ходения до столицата. Жената си гледаше децата и правеше торти.
По професия и двамата са ИТ.
Е, да ама излезе много добро предложение за работа и за много повече пари за мъжа.
И се върнаха в София, защото хоум офис не може.
И сега почти не се прибират на село, дори и през уикендите.
Едното дете е първи клас от есента.
От днес за утре стана промяната.
Човекът  каза "парите движат нещата, това е".
Цял живот са се местили къде ли не.
В София ще са под наем. Жилища нямат там.
Така, че и това е временно.
Макар, че имам приятели, които вече трета година в офис не са стъпили и си работят от село от родните си къщи.
Така, че това също е много подвеждащо с хоум офиса. Не се връзвайте, много офиси си минаха на хибриден модел.
Я проработи хоум офиса, я не.

Малко като поемата "Септември". Коментар в експресионизъм.

Желанията и приоритети на хората се променят с годините. Днес ти харесва шума на града, многото хора, забавленията. След година-две може да искаш спокойствие и тишина. Може и обратното.

Амииии аз работя в град извън Пловдив, 20 пъти по-малък да сме точни... И пътувам по час в посока всеки ден. Имам поне 20+ колеги също от Пловдив, пътуват. Явно и извън големите градове има заплати. Зависи какво търсиш.
И такова местене насам-натам, без цел и посока из цялата страна ми е супер странно.
Колко е голям този син? Странно ми е как се уповаваш на мнението му, след като до някоя друга година и ще чупи нанякъде.

И големите, и малките градове имат както предимства, така и недостатъци. Зависи кой какво търси. Аз съм от малък град, другаде не съм живяла, нямам желание. От моя гледна точка тук има всичко необходимо за нормален живот. Имам предвид наистина необходими неща като работни места, детски и здравни заведения, а не разни излишни като например фризьорски салон, в който поставят екстеншъни. Мен лично мисълта за шум, тълпи и забързан, активен социален живот ме ужасява, така че не примирам за голям град.

Кой знае колко не се променят хората. Като млада не съм искала да живея на село или в малък град, и сега не искам. Иначе ми се струва много несериозно да се мести човек от едно място в друго заради климата. България е малка страна и чак такива разлики няма. Ама хора различни.

Само да вметна, че във В.Търново климатът изобщо не е мек - лятото е горещо, зимата е слудено. Въпреки че в близо до Предбалкана, времето не е планинско. Иначе е супер град с природа и история.

Явно, че всеки човек има различна нагласа. Не съм млада, но за мен живот на село и работа хоум офис е равносилно на смърт. Никога не съм искала да живея в къща, да садя растения в двор, да отглеждам пчели и разни такива занимания. Не ме впечатлява да търча по полянки. Точно срещу нас е парк, но предпочитам да се разхождам в градска среда с магазини и заведения, действа ми разтоварващо, дори и никъде да не седна и нищо да не купя. Анонимност нямаш и в големият град - в нашия квартал почти всички се познаваме. Не виждам и как да не е така - в нашият блок живеем около десет души и няма продаден апартамент откакто е построен. Щом не щем, знаем си и кътните зъби. С много от хората сме завършили едно и също училище, с някои сме играли като деца, други работят нещо в квартала. Това, което ми харесва е, че изчезнаха пейките с клюкарстващи баби, както и това, че има дистанция между хората, независимо, че се познаваме.

Аз пък бих си купила дворче и в града, с все растенията му. Сутринта гледам обява, че се продава къща, къщичка по-точно, в близост до където съм израсла (даже я познах от снимката), с идеална част от двор и разпределено ползване, тоест с малко собствено дворче.
Одма я купувах, ако имах двеста хиляди евра в излишък, ама няма как да ги имам, даже не само в излишък.

Аз разбирам напълно основното притеснение на авторката и го споделям. В Пловдив миналото лято и особено това е направо нетърпимо. Жегата е толкова силна, че още с излизането усещам как стяга главата и гръдния ми кош в обръч и ми пречи да си поема дъх. През юли съм излизала 2 или 3 пъти навън, за съвсем кратко време. Все още не мога да изляза, отложила съм ходене на зъболекар за края на месеца, имам и други неща, които изискват ходене из града, но съм отложела. Вкъщи се търпи заради климатика, но имам чувството, че полудявам затворена между 4 стени.
Притеснява ме, че това положение е само началото на предстоящи още по-зверски горещини и прекарване на половин година само в апартамента. Затова и ние обмисляме да се спасяваме извън Пловдив в най-скоро време. При нас проблеми с работа не стоят, ще бъдем пенсионери.
На авторката мога да препоръчам да си изготвят план с няколко точки.
1. Решавате дали искате да бъдете близо до сина си в бъдеще, в смисъл в същия град или някъде наблизо. Щом той е ИТ, много е възможно да се ориентира към София, когато завърши. Скоро ли ще е това, колко време имате?
2. Ако живот в различни места, дори по-далече не ви притеснява, някое по-малко населено място в по-хладна обстановка е опция. Може Габрово, може Севлиево, може Търново...възможности има не малко. Ще изберете като си отговорите на въпроса кои са първите 2-3 неща, които трябва да са налични, за да ви устройва заселване там.
3. Къде предвиждате да живеете след като се пенсионирате? там, където ще се заселите, или ще се върнете в родния град? Или ще се установите там, където е синът ви?
4. Итате ли собствено жилище в Пловдив, или сте на квартира? Квартирата се напуска лесно, но когато човек е събрал дом, по-трудно се премества. Най-малкото има много повече вещи за местене.
Имате да решавате доста въпроси и може би трябва да говорите също и със сина си за плановете му в бъдеще. Ако вече е студент сигурно има някаква визия къде е неговото място. Ако още е ученик, най-добре да изчакате да завърши и да се ориентира.

Колкото повече стоим на климатици, толкова повече няма да можем да си покажем носа навън, защото не е нормално от +21-22° да излезеш на +38-40°. Шок си е отвсякъде. Аз не стоя на климатик, но ако лятото трябва да вляза в застрахователна агенция, банка или.дъри някои магазини/ аптека ми става буквално лошо, защото изпитвам същия шок - от +38° на +18-20°.

Миналата година попаднахме в Пловдив лятото, беше 40+ градуса, вечерта по тъмно беше 37... аз получих тотален шок. А не обичам климатици и не стоя на студено. Искрено ми стана жал за пловдивчани, защото това е някакъв ад и не знам как се живее, дори и да си роден и израстнал там..

Аз си обичам пловдивската жега, когато ми дойде в повече много бързо можеш да избягаш някъде. Да не забравяме, че годината има още три сезона. Зимата е мека, есента и пролетта са дълги и приятни.

И в Търговище е така.
Сега сме на гости.
Това както казва свекър ми е "ад под небето".
Няма гора, равно е. И е ужасно горещо.
Добре, че тези дни се случи да превалява.
Човек като се замисли лятото минава за един миг.
Хем е кратко, хем си е проблем тази жега.
Не е и нормална.
И като казах Търговище, ето един пример за средно голям областен град, в който с кеф бих живяла.
Само сигурните ни работи и силната привързаност към родния дом ме спират да не се преместя засега. Не го отричам за в бъдеще. Но трябва да пусна питомното, за да гоня дивото, а за моментът не ми се рискува. Да започнеш отначало е трудно.
Но хората наистина се променяме.
И нищо не е константа в живота.
Хората сменят континенти, какво остава за градове в нашата малка родина.
За Търговище - всичко си има в града.
През последните години много се разви.
Е, чувстваш се малко като в Турция(особено през лятото като си дойдат всички от Германия), на центъра е все едно си в турски сериал.
Но на мен не ми пречи това. Даже ми е интересно. А местните са си свикнали с турското население.
Градът е много хубав. Поне на мен ми харесва.
Близо до морето, близо до други два любими града. Има хубави училища, има заведения, голяма библиотека, всякакви магазини.
Обаче жегата е жестока, не знам дали може да сравни с Пловдивската, но мисля, че май е дори по-зле.
Тук съм от десет дни и почти не съм излизала. Без климатици е немислимо.
Толкова е тежко, че дори листата на дърветата не помръдват.
При нас (в село в Рила ) е Раят на Земята.
Прохлада и горска свежест.
Като цяло обаче намирам, че всяко място си има своят чар.
И много зависи какво се търси и какъв е човекът.
Аз съм силно интровертна личност, с много хобита, които са по -скоро интелектуални.
Не ми трябват хора за нищо.
Тълпи не обичам, шум не обичам.
Освен когато съм на ексурзия или има редки случаи когато ми се прииска да съм сред много народ, защото и това се случва.

И аз съм си свикнала на жегата и реално (изключвайки тази година, когато наистина започна много рано и явно ще продължи по-дълго) големите горещини са около един месец. Изтрайват се. През останалото време си е съвсем поносимо, а пък другите три сезона са си супер. Само снегът ми липсва зимата в последните години, но преди години и това си имаше; предполагам е някакъв природен цикъл и след време отново ще се обърнат нещата. Същите, че и по-големи жеги, ги има и в Русе, и в Благоевград, и в Сандански, и във Велико Търново, и в Плевен, както разбирам и в Търговище.