Не знам какво да правя имам нужда от съвет

Меко казано мекушав си,ако така кажат за детето ми ,този човек повече няма да съществува за мен,камо ли да го 'усещам' като правилния.
 

Детето е на 4г. Детето има нужда от своите грижи за които съм отговорен аз. Аз полагам такива към него и далеч не съм искал никога тя да полага съответните грижи , още повече че не съм се и опитвал да я накарам по какъвто и да е начин. С майката се разделихме заради различия, не сходства,липса на чувства и доста други неща и от двете страни.

Детето мога да кажа,че меко казано я иска. Постоянно казва името й ,търси я , радва се като я види,търси контакт и вниманието ѝ.

Много рано си я домъкнал във вас, като каква? Имаш дете, правилата вече са различни за теб, не става всяко гадже да идва да живее с вас. Това важи за майките, няма причина да не важи и за бащите.

Почти точно. Почти, защото не та не е да него, а той не е за нея.
Изобщо не мога са си го обясня как точно си го представя това жена да доволна, че отделя пари и време за дете, което не и нейно?
Ако като станат на общ бюджет или недей боже да имат дете, тогава какво ще прави? Ще изнася пари от вкъщи, ще ощетявй общото заради своето? И това е най-малкото. Ако с тази жена работят и придобиват имущество, то след време неговото също ще е наследник. От къде накъде??? Жена, която се съгласи на това ще си причини само вреди. Любов, но първо трябва да се мисли.

Пиша като дъщеря на разведени родители, които (почти) не помня заедно и като човек, живял сред много деца на разведени родители. Децата преди пубертета могат да се радват и да търсят общуване с всеки човек, който дойде в дома им. Те не разбират, че какичката не им се радва, не квичи от кеф да си играе с тях и е дошла за да е с баща им. Разбират само и единствено ако човекът ясно покаже, че не ги иска. Имам предвид мръщене, крещене по тях, избухване когато отидат към него и разперят малки ръчички. Повечето гаджета на бащата може да не харесват детето, да не го понасят, но сдържат тези чувства пред детето. После изчезват от живота му по разбираеми причини. Такова дете един ден може да не може да се привързва към партньор, защото в мозъка му се е забило, че си тръгват и идва нов. 

Забелязах, че обикновено търпим и харесваме партньорките на бащите ни, но с партньорите на майките ни не е същото.

След като си търсиш партньорка за съжителство, обясни още от самото начало, че детето живее при тебе половината от времето и е огромна част от живота ти. Ако жената не е ОК с това, по-добре да не продължавате!

Много, много внимавай оттук нататък! Явно трудно преценяш жените щом майката на детето ти се е оказала несъвместима с тебе и не сте се разбирали, а и бързо залипсвали чувства. Да не се окажеш пак сам, но с още едно дете!

Жените, както ти писах, трудно приемаме чуждото дете и още по-трудно приемаме живот в общ дом. Това не е като да идва веднъж годишно. Някои лъжат с цел да си намерят оплодител и после обръщат плочата. Това е още по-гадно за детето.

Абсурд е да заживяваш с някоя веднага. Изчакваш. Идва като го няма детето, после срещи навън и я питаш как се чувства с детето. Питаш в прав текст. Липсва ти емпатия и не разбираш женското мислене. На жените емпатия към детето на партньор от друга ни липсва изначално пък.

Излизай с жени, но без да намесваш детето!

Абсолютно съгласна съм с Невена.
Детето е малко, не осъзнава още какво прави тази жена там. С времето по-трудно ще става. Моите лични наблюдения са, че към 7г. започват да се усещат, да проявяват ревност, да не приемат чужд човек (наблюденията ми са върху приятелчета на сина ми, голяма част от тях искрено мразеха новия партньор към 8-9 годишни).
И да, жената сякаш няма право и е пошло да ляга с друг мъж, различен от бащата. За бащата не се отнася толкова. Но все пак смятам, че момчетата не приемат чужд мъж, а момичетата пък чужда жена.

За пубертета също съм съгласна. В пубертета те връхлитат всички задържани емоции на детето (много случаи с приятелки, всичко наред, обич и семейност и изведнъж единоборства между дете и "не родител". Аз съм психически подготвена, че и нас това ни чака скоро.

И така нататък...
Какво точно й обичаш на тази жена и с какви качества те е привлякла?
Не приема детето ти - това не е ли достатъчен повод да се разделите и да се освободите един от друг? Ти имаш дете и вече е късно да се направи нещо по въпроса. Готов ли си на цял живот неприятности?
Дори и някой ден да ти се сбъдне желанието и да имате общо дете, двете деца винаги ще бъдат противопоставяни.

Мене би ме дразнило, ако не харесва роклите ми или филмите, които аз харесвам. Какво остава, ако не приема детето ми!!

Авторе, в началото помислих, че взимаш детето за уикендите само.

Обаче ти явно го гледаш доста повече. Съвсем я разбирам приятелката ти, наистина.

Представям си половината седмица (3-4 дни) детето е у вас. На 4 години има нужда от внимание. Сигурно ходи на дг, ти го взимаш привечер, уикендите по цял ден. За работещи хора колко време вечер остава да се видите?

Сигурно приятелката ти не е знаела на какво хоро се хваща.

Това дете в нейните очи е пречка да си обръщате внимание, да сте заедно. Аз не разбирам как едно 4 годишно вечер ще седи само в другата стая ли? Докато вие сте на романтична вечеря? Не ми се вярва.

При наличие на ново семейство, това дете ще е наследник, колкото и другите ти деца. Жена ти ще трябва да приеме този факт, да търпи да ходите с детето ти на почивки, да даваш пари и т.н. Не е за всеки това.

Нито тя е виновна, че не иска да гледа чуждо дете, нито той е виновен, че вече има дете и иска да си се грижи за него. Просто двамата не са на една вълна и няма нужда да се мъчат.

Няма лошо да е влюбен и да я обича.
ТРябва да седне и да ѝ обясни какво е да имаш дете. Ако го обича наистина, ще опита да го приеме. Ако ли не, не му трябва още едно дете истериче.

Аз пък не я разбирам. Ако не иска мъж с дете, да не се хваща с такъв, а не да хленчи после как той много внимание обръщал на детето и да изисква да го неглижира в нейна полза. Абсолютен егоист

Е, явно е, че няма да го бъде. Добре е, че на време го е разбрала. Не виждам чак такава драма.

Добре е, че той и детето навреме са се отървали.

Да. Сега остава и авторът да го разбере.

Много хора не си представят да се хванат с някой с деца от предишна връзка, но ако им се случи, някак успяват да се напаснат, приемат детето, даже повече от само приемане. Оказва се, че няма нищо лошо в това, човекът, когото обичаш, да си има дете. Заобичаш по някакъв начин и детето.
Но ако човекът категорично страда и се мъчи заради това, че партньорът му си има дете, любовници, лоши навици, неподходяща работа или нещо подобно, защо трябва да си го причинява?!