Живот в големите градове....

Вчера излязох към 17 часа да изхвърля боклука и на връщане изгубих почва под краката, едва не се свлякох на улицата. Задължително преди излизане след обяда пия чаша-две вода. Юни месец променихме работното време в кантората, да не приключваме в 17, а 18-18.30. И да, тези жеги ще бъдат по-жестоки занапред. Имаме клиенти, които преустановяват дейност за три месеца и след 15 септември се връщат и почват работа.
Имам приятелка брокерка, която си е местна пловдивчанка. Тя също не работи след11.30 и си заминава в Марково, даже август често зачезва по планините.
Между другото климатика в къщи е на 28 градуса, никога не го оставям дори на 25 градуса.

Това е вярно. Ние имаме портативен климатик от година, защото на едното дете му ставаше лошо и не можеше да учи и да спи. За нас не го пускаме.

През деня затваряме прозорците добре, спускаме външните щори почти до долу. Като е много, много горещо затваряме щорите плътно. Напръскваме пердетата с вода и става хладно колкото с климатик. Нощем отваряме щорите и широко отваряме всички прозорци и врати за да става течение и към 6-7 апартаментът е охладен. На втория етаж (над партер и първи) сме. На горните става малко по-горещо. Понякога мокря и центрофугирам стари чаршафи или пера нашите на центрофуга 800 и закачам на закачалки с щипки по вратите.

Струва си да се пробва дори в комбинация с климатик.

Обувам си мокри хавлиени терлици и си намокрям кожата на главата.

Магдена, и аз искам двор. Ако спечелиш от лотарията и купиш къщата, можеш да ме извикаш да ти плевя и копая безплатно. Обичам дворна работа.

Аз съм от София, но съм била на специализация във В.Търново. За тези 4 г какво видях - през лятото е не просто жега, с някакъв ад направо, а през зимата е кучи студ. Градът се поддържа добре, има много заведения, много студенти и много туристи. Има си всичко необходимо за нормално живеене. Цените на имотите са високи защото е пълно с англичани и ирландци, които купуват имоти и вдигат цените им. За тях е много евтино. В града няма работа, освен по хотелите и магазините. И стандартното като във всички по-малки градове- администрация, училище. Заплатите са ниски. Много от местните са извън страната. Цените на стоките на пазара са същите като в София.
Относно жегите - в София е много жега също. Положението е лошо и заради колите - над града има смог и това също държи температурата висока. Аз седя само на климатик, поддържам 24-25 градуса, дори спим на климатик. Излизам само при необходимост. Преди бягахме от жегите на Витоша, сега лифта не работи.
И ние също се оглеждаме за селска къща с двор. Масово се предлагат съборетини на безумни цени.

Съгласна съм, че лятото е жега в Търново, но кучи студ през зимата отдавна няма. 🙂 Има производства също, не е като да няма.

Жегата е навсякъде тази година и за съжаление ще става все по горещо!
Много харесвам Пловдив и хората там - усмихнати, отзивчиви и любезни, но лятото е кошмарна жега, а и не бих могла да живея далече от Морето !
София - много възможности за работа, високо заплащане на труда, но ужасно мръсна, прашна, презастроена, изнервени хора, кошмарни задръствания, нямах търпение да си тръгна още в първият ден , когато бях там!
И в Бургас е горещо и влажно, но затова са измислени климатиците !
В къщи и на работа ги ползвам и живея и спя комфортно и ми е добре на 24 градуса!

Nevena Virolan учудваш ме.Доколкото знам в Париж няма жеги по 34-36гр. както се случва често в София.Да не говорим,че ги мерят на сянка. През останалите дни се въртят 32-33гр. и се радваме на 29гр.някой ден на 2-3 седмици.Така се пържим 2, а понякога и 3месеца и после може рязко да застудее септември.Втори сме по засушаване след Испания, каза метеоролог по тв.Още преди него проверявах температурите в южна Испания преди 2 седмици.В София бяха по-високи.В интерес на истината не съм гледала Севиля, който също е в котловина.
Затова оплаквания от всички посоки колко е горещо при тях някъде, не ме успокояват.Не знам защо на повечето им се струва, че в София не е толкова горещо,пък и заплатите са нааай-високи.Да, но само в някои сектори.Повечето гледат с насмешка на ужасяващият трафик тук, но така е докато дойдат и не се включат и те в него. На морето ни обясняваха, че е добре, че има слънце за....... нас.Казах, че в София има повече.
В края сме на отминаващият Ел Ниньо.Следва Ла Ниня и тогава би трябвало да има захлаждане.Каквото и да говорят,нищо не зависи от нас.Освен, който има възможност да се спасява сам, който, няма намира начин да оцелява в тези условия.Много малко сектори могат да си позволят да работят на плаващо раб.време или за цяло лято да се спасят на хладно.В София брокерите масово работят.

Последните две години не съм ходила там, то миналата зима не беше съвсем зима. Производства има, да, на колеги роднини работят в някои от тях. За условията на работа и заплащане, за договорите и действителността трябва друга тема.

