Работа, CV-та, HR-и, съвети - 94

Еднакви са чак след изпитателния срок, което не е много равнопоставено. И дори да важи за двете страни, много по-често напускат хора отколкото биват освобождавани. 

И да, за мен си е форма на робство, тъй като може да бъде спънка да започнеш нова работа или да се махнеш от токсична среда.

Изпитателният срок е съвсем отделно нещо и също може да бъде уговарян в полза и на двете страни.

Никога не са ми казвали срок на предизвестие на интервю.
Има начин да се попита между другото, без да бие на очи. Примерно - предполагам, че еди- кое си, еди- кое си и еди- кое са стандартни?
И те вече се обясняват. Но досега не съм питала честно казано. Обикновено е еднакъв за цялата фирма и само високи нива мениджъри са с 3 месеца.

Досега изпитателен срок в полза на двете страни не съм видяла или чула някъде да е приложено, дори и на теория да има подобна възможност. Не знам как се договаря подобно нещо - просто си представих как някой кандидатства за работа на касата в супермаркет и се опитва да преговаря за срок на предизвестие в полза на двете страни.

Срокът на предизвестие е симетричен, няма нужда от преговори.
Срок на изпитване вече е в полза на работодателя

Да, аз визирах срока на предизвестие по време на изпитателния срок, тъй като bboiko твърди, че той може да се договори в полза на двете страни.

Явно не си успяла да разбереш това което съм написал. Срока на предизвестието и изпитателния срок са две съвсем различни неща, които очевидно бъркаш.
Прочети кодекса на труда, консултирай се с някой адвокат или с ИТ да ти го разяснят и няма да се чувстваш като роб.

Не, не ги бъркам, през изпитателния срок също имаш срок на предизвестие, ако искаш да напуснеш, и той е в полза на работодателя. И това също не е особено честно.

В случая е без значение дали някой иска да напуска по време на изпитателния срок или след това, той има предизвестие, което ако е 2 или 3 месеца, за мен е прекалено дълго и не го смятам за коректна практика. Имам право да не одобрявам това и да се чувствам прецакана в подобни ситуации.

Дайте един такъв договор да го видим тоя изпитателен срок в полза на двете страни? Освен тук в темата, никъде другаде не съм видяла такъв. Но дори и да има, то това е 1/1 млн., особено пък в България, айде няма нужда. 😀

И аз за изпитателен срок, различен от в полза на работодателя, не съм чула.
Но при нас доста колеги освободиха от днес за утре и им изплатиха няколко за плати. На различни нива и позиции, по различно време (не е някакво масово съкращение).

Казвала съм го и друг път, от 2013 до 2017 работих като HR в Кауфланд. Назначила съм над 250 човека, текучеството е голямо. Изпитателният срок беше в полза и на двете страни, на всеки нов човек това го казвах, имали сме поне десет случая, в които си тръгват на 1вия или 2рия ден. Най-забавното беше, когато някой започне на 1во число на месеца и напусне веднага, по правилник му се полагаха и ваучери за храна за месеца и си им ги давахме.
В момента не знам дали още е така, но даже си търсех моя личен договор да покажа, обаче явно ми е останал в родния град.

Аз съм била назначавана на договори със срок на предизвестие в полза и на двете страни преди години, последният път беше 2006г. Не ми се е налагало да се възползвам. Сега мисля, че този начин на сключване на договори е изключение, даже и за държавната работа ми казаха, че срока на предизвестие е в полза на работодателя. На мен точно това не ми пречи, уж гледам и избирам, надявам се да не попадам на мега гадно място, на което да не мога да издържа и месец. Стана ми интересно за тези срокове на предизвестие 2 седмици, това в България ли е?

Рядкост е наистина, не че не се случва но явно е и все по-рядко. Както и в масовия случай не подлежи на обсъждане точно тази клауза от договора. Знам че сме в бг мама и всички са кой от кой по-търсени специалисти и могат да поставят условия както си искат... Но като затворим форума и излезем навън, една голяма част от работните места вървят с "тука е така".
2 седмици има по други държави, у нас е поне месец. То ако е там въпросът, плащане на 2 седмици или на седмица също е разпространено някъде. А такова нещо като твърда месечна заплата съм се опитвала да го обясня на чужденци обаче не могат да си завъртят главата около него

Във връзка с предизвестието се сетих да споделя, че бях на едно от най-странните си интервюта за работа. За мид-мениджмънт левел позиция.  Средно голяма фирма, може би около 250 души. Отивам, посрещат ме две българки, както и един чужденец. Питам дали някой от тях е ЧР или пряк ръководител за длъжността. Не. Много приятни дами, мъжът също. Разбирал и добре български. Започваме на английски. По едно време, като уточнихме най-важните неща, той предложи да си доуточняваме подробности на български, и ние трите започнахме да си уточняваме. Но той явно или не ни беше слушал, или не ни е разбирал, защото се включи отново с питане колко ми е предизвестието. Ние вече го бяхме коментирали, та аз предложих отново да превключим на английски, за да е по-лесно за всички. Коментирахме си, говорихме и тъкмо стигаме до точката за най-голямата мотивация в работата и се включва Апо Тиймс най-големият им шеф от Австрия - за пръв път за такава позиция ми включват собственик... Супер приятен възрастен човек, изключително благ, казах му, че познавам заплатите (а аз наистина ги познавам, защото мъжът ми работи подобна позиция, но тези подробности си ги спестих, разбира се) и си казах очакванията. След което настъпи първо едно неловко мълчание, всички наведоха глави, и само чужденецът по Тиймс реши да наруши тишината. Започна да ми обяснява най-откровено, че служителят преди мен е работил на по-ниска брутна заплата, отколкото аз искам чиста, че ще говорят евентуално да се срещнем някъде по средата на очакванията си и ще ми се обадят. За мен, естествено, на този етап вече нещата приключиха, благодарих за откровеността и за отделеното време, но казах, че не мога да направя голям компромис - реално аз в момента имам работа, която не е чак толкова лоша, бих я сменила за нещо много по-добро само и рискът съм си преценила, че трябва да бъде само финансово, и то добре, оправдан. Накрая другият чужденец ми предложи да ме разведе из фабриката, не ми стана ясно защо, така или иначе няма да се видим повече, само си изгуби времето но накрая отново благодарих и му казах, че поне като минавам оттам, ще знам какво се прави вътре...
Та, много им е спешно да си намерят човек, но за мениджърска позиция плащат като за оперативен служител, как така?! Много абсурдно ми се видя. Не останах с горчиво усещане от срещата, само че доста странно се получи. Толкова да не знаят как стоят нещата със заплатите, едва ли...

Най-вероятно предният на тази длъжност е искал да натрупа малко стаж и е отишъл за по-добра заплата.
Миналата година имах подобно интервю в голяма бг фирма. Като казах исканата заплата (средна за нивото) почнаха да се пазарят.....е, мерси!