Работа, CV-та, HR-и, съвети - 94

Мен почти изключително в български фирми ме питат за деца и само в една чужда се случи. И то даже като ме питаха в чуждата фирма, съвсем по различен начин арикулираха и не беше дразнещо. В българските го правят с един много типичен демонстративен маниер да се знае кой е тука шефът.

Изобщо не ми пречи да ме питат. Дори искам да е ясно още на първото интервю. Ако не съм им в таргета, хич да не ми губят времето.

Аз пък, за разлика от Хелене, изобщо не съм съгласна с Дедкръш.
Знам, че на Запад тревата е по-зелена. В България никак не е зле, колкото и да се говори друго.

Колкото от онлайн услугите и електронното банкиране ама съвсем в реда е някои по-възрастни и технически недотам грамотни хора да се притесняват.  Майка ми е на 73, сетра ми оперира от нейно име.
На мен също ми се наложи да ида до банка, защото ми искаха оригинал на платежно, подпечатано. Това с онлайн банкирането няма как да стане и т.н. В крайна сметка банките са длъжни да се погрижат за клиентите си. И да, клиентът трябва да е този, който да каже по какъв начин да му бъде доставена картата. Защото на мен ми губиха пластиката на служебната карта точно 3 пъти, като за мен това беше огромно неудобство, защото 3 месеца бях без служебна кредитна карта, докато се изпрати за н-ти път. Та нещата не са черно бели, никога не са.
А и не на последно място - да се отиде до банката, особено за старото поколение, е социално събитие с особена значимост - така че трябва да има и удобна клонова мрежа, А и таксите на банките са толкова високи в последно време, че определено могат да си позволят.

Шантал, не стой в токсична среда, това много ти вреди. Започвай да кандидастваш, защото масово и почти навсякъде се режат бюджети, позиции и т.н., така че намирането на ново място може да отнеме доста време. Не те съветвам да напускаш без нова работа, защото не е никак розово положението. Каквото и да ти предстои в личен план (приемам, че не е раждане на детенце, защото иначе щеше да гледаш да ти дойде болничния) не пречи в паралел да се пускат и сиви-та.

За деца питам само ако кандидатът нещо спомене за тях. Млада майка ми показа снимка на едно интервю на дететцето си, имах от рекламните бонбони и му изпратих. Не са ми майките проблема, много пъти съм го писала. Дай Боже да се раждат повече български дечица. Тази година имаме 7 в отдела, да са живи и здрави всичките. Аз съм си позволявала да питам и за домашни любимци, ако се появи някое куче, коте на камерата, но то е, защото обичам животни.

И да, съгласна съм със Соул фри - ако не съм в таргета на някого, нака ми каже в началото, а не след 13 кръга интервюта.

На интервю в голяма компания ме попитаха за деца. Естествено, отговорих, но ги уведомих, че при евентуално боледуване има кой да поеме грижата за тях и няма да се наложи на излизам в болничен.
Отговорът от страна на интервюиращия беше: “Е, че какво ме интересува, фирмата да не е е на баща ми”.
Това не ми се беше случвало.

Друг скорошен случай.
Двама интервюиращи, които отново не пропуснаха въпроса с децата. След него последва въпросът в собствено жилище ли живея.
После ще дописвам продължението.

Никога не са ме питали за деца и никога не бих започнала работа във фирма, в която ми задават такъв въпрос. Ясна ми е нагласата им към потенциални бъдещи бременни и деца. Пък това значи, че са токсични и в други направления.

Шантал, на всеки може да се случи да попадне в кофти среда. Аз също съм имала такъв неприятен случай, който ме накара да напусна от днес за утре. Не съм такъв човек. Никога не съм си напускала работата така, освен в този случай. Винаги съм чакала да мине още малко време, да преценя дали не става и да търся нова възможност. Е, беше бг фирма и бях като седнала на чужда сватба. Гледаха ме все едно им крада от вечерята.
Много други неща също, като цяло методите им на работа бяха неприятни, средата токсична - не се подмазваш на старите - нямаш място там.

Разбира се, не съветвам никого да си напуска работата от днес за утре.
Аз тогава можех да го направя и го направих, но и бързо намерих. Сега ситуацията е по-различна.

За деца никога не ме питат, камо ли за жилище. Но и аз си трая. Не обичам такива въпроси. Имах един тъп мениджър преди, който беше много токсичен. На интервюто се държеше добре. След това почваше един тормоз да брои колко минути си в тоалетната и подобни. Имахме колежка с кредити, които беше теглила в много тежък етап от живота си. И беше на стегнат бюджет, имаше семейство, нейната заплата отиваше да покрива тези кредити. И мениджъра знаеше, нарочно я товареше с повече работа, защото знаеше, че тя няма да напусне. А тя беше мега съвестна, добричка. Вършеше всичко, обучаваше новите, не знаеше какво е обедна почивка.

Отвратително е да гледаш хората дали имат кредити, дали нямат и да ги товариш според това колко проблемен е личния им живот.

Примерно сегашният ми мениджър не е такъв изобщо и дори сме излезли малко от изцяло професионалното отношение. Със сигурност приятелски отношения не са нещото, което е ок във всеки случай, но 1 на милион може и да се получи.

Звучи странно и в същото време доста конкретно, все едно не пита по принцип, а наистина има такива случаи. Бих попитала каква е причината колегите да дават противоречива и подвеждаща информация и според отговора бих задала още въпроси. Например, ако каже "липса на комуникация", бих питала подробно за това какви са процесите и има ли ясно разпределение на задълженията.

Сетих се как преди много години един ме беше питал кой ме издържа и кой ми плаща квартирата. Директно го отсвирих като работотадел в ума си, но доизкарах интервюто, де, за да не съм груба. После ми звъня да почвам, казах му, че имам по-добро предложение.

Питали са ме на интервю за жилище и кредит. Явно това им е показателно дали при проблем бързо ще напуснеш или ще си трайкаш, защото банката те чака. Но примерно в моя случай кредита не е от голямо значение. Колкото един наем е, че и по-малко (като гледам колко са скочили), но това той не го знае и не би ме спряло да напусна. Иначе си беше токсична цялата фирма, начело с шефа, задал ми този въпрос. Има много червени флагове на интервютата, но ги виждаш после.
И аз съм като Шантал. Не обичам промените, трудно взимам решение да напусна дадено място. Също си задавам въпроса: “Ами, ако отида на по-лошо място?”, но съм зодия Близнаци и си отговарям: “Ами, ако е по-добре?” И действам. Ако не опитам, няма как да се подобри положението ми, няма да стане чудо и изведнъж фирмата, в която съм да стане цветя и рози.
Не знам от какво значение е събитието, което чакаш, но аз не бих напуснала, ако нямам нещо насреща. А, това, че после могат да ти откажат мястото след направена оферта и подписан договор с дата на започване, никой не може да гарантира. Мисля, че шанса е малък това да се случи, но го има.

Въпросът кой те издържа може да се разглежда и в друга светлина. Преди година фирмите масово търсеха девойки, живеещи още при мама и тате, които да им работят само за джобните или дори семейни дами с богати мъже, които да ходят на работа за слава и престиж. И да, няма как във фирма, в която се задава този въпрос да е читава. Когато бях на 30+ във фирмата, в която работех офисите в малките градове се закриваха, но се поощряваше вътрешно преместване в други градове. Ходих на интервю в друг голям град и когато попитах за заплатата и евентуално някакви допълнителни средства във връзка с преместването, получих отговор за мега смешна заплата и никакви други придобивки. Направо казах, че нямам начин да се издържам с тези пари, а HR ката ме убеждаваше да съм стояла, да си довършим интервюто, че ме били харесали.                                                                 За деца са ми задавали веднъж въпроса, по-точно за наличие на малки деца. Аз нямам против, даже предпочитам да се уточни на интервюто може ли да се излиза при необходимост, да се ползва хоум офис при нужда и т.н. Имам и възрастен баща, за който, ако се наложи няма кой друг да се погрижи. Детето ми е голямо, но не е самостоятелно и също при нужда няма кой друг да го придружи на лекар например. А и аз не съм млада, може и на мен да ми се наложи нещо. Не съм от тези, които вземат болнични за щяло и нещяло, 2022 бях болничен за ковид, а преди това още 2012. Но не бих работила във фирма, в която не може да се ползват отпуски, болнични и т.н, без значение от парите, които предлагат.

Ако колегите дават противоречива информация и крият информация и не е единичен случай, значи мениджърът не си е свършил работата да създаде сигурна и спокойна работна среда. Хората са напрегнати, страхуват се за работата си и озверяват един срещу друг.
Винаги съм казвала - масово хората не са чудовища. Един и същи човек в съответната среда може или да процъфти и да даде най- доброто от себе си, или да гасне и да се демотивира. Това е работата на мениджъра особено когато е неоперативен, а е само "people manager". Иначе само седи и лапа едни пари

Да, хората с кредити ги натискат.
Да, хората без половинка и богат социален живот - също
Хората, които се грижат за болни родители, също да в тая графа

Имали ли сте случаи на интервю да се чувствате като на много гаден шиттест? Връщам се сега от едно интервю, където първо ми се накараха как не познавам, а после ми изнесоха снизходителна лекция за нещо, което го няма повече от 20 години. В същото време в обявата натъртват на актуални познания. Не мога да си представя да не знаят какво говорят, остава ми единствено обяснението да ми правят въртели - от скука или да съм ги подразнила, не знам и аз. Много странно изживяване. И пак в българска фирма, разбира се. Преди като че не бяха такива, ограничаваха се само с лични въпроси.

Ако не е тайна, кое е нещото, което трябва да познаваш?

Сметкопланът. За тях националният сметкоплан уж е задължителен и искаха контировки само с номера от него, без имена на сметки. След като ми се накараха, че не го знам, в хода на разговора случайно се изпуснаха нещо за 'техния' сметкоплан. Да, добре. Чист бъзик с мен и времето ми.

Дописвам..

След зададения въпрос в собствено жилище ли живея се засмях… и тъкмо да отговоря, уточниха, че задават въпроса, защото са наемали служители с кредити, които впоследствие са злоупотребявали с компанията.

Стана ми още по-забавно. Отговорих, че живея в собствено жилище, 300кв. м., ново строителство и никога през живота си не съм теглила кредити, както и че имам собствен автомобил.

Последва контра въпрос. В такъв случай как се издържам след като към този момент съм без работа. Отговорих, че имам странични дейности и обясних какви.

И се започна. “Оле, всеки мъж иска да срещне такава жена.
С тези цени на имотите в града, бихме могли да си купим къща в Барселона и да ни останат пари.’’

Е, не ми предложиха оферта. Явно са взели някоя по имотна от мен.

Два месеца след интервюто отново пуснаха обява за същата позиция.

Така и не си обясних каква точно им е целта с този въпрос.