По-рядко става 34° или 36° в парижкия район, но все по-често. Имахме ден 42°С и още един над 40°. Там, където живеем е трудно поносимо, защото има много бетон. На южните ни балкони не можеш да излезеш бос в момента.

Лелята на мъжа ми живее във ферма в района, други приятели са в къщи в райони с къщи. Еми същият е климата там, на няма и 20км са, но горещините не се усещат по същия начин.

Миналата година пуснаха парното в края на ноември, а по график е в средата на октомври, но често го пускаха още в началото на октомври. Ноември беше топъл. По Ковида имахме парно и в началото на юни!!!!!! Тази година нямаше слънце до юни. Пранета, които обикновено изсъхваха в средата на февруари за 4 часа на южен балкон, не съхнеха съвсем до вечерта. Казаха, че се дължи на изригването в Исландия.

2003 беше ужасно гореща. Нетърпимо. В края на ноември сме ходили по къс ръкав и по къс ръкав отидох да раждам. После изведнъж заваля сняг.

По-мек е климата. Няма ги българските горещини и снегове, но и тук се загряваме все повече.

Днес е приятно, 24°, но утре очакваме 31°. Над 30° си е горещо. 

При свекърва ми в момента е 32° и 4 дена ще са с над 30° температури, а в миналото са били изключителна рядкост. 20-26° е било винаги, много рядко над 29°. Остров на 600км северно от Венецуела. 

В южна Франция си имат горещини и почти винаги са с 5-6°С над нас. Даже и към Перпинян, където океанът омекотява климата и има хлад от Пиренеите реват от жеги. Нормандия и Бретания са приятни лятото и високите Алпи. Парижкият район е ОК в сравнение с България, но не е хладен.

Ако авторката не държеше на България, около Лоара е много приятно.

За избора къде да се установи човек най-важни са работата и социалната среда (роднини, приятели), достъп до здравеопазване и училище. Климат, трафик и др.подобни са второстепенни. Поне за мен. Човек се адаптира към тях. Аз например на този етап не мога да си представя живота без излизанията с приятелите, без спонтанните решения да отидеш на кино, театър, на кафе - ей така от сега за след час. В този смисъл никога не съм разбирала напълно твърденията, че на село човек имал по-голяма свобода. Къде е тая свобода, каква, за какво? По-близо до природата - да, но по-голяма свобода? Но тя свободата е вътрешно усещане де и всеки човек може да се чувства свободен или несвободен навсякъде.
Също така детето ми се придвижва само до училище от 9-10-годишна възраст, от 11-12 до други основни за ежедневието му места, а сега на 13 практически почти навсякъде в града, т.е. и в това отношение сме много улеснени, а той самостоятелен и свободен. Ако бяхме в много малко населено място, едва ли щеше да има това разнообразие от дейности, на които да ходи сам.
Обаче си признавам, че и аз напоследък обмислям идеята след време да живея някъде извън града, но това в по-далечно бъдеще и пак не съм съвсем сигурна дали ще го направя.

В големия град все нещо се случва. Днес излязохме до центъра на нашия град, ей така, без някаква цел. Оказа се, че има много интересно изложение. После пихме кафе и ядохме сладкиш. При нас много приятно в температурно отношение.

Аз свободата на село в разбирам като да имам избора да живея както искам и както ми е добре.
Да имам двор. Да имам градина, да не пътувам по 30 минути и повече до работа.
Да имам чист въздух, да се чувствам у дома, в средата си, там където искам да бъда.
Обичам театър, обичам музеи, обичам културни мероприятия, когато искам отивам.
Свободата я разбирам да мога да живея според своите виждания и представи.
За едни е молчето, кафенцето,заведението, тълпите на големия град, работа в престижна и голяма корпорация, бирен социален живот.
За други -спокойствие и бавен ритъм, близост до природа, на пет минути гора и чист въздух, уют и да ти е мило, че се познаваш с всеки, а не това да те дразни.
За всеки е различно.
Аз го използвах това със свободата, защото наистина в голям град се чувствам като в затвор. Буквално се задушавам.
Не мога да опиша как ми олеква когато си отивам у дома, и колко ми е свита душата когато се наложи идвам София.
До ден днешен вляза в София се чувствам особено. Изляза ли чувствам свобода.
А не е като да не исках да живея там.
Исках само там и никъде другаде.
После приоритети ми се пренаредиха.
Обичам някои места там още.
Рядко ходя и само когато хептен ми се прииска или по необходимост.
И не съм преживяла нищо кой знае колко лошо там.Но просто не с е оказа моето да живея там и ми беше трудно, признавам си.
Имала съм и тежки и хубави мигове.
Не съжалявам за опита, който София ми даде.
Но не я обикнах.
Тя, основното за мен е да съм там където съм щастлива. Това е свободата. 😊

Климата в България все повече ще се променя и все повече ще се доближава до гръцкия за съжаление. И проблеми с безводието ще има.
Наблюдавам промените в климата тук вече осма година. В Балкана съм, но дневните юлски жеги ме изненадват - съвсем спокойно се стига до 38-39° градуса на сянка денем, в градината дори не мога да измеря с точност на слънцето колко е, защото термометърът залепва на 55° и ще се пръсне. Както и съм пробвала да пържа яйце на загрят на пряко слънце тиган. Толкова е топло, че и листо не помръдва. Спасява ни това, че има зеленина, сянка и нощите са поносими и се спи добре дори само с вентилатор. Всъщност климатик имам и почти не пускам, прозорци отворени леко за проветряване, щори и вентилатори успяват да ни помогнат. В обитаемите балкански къщи се поддържа постоянна средна температура от 25-27° , хората едно време са строили умно.
Но засушаване има осезаемо от както съм тук - зимите стават все по меки и безснежни. А снегът е този който захранва реки и извори. Лято става все по - сухо и месеците без дъжд са от юли до октомври, ноември. Миналата година ми се уплаши окото като видях каква масова сеч има около Казанлък... Ще оставим земя пустиня за децата и внуците си...
Колкото до социален живот - аз тук имам по- добър. Няма го стреса на големия град, времето тече по друг начин, хората не са изнервени. Има много различни събори и събития не само в Елена, но и в околните села. Наскоро имаше форум на занаятите. В края на август - концерт и нощ под звездите, арт планер. Без да искам пропуснах няколко събора .
Но, колежката ми която ми препоръча Елена, едва може да издържи 4 дена тук заради тишината. А аз едва издържам 3 дена във Варна. А преди 15 години не съм и мислила да напусна града. Хората се променяме и приоритетите ни също

Прехвърлих темата и срещнах въпрос Стара планина или Родопите.
Като човек, който е роден и живее 50+ години в полите на Стара планина, с две ръце и два крака препоръчвам Родопите. Това място е магично, освен всичко останало. Няма аналог, няма база за сравнение.
Винаги, когато мога пътувам 300+ км., за да прекарам колкото се може повече време тук /и в момента съм/.

Nevena,
човекът, за когото питаше, се казва киномеханик или прожекционист. С навлизането на дигиталната техника в киносалоните такава длъжност на практика вече няма, всеки от персонала може да притича да натисне две копчета.

С климата - свиквайте. Така ще е. Аз съм родена и израснала във Велико Търново, но над 30 години живея в София. Ами в началото в София ми бяха студени летата, заклевам се. Допреди няколко години все едно не съм усещала жега тук. Сега е съвсем различно.
Летните горещини в Търново са съпоставими с Пловдив, зимата е различна.

Повечето проблеми, които изтъквате, не са свързани с особеностите на конкретен град/село, а с тоталната липса на стратегии за регионално развитие у нас. Знаете, някои райони се превърнаха в пустош още по соца (Северозапада, Странджа-Сакар), а впоследствие тежката централизация продължи да влошава нещата. Не знам дали може това да се оправи и ще се появи ли политическа воля да се случи някой ден. Жалко, че страдат дори места с богата история и културно значение като Русе или подбалканските градове.

Търново е силно туристически град, все още и студентски, макар че къде ли няма университет днес. Има живот, вечер по единствената главна улица постоянно хора, коли, шум (в София е по-пусто след 10 вечерта). Но отношенията между хората са тежко еснафски, това е залегнало в историческото минало на града и района. Не е за всеки там. Някои цени (магазини, услуги) са по-ниски от тези в столицата, но не и в заведенията в централната и старата част, които разчитат на туризма. Имотите са скъпи. Инфраструктурата е приемлива, но релефът прави нещата трудни. Високите квартали не са за хора с двигателни затруднения. Болницата е трагедия. За всичко по-сериозно трябва да се ходи в Плевен или в София.

Що се отнася до тишина, всичко зависи от микросредата. Аз живея в центъра на София, но няколко пресечки встрани от лудницата и гледаме към вътрешен двор, нощите ми са тихи. В апартамента ни в Търново е значително по-шумно. В квартал (скъпата част на Младост) съм живяла като момиче няколко години, там в панела все едно стените са хартиени. Няма миг спокойствие.
Но замърсяването си го има навсякъде в града.
Commute над 20-30 минути за нас не е ОК и сменяме жилища, работа, училище заради такива неща. Българинът е крайно немобилен, веднъж като се закотви някъде, не му се мърда. Примери за обратното имам доста около себе си в Европа и извън нея. Но тук не сме такива, което си има и предимства, и недостатъци.

Хоумофисът е супер. Но все пак е хубаво да ти е достъпен офис за срещи, заведения, кино, театър, парк, учебни заведения, болници. При нас 90% от тези са на пешеходно разстояние - някои на 30-40-50 минути пеша, но ако не валят кучета и котки, за мен това е пешеходно и не ползвам друг транспорт.
Живот в suburbia не е за мен. Някой ден, след пенсия, на село, но пак с прибежки до града.

Според мен е заради раб. място и свикването с определен стандарт и начин на живот. Но пък някой беше описал семейство направило някои драстични промени в едната или другата крайност. Хората опитват.
Аз спец. съм се закотвила защото за децата е перфектно и училищата и унитата са наблизо. Т.е. ок. е. Иначе не съм сигурна дали бих стояла така закотвена. Предположения всеки може да прави.