Не знам какво да правя имам нужда от съвет

Поне е била болезнено искрена (или ниско интелигентна и несъобразителна). Можеше да се преструва и после да извива ръцете на автора, на по-сериозен етап - брак, бременност.
Направила му е голяма услуга с това поведение.

И кое точно и обичаш на тази жена? Че не приема детето ти, че в прав текст ти заявява, че никога няма да го приеме, че откровено си го презира? И още искаш да си с нея? Няма да го приеме, щом след година не го е-не се и надявай. Не хвърляй време и усилия в тая връзка, няма да я бъде.

доста такива мъже има за съжаление, които не си дават сметка колко травмиращо е за децата им да присъстват в подобна конфигурация и да усещат, че са нежелани от партньора на родителя..да натресеш на детето си някой, който иска да те отдалечи от него, е изключително егоистично и глупаво..
аз не бих живяла с човек, който не понася детето ми за нищо на света.. дори в отношения, които не съм искала да стават сериозни и не съм афиширала, след като аз самата вече съм имала дете, винаги съм гледала дали мъжете обичат децата, имат ли такива, грижат ли се за тях и т.н. ..
преди да имам дете, дори не съм си помисляла да бъда с някой, който има..

Има жени, чието мислене е, че ще натиснат партньора да се "раздели" с детето си от предишна връзка, ще направят така, че да не се занимава с него и да не дава пари, и ще си го ползват "чисто нов". Единственото по-гнусно от такива жени са мъже, които се връзват и си зарязват децата. Няма оправдание който и да е родител да се хване с човек, който не понася детето му и иска да го разкара от картинката. Новата половинка не е нужно да става трети родител, но е нужно да има добро отношение, приемане, както и да осъзнава, че човекът има ангажимент към детето си и да уважава това. Ако не може - свободни хора бол.

И аз така си мисля, ама има един разведен/разделен близо нас и детето го взима при него често само, когато има приятелка да го обгрижва. Не знам как ги намира някакви младички, без деца, занимават се с детето му, гледам ги прибират го от градина, ходят с него в парка, готвят му сигурно, перат го, бащата  с дни го няма по командировки ли, не знам. Издържат по 2-3 месеца, след това зачезват, детето не се вижда. Мине месец, появи се нова приятелка, и пак започва да си взима детето, пак го засичам.

Допускам, че детето ти се отглежда основно от бившата ти жена.
Ако останеш с тази, но с майката се случи нещо, детето ти ще е обречено да расте с вампира, в който си се влюбил и със слабохарактерния си баща - т.е. твоя милост.
И аз се чудя - как е възможно да намираш нещо положително в жена, която не приема детето ти?

Благодаря на всички ви за отзивите и помощта. Бъдете здрави!

Може авторът да вярва, че може с някакъв магически чалъм да я превъзпита... Или да очаква някой да каже, детето си има майка, ти си гледай любовта, че един живот имаш?

Singleperson, похвално е, че се грижиш за детето си. Браво!

Малко жени могат да приемат връзка и съжителство с мъж, който влачи дете от предишна връзка с тях навсякъде и го води в дома им. Аз не мога, дори и с две мои деца. Доколкото разбирам и финансовите ресурси е споменала, че са и проблем.

Съжалявам за всичко, което ти се случва, но връзката ви е приключила и според мене няма смисъл да се пънеш да се събирате. Мисля, че те обича, но не желае твоята реалност. Мацката иска ерген без деца.

Запознавай се с други жени! Няма да е лесно да намериш партньорка, но като поотрастне детето е възможно съжителство с друга.

И не представяй всяка нова тръпка на детето! Децата се привързват и после страдат от изоставяне или промяна. Разберете се за детето и присъствието му първо!

Успех и щастие ти желая.

