Изневярата и след това ...

  • 56 320
  • 1 574
  •   1
Отговори
# 1 320
  • Мнения: 4 322
Тогава защо е нужен график, щом бащата е отговорен? Освен ако не е някакъв реваншизъм на майката.
Нека бащата взима детето всеки ден, нека има споделено родителство, нека детето остава максимално дълго с баща си.
Именно това е - че трябва да го "взема".
Детето си има дом - там живее, там са му вещите, там са му близките хора.
Едно е баща му да е в дома му, друго е да го взема и да ходи някъде другаде, за да го вижда.
Ми и на мен не ми се излиза всеки ден. Ако живея с някого, го виждам всеки ден, а ако не живея с някого трябва да излизам от къщи, за да го видя. Малко по малко ще ми стане не толкова близък, както хората, с които живея.
Има много голяма разлика.

# 1 321
  • София
  • Мнения: 18 287
Нашите големи деца не живеят в дома ни, имат си семейства. Не са ми станали не-близки. И с родителите ми не живея от 32 г. и също не са ми не-близки.
Само не мисли, че децата не са наясно отдавна със ситуацията, която уж възрастните им спестяват. В повечето случаи с времето се отдръпват от родителите или поне от единия, според собствената си ценностна система (по-често е от този, който търпи уж в негово име, за съжаление).

Последна редакция: пт, 13 сеп 2024, 12:12 от Fever Ray

# 1 322
  • Мнения: 14 665
Не го разбирам това. Детето иска мама и тати да се разбират и да живеят заедно. И ще го иска още 6 години, докато стане на 18 и си вземе живота в ръце. Тати иска да ходи по жени, а мама да е на разположение за готвене, секс и домашен уют. А мама какво иска? Мама не е човек, тя трябва да се съобразява с всички, да осигурява на всеки, каквото му е нужно? Тя нужди няма? Щастие не й трябва, защото е човек без значение?

# 1 323
  • Мнения: 1 527
Аз съм сигурна, че поне половината съученици на детето са с разведени родители или в разни странни конфигурации. Случайно съм била свидетел на разговори и някакси говорят за това, все едно е нещо, което просто се случва и е нормално. Сега дали това е добре или не, дали с лека ръка в последствие ще си зарязват партньорите в бъдеще, не мога да кажа. Но със сигурност не е този стрес, който би се провокирал в недалечното минало.

# 1 324
  • Мнения: 13 041
Вие децата съвсем за идиоти ги взехте. Няма нужда да му се обяснява на едно дете конкретното провинение на бащата. Аз не бих седнала да му споделям,че ми е изневерил, най-малкото той му е баща и връзката между тях трябва да се съхрани, а не да я рушиш, само за да изпиташ някакво съмнително удоволствие за мъст. Освен това изневярата си е в нашите отношения, а не в тези на родител-дете.
Изневярата сама по себе си обаче носи напрежение в семейството. Родителите са отдръпнати, отчуждени, няма хармония и разбирателство. Това детето го усеща и не, то не си мисли - бе дреме ми, да се избият ако искат, на мен ми е важно да не се развеждат. Напротив, аз имам близки, които като деца са се молели родителите им да се разведат, защото обстановката е била много неприятна у дома, ама те не, зор заради децата да се мъчат и тормозят заедно.

# 1 325
  • София
  • Мнения: 15 871
Тогава защо е нужен график, щом бащата е отговорен? Освен ако не е някакъв реваншизъм на майката.
Нека бащата взима детето всеки ден, нека има споделено родителство, нека детето остава максимално дълго с баща си.
Именно това е - че трябва да го "взема".
Детето си има дом - там живее, там са му вещите, там са му близките хора.
Едно е баща му да е в дома му, друго е да го взема и да ходи някъде другаде, за да го вижда.
Ми и на мен не ми се излиза всеки ден. Ако живея с някого, го виждам всеки ден, а ако не живея с някого трябва да излизам от къщи, за да го видя. Малко по малко ще ми стане не толкова близък, както хората, с които живея.
Има много голяма разлика.

А мъжът защо не е помислил за това, като е тръгнал да изневерява?

# 1 326
  • Мнения: 140
Е, вие още малко ще изкарате жената, която хипотетично ще предпочете да напусне мъжа си - кръшкач виновна за разрива на семейството..
Детето винаги може да се обърне към татко си за обяснение. Като е хойкал, нека той се черви.

# 1 327
  • Мнения: 3 165
Да, да, точно така. Успех в обясненията за обидите и униженията. И тийнейджърът ще ти повярва. Че заради една любовница е останал без баща му в къщи под същия покрив. И че собственото ти унижение е по-важно от присъствието на баща му в къщи.
Така е, от гледна точка на децата това са си отношения между възрастните. Те не усещат обидата, колкото и както жената/мъжът да я обяснява и натяква. Те чуват, АКО има кавги, напрягат се от настройвания и така. Обаче няