С една приятелка си резервирахме почивчица, неусетно букнахме самолетни билети и хотел, много се радвам, имах нужда.
- Публикувана: 2 авг. 2024, 01:22 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2024, 13:14 ч.
Какво направих днес за себе си? тема 20
Фро, да, там съм. Тръгваме сега за София да гледаме довечера ансамбъл "Тракия".
Бях 2 пъти на плаж днес.
До момента съм още по пижама в леглото. Пих кафето,завита на топло. Още малко така и ще ставам да домакинствам.
Разходихме се. Купих си блуза. Четох книга.
О, какъв разкошен спектакъл гледах снощи! Дълго ще пиша, прескачайте ме, ако съм досадна, но искам да разкажа.
Истински юбилей, точно 50 години ансамбъл "Тракия", а аз очаквах нещо, което ще се наложи да хммм да кажем да го изтърпя заради мъжа ми, защото не обичам да слушам народна музика, а танците по телевизията никога не да ме грабвали.
Ай, колко куха лейка съм била
Тези артисти ми отвяха главата заедно с всички идиотски предразсъдъци. Гледах и слушах в захлас, не исках да свършва. Смях се, че и сълза бърсах скришом. Гостуваха им с кратки включвания "Мистерията на българските гласове" и Гвардейският духов оркестър със "скромните" си около 60 музиканти, но и без тях спектакълът беше завладяващ и докосващ разни струнички из душата, дето даже не знаех, че имам.
Нямаше идиоти с вирнати телефони. За щастие.
Хората бяха възпитани и ако някой искаше снимка за спомен, го правеше дискретно само по време на аплаузите. Моята единствена снимка е тази.
Днес съм като настъпена палачинка, но щастлива въпреки недоспиването.
Бях на мамолог.
Купих билети за Сухишвили през декември, ще заведа мама
Истински юбилей, точно 50 години ансамбъл "Тракия", а аз очаквах нещо, което ще се наложи да хммм да кажем да го изтърпя заради мъжа ми, защото не обичам да слушам народна музика, а танците по телевизията никога не да ме грабвали.
Ай, колко куха лейка съм била
Тези артисти ми отвяха главата заедно с всички идиотски предразсъдъци. Гледах и слушах в захлас, не исках да свършва. Смях се, че и сълза бърсах скришом. Гостуваха им с кратки включвания "Мистерията на българските гласове" и Гвардейският духов оркестър със "скромните" си около 60 музиканти, но и без тях спектакълът беше завладяващ и докосващ разни струнички из душата, дето даже не знаех, че имам.
Нямаше идиоти с вирнати телефони. За щастие.
Хората бяха възпитани и ако някой искаше снимка за спомен, го правеше дискретно само по време на аплаузите. Моята единствена снимка е тази.
Днес съм като настъпена палачинка, но щастлива въпреки недоспиването.
Бях на мамолог.
Купих билети за Сухишвили през декември, ще заведа мама
Бях на благотворителен концерт на фолклорна група в помощ на едно младо момиче. Напълни ми се душичката с емоции, на някои пъти се просълзих даже. Много харесвам народните танци, но не умея да танцувам дори право хоро. Нямам усет за ритъм, не мога да съм в синхрон с другите танцьори, пълно дърво съм. Сърцето ми танцува, но тялото не умее🤪
Мекичка, и аз бях точно като теб изобщо не можех да играя народни танци, докато на 40+ години се записах в група за народни танци. Хващах се винаги на края на хорото, за да не преча на останалите. След година вече знаех почти всички хора, които се играят по заведенията. Сега с удоволствие винаги се хващам на хорото дори и да не го знам добре и се чувствам прекрасно, играейки народни танци, зареждат ме толкова позитивно. Само гледам да спазвам едно правило, че не знам ли добре хорото трябва да се хвана отзад, че да не развалям удоволствието на знаещите.