Виж сега, според мене са много рядко случаите, когато единият партньор истински приема дете от предишен брак на другия. По-скоро приема факта, че има дете, което е най-важното нещо за партньора. Както приема, че партньорът има други роднини, които са му скъпи. Нормалното поведение в тази ситуация е новият партньор да се опитва да бъде мил и търпелив с детето.
Дълбока емоционална връзка се създава едва след като "външният" човек и детето живеят и общуват по-продължителен период от време. Няма как това да стане автоматично. Някои хора, особено жени (нищо лично, не искам да засегна някого) веднага бързат да короноват новия партньор с титлата татко. Следват едни емоционални шантажи с общи снимки във ФБ с текст в духа на "истинският баща е този, който е отгледал детето". Не че не е вярно, но не и едва месец след като мама е довела вкъщи поредния татко.
Твоята партньорка, авторе, не може дори да приеме факта, че имаш дете. Така че мачът е свирен. Доста грубо е било показано от нейна страна, но е по-добре отколкото да лицемерничи.
Изборът си е неин. Никой на никого не е длъжен
Преди години по форуми повече се коментираше проблемът с намирането на партньор от самотна майка. Тогава съм изчел много негативни коментари как българските мъже са ганьовци, защото не искат да се обвързват с жена с дете (за разлика от чуждеците, на които едва ти не това им е цел в живота). Една баба даже се жалваше "Ама какво е виновно детето..."
А просто хората сме егоисти, искаме за себе си най-доброто и което ще ни създава най-малко проблеми.
Сякаш с течение на времето фактът, че една майка с дете може по-трудно да си намери необвързан партньор се прие.
Сега сме наред мъжете да разберем, че нямаме право да искаме друг човек да приема децата ни.
Всяко правило си има изключения, дължащи се на различни прочини, но тази жена не е твоето изключение, авторе. Ако не е детето, ще започне да ти смята времето прекарано с близки или приятели.

Нищо лошо в това, но поне в началото на една връзка, ако двамата души почти не са сами...не знам до колко биха се опознали. Не е за всеки това. По добре, че си е казала всичко и си е тръгнала, иначе още един развод.

Детето се отглежда еднакво и от двама ни. Половината седмица е при майка си, другата половина е при мен. Далеч не бих казал,че съм слабохарактерен, точно за това и се допитвам до още мнения. Виждах какво прави, как се държи въпросната жена, чувах и слушах внимателно, просто исках да разбера дали има шанс подобна връзка и при какви обстоятелства защото жената далеч не е глупава, свястна е в доста други отношения, притежава много качества които харесах и харесвах в нея, единствено това с детето куцаше, буквално всичко друго си ки върви и точно заради това исках да знам дали би се получило по някакъв начин, различен от това аз да се примиря да си виждам детето 2 или 4 дни от месеца.

Нищо подобно. Нито желая да я превъзпитам нито да я превърна в мой идеал. Аз съм я приел такава каквато е, просто исках същото нищо повече, нито да е родител ,нито да се грижи за него , а да приеме факта ,че го имам и ще полагам съответните грижи за него.

Детето е живеело с вас половината време, няма как някой да живее в същия апартамент и да се възприема като част от интериора, най-малкото като съквартирант. Т.е комбинацията вие сте заедно, но без тя да се грижи по някакъв начин за него, при положение, че то на практика живее там голяма част от времето, не я виждам, малко е no sense. То или приемаш ситуацията  в цялостност, или не.

Колко е голямо детето?
 Жената е поживяла няколко месеца с теб и е решила, че не желае да гледа чуждо дете, още повече че свое не е гледала. А това не е някой тийнеджър, а малко дете, което има нужда от грижи и внимание Няма как да я накараш насила. И аз не бих. Освен ако не съм супер влюбена, или ти си някой богаташ.
Защо се разделихте с майката?

Авторе, половината от проблемът ти ще е,  че половинката не приема детето ти. Другата половина - ако детето не приема новия човек. Децата са много чувствителни и усещат неприязън, а с възрастта става още по-трудно да им доведеш някой.
Не си създавай излишно напрегнат живот. Намери човек, който да приеме, че си вече баща и се надявай и детето ти да приеме този чужд човек като близък.