Да живееш с труден характер и безкрайно неотстъпчив мъж

Няма смисъл да се хабим да пишем. Авторката е пускала същата тема миналата година, в нея има цитат от друга нейна тема от 2020 и са все в този дух. Очевидно си стоят проблемите, но тя държи да е с този мъж, дори дете му в създала. В предната тема почти всички я питат какво му в състоянието и не може ли поне по няколко часа на ден да работи. Тя не си е дала труда да отговори. Гледал детето, но очевидно имат готвачка, писала е, че има баби, най-вероятно и детегледачка, тя върти бизнеса и изкарва парите. Този освен да си играе с детето, по цял ден нищо не прави. Абсолютен търтей. Ако я обичаше, щеше на ръце да я носи заради комфорта, който му е създала. А той само се чуди за какво да се заяде.

Ми нормално... комплексираните мъже са най-токсични. Искат да смачкат жената, за да се почувстват значими, защото знаят, че на малкия пръст не могат да й стъпят. И ако тя само се осъзнае, ще им тегли ма*ните и те какво ще са без нея ... Едно голямо нищо! Ето затова мачкат и манипулират, и обиждат, и заплашват и всичко. Комплексарщина пълна. Никаква милост за такива мижитурки.

Бивш. Бивш писател, каквото и да означава това.
Всъщност, единственото значение е, че вече не пише. Що за писател е бил, издал ли е нещо и с какво заболяването му пречи да продължи да пише, не се уточнява и няма значение. Но моля, не го оправдавайте, че е „нежна душа“, когато изобщо не е нежен, а и „душата“ е под съмнение. Чист домашен тиран си е, както и повечето от болните.

Да истина е,че болните стават крайно егоистични и понякога злобни към близките си.
Но и аз смятам,че жената нищо няма да предприеме,само си се оплаква тука.

Ами тя е написала, че няма да се развежда. Просто освободи малко напрежение.

Те дори не са женени! Хем не се имам за пуританка изобщо, но наистина не разбирам защо седи с него.
Тиран, доста по-възрастен, че и сръдлив!
И аз като Фрау Дана не вярвам в хубавия им полов живот и наистина ѝ се чудя за какво ѝ е.

Първо - тоз мъж няма как да я носи на ръце, не знам защо това се очаква от него и то - натоварено с чуждите възгледи.
Второ - какво ви бърка дали ще се раздели с него, тя не иска това, иска по-лесен живот, но пък не иска тя да се пречупи, а се сърди и налага. То и аз смятам, че не им е добре заедно, ама никой не ме пита това.

По-лесен живот - да не се дърли с него. Да го приема с леко снизхождение, както по филмите мъжете от 60-те години гледат на жените си, докато им разказват за огромния инцидент в кухнята през деня, когато объркали брашното с пудра захар.

.

Да, едно и също от години. А някъде метнах че била че била фрийкансър , но не съм задълбавала да търся разминавания като цяло. Възможно е жената да има проблеми и да разпуска тук периодично . Иначе нямам обяснение за включванията и. Не се получава и диалог странна работа. Нито има развитие чисто перспективно от позиция на времето - едно и също си мели 🤔

Има хора, които не могат да си позволят да си тръгнат и причините са много. Само че или си го търпиш, или си тръгваш. Жената пита как по-лесно да го изтърпи явно.

Манипулатор и егоист от класа и добре ви е обучил, особено с вменяване на чувство за вина. С такива хора оправия, освен "Чао" няма. Моят бивш беше такъв. Затова и вече е бивш

Моля те, запомни си мисълта, че не искаш да го напускаш и в бъдеще, защото лесен живот с хронично болен човек няма.

Ще пиша от гледна точка на мъжа, защото съм с нелечимо автоимунно и аз. Не искай от него да живее като преди. Това не е по силите му вече. Няма как да го разбереш, той вече не може да бъде същия човек. Болестта променя всеки в някаква посока.
Съвет към него от мен е да намери групата на хората с неговото заболяване. Той има нужда да общува с хора, които го разбират, защото преживяват същото. В семейството и сред близките това е невъзможно. Не защото са глупави, безчувствени или егоисти. Просто не могат да разберат лъкатушенията и обратите на болестта, които хвърлят болния в различни емоционални състояния и го правят нервен, защото сам не разбира какво точно става с него и защо става така. Само сред обществото на хората, които минават през същите състояния ще намери не само истинско разбиране, но и адекватни съвети.
На теб, авторке, не знам какво да ти кажа. Трябва да се заредиш с много търпение, за да се справиш с проблемите, които поведението на мъжа ти ще ти донесе. Ако имаш време и желание, може да се опиташ да навлезеш в лабиринта от проблеми, в който се лута мъжът ти, четейки в групите за взаимопомощ. Така може да ти се  изяснят някои неща. Може и да успееш да направиш разграничение между поведенчески реакции, които са нормални и такива, които трябва мъжът ти да елиминира. Ако му помогнеш в тази работа, може да изчистите някои проблеми. С други да се напаснеш. Просто живей с разбрирането ,че терминът  нелечима болест в съзнанието на болния е нещо, което просто го подлудява като факт, с който трябва да живее до края на живота си.
Ако не успееш, може да се стигне до раздяла в някой момент. В групите за съжаление виждам, че болшинството от нелечимо болните, при които болестта прогресира дълго във времето, в някой период от живота са били изоставени от партньора или сами са се оттеглили от връзката.
Желая ти сила и кураж!

ПП. Виждам същото неразбиране и в темата. Това е млад мъж, на 37 години, който живее със съзнанието, че е излишен, непотребен, защото е хронично болен. Мъжете по-трудно възприемат факта, че не са способни да бъдат опора. При някои се превръща в огромен проблем.

Споделям мнението на Ън. С малки уточнения - в групите цари хаос и безнадеждност, в опитите да се следва и прилага чуждия опит. Липсва генерален план за действия, и докато човек се чуди кое как, заболяването напредва. Няма нелечими и лечими болести. Има възстановяване и поддържане на здравето.

Подкрепям и аз Ън. Човек, който не е преживял нещо, не може истински нито да го разбере, нито да съчувства. А за болния често е добре да знае, че има и други като него. Осъзнаването, че не си сам, помага да приемеш положението, в което си изпаднал. Хора, които нямат личен опит с подобни състояния, не могат много да помогнат, дори и да искат.