Публикувана: 21 авг. 2024, 08:16 ч.
Последно мнение: 18 окт. 2024, 20:08 ч.

Изневярата и след това ...

56 425
1 574
1

# 1 050 9 септ. 2024, 08:24 ч.

Мнения: 75

Така е. Дадох си време и си поставих цели, с които да си организирам живота така че промяната да е без големи сътресения. Търся си нова работа с по-добър доход и с по-удобна локация, за да си улесня логистиката с детето, записах курс по Психология на лъжата че в тая област се налага да натрупам знания и умения, грижа се старателно за здравето, психиката и физическата си форма.
Опитвам се да гледам и на двете възможности като еднакво вероятни: и развод и брак, и се надявам че едната ще натежи на везната по естествен път, без да останат съмнения че другата е била по-добрата алтернатива.
Да видим ...

# 1 051 9 септ. 2024, 08:58 ч.

Мнения: 22 018

Да, едната ще натежи по естествен път, това поне е сигурно Simple Smile

# 1 052 9 септ. 2024, 09:04 ч.

Мнения: 287

Цитат на: Calma в пн, 09 сеп 2024, 08:24

Поздравления! Звучиш като да правиш стъпки в правилната поска, по моето скромно мнение.

След продължителен брак действително си струва да се положат усилия. Много е важно в каква степен е отчуждението и до каква степен е възможно да се възстанови доверието.

Прошката е прекрасен, божествен акт. В брачни/ равнопоставени отношения ( а не с родители напр.) е важно дали другата страна искрено моли за прошка. Това също би било елемент на възстановяване на доверието.

Внимание към други съпътсващи залитания и отклонения, напр. относно възпитанието на детето, разходите, колата/ите, имота/ имотите и т.н. също са важна индикация доколко доверието може да се възстанови.

Искрено желая здраве и увереност!

# 1 053 9 септ. 2024, 09:14 ч.

Мнения: 14 680

Не знам защо прошката да е прекрасен и божествен акт. И какво значи изобщо прошка. Някой е направил нещо лошо зад гърба ти, с пълното съзнание за това, какво прави. И ти какво му казваш - ее, няма нищо, нищо не се е случило, аз съм Господ и ти прощавам? Не си Господ, човек си и друг човек те е измамил. Можеш със съзнание за стореното да продължиш да живееш с този човек, като имаш едно наум за него, защото действията на човека говорят за ценностната му система, каквото и да твърди той на думи. Но да му простиш, какво значи - че забравяме и вече нищо не е станало?
Аз съвсем сериозно не разбирам прошката.

# 1 054 9 септ. 2024, 09:37 ч.

Мнения: 22 018

Прошката е да не останеш вечно гневен на някой, който те е предал или наранил. Да не живееш денонощно с мисълта за това, а да виждаш хубавото на живота. Да си продължиш напред, без да ти тежи постоянно миналото.
Прошката не е да се правиш, че няма нищо или да "прощаваш" вечно, все едно нищо не е било.

# 1 055 9 септ. 2024, 09:37 ч.

Мнения: 2 500

Аз не прощавам и не забравям. И отмъщавам. Но всяко нещо с времето си.
На мен би ми помогнала Психология на търпението хах

# 1 056 9 септ. 2024, 09:41 ч.

Далечният изток
Мнения: 19 555

Тя тази я владее Simple Smile

Другата ще ѝ помогне евентуално за "с неговите камъни по неговата глава" Grinning

# 1 057 9 септ. 2024, 09:55 ч.

София
Мнения: 15 876

Цитат на: B2022 в пн, 09 сеп 2024, 09:37

Това трябва да е прошката, да. Но наистина много хора разбират прошката като безусловно приемане на случилото се, свалянето на отговорността от провинилия се и продължаване заедно, все едно нищо не е било. Един вид безмълвно преглъщане на горчивия хап. Да не говорим, че много провинили се използват прошката манипулативно, за да внушат на другия колко благороден и възвисен ще бъде, ако им прости и така да се измъкнат. Затова и не харесвам, нито приемам твърденията на Петко за прекрасния, божествен акт. Себеотрицанието е много възхвалявано в различни доктрини, но в реалността често служи за това някой да бъде използван и с него да бъде злоупотребявано още и още. Затова за мен прошката трябва да е личен акт на изцеление, а не насочен към освобождаване на провинилия се.

# 1 058 9 септ. 2024, 10:09 ч.

Out of the Mix
Мнения: 2 846

Оставането във връзката след изневярата не е за всеки. Дори не мога да си преставя такова нещо да ми се случи, сякаш жената няма да смее, в смисъл още в самото начало се изяснява, че такова нещо е недопустимо и непростимо, и се приключва. Всичките ми раздели са се случвали естествено, без никакви изцепки, и със запазване на достойнство, уважение и човещина. След което всеки да си хваща и излиза, с който иска.

Оставането също го виждам единствено от "практична" и сметкаджийска страна, друга няма.
Не знам само на наденатия рогите какво му е в главата и за чий ще седи с другия, ще ядат на една маса, ще се харчат общите пари, всички благини, екстри, глезотии и т.н.
А това мен да ме няма, и някой да е спал на кревата ми, ще откача.

Има и много хитри жени, които държат и не пускат с всички възможни средства - примерни съпруги, партньорки, в секса няма забранени неща, домакиня за пример, поддръжка, мяукане и умилкване.

Последна редакция: пн, 09 сеп 2024, 10:40 от Revoker

# 1 059 9 септ. 2024, 11:03 ч.

Мнения: 4 339

Децата, децата са големия фактор да се премълчава.
Не привидно (уж мама и тате са ок), а реално изневеряващия не иска да си губи всички най-близки и прави всичко, за да ги задържи, кае се, старае се, обещава, спазва

Тоя сценарий е задържал много от семействата около мен, без да се налага жената или мъжа да хитрува и да се преструва

# 1 060 9 септ. 2024, 11:06 ч.

София
Мнения: 22 295

Цитат на: Uncommon в пн, 09 сеп 2024, 09:14

Записваш курс по психология на лъжата. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 1 061 9 септ. 2024, 11:16 ч.

Мнения: 287

Прошката е много сложен, труден и дълбок духовен акт, за който ние не сме обучени и възпитани. Най-лесният отговор е, че ни липсва вяра.

Прекаленият светец и Богу не е драг. Хората сме грешни, а прошката е от Господ.

Веднъж в Мароко разговорях с една забрадена жена, продавачка на нещо на крайоътно заведение. Тя каза, че човек наистина трудно прощава предателството, само Аллах (Господ) е всемилостив и всеопрощаващ.

Прошката е нашето освобождаване от гняв и неприязан, от прокобите на миналото.

В брачни (равнопоставени) отношения, когато няма аеторитет или слабост по дефиниция (като напр. отношения родители - деца) аз също съм на мнение, че прошката трябва да се дава само ако и след като е поискана по честен начин и след искрено разкаяние.

Но така или иначе с гняв не се живее. Прошката не значи да оставаме със същия партньор, а да не таим злоба, гняв, негативизъм дълбоко в себе си. Ако става дума за откровена измама или, не дай Боже, физическо или психическо насилие, очевидно няма как да продължат каквито и да е отношения с такъв индивид.

Последна редакция: пн, 09 сеп 2024, 15:05 от Petko09699

# 1 062 9 септ. 2024, 11:16 ч.

Мнения: 4 331

Цитат на: Revoker в пн, 09 сеп 2024, 10:09

Всичките ми раздели са се случвали естествено, без никакви изцепки, и със запазване на достойнство, уважение и човещина. След което всеки да си хваща и излиза, с който иска.

Оставането също го виждам единствено от "практична" и сметкаджийска страна, друга няма.

Естествено, че е практична и сметкаджийска, тука какво се говори толкова страници вече!
Ти си ерген - какви раздели, нямаш жена и деца, общ дом и бит - имаш някое гадженце, днес е едно, утре друго, голяма работа.
Но след много години заедно, деца, дом, ипотеки, общи отговорности в ежедневието правят раздялата много по-трудна, а оставането - една възможна практична алтернатива.

# 1 063 9 септ. 2024, 11:32 ч.

Мнения: 2 883

Да, ето и Калма започва практически да си урежда нещата за след развода - търси друга работа.
Ама защо тогава толкова философски се обясняват такива прости неща.
Прошки, духовно израстване, дъра-бъра.
Прошката и особождаването от гнева нямат общо с оставането в брака. Те идват с времето и зависят от характера. Дали си силно емоционален човек, дали си отмъстителен, дали имаш голямо его, дали изневеряващият те е унижил допълнително не само с изневярата, но и с отношение, думи.
Оставането в брака е чисто прагматично решение.
Има хора, които прощават, но се разделят. Има хора, които не прощават, пък стоят.

# 1 064 9 септ. 2024, 11:55 ч.

Out of the Mix
Мнения: 2 846

Rf, ok, въпросът е, че съм от многото хора, за които това не би било ок. Вярно не съм имал 15-20 г. брак, и надали ще имам, защото не искам, но съвместно съжителство пак си е "общо домакинство" с отговорностите, отново имаш поддръжка, разходи, споделяне, грижа.
Нямам нужда от допълнителни тежести, като кредити и ипотеки, имам си имот/имоти.
Който иска да "тегли за инвестиция", или ако от нещо не е доволен.
Остави ме мен, аз съм от изключенията.

Препоръчани теми

Моля за съвет

Звездни Компромати- Декември'24

3 918
Развлечение

Проблем с колега

Кой уред вкъщи ви улесни живота най-много?

192
Нашият дом

Причина:

Причина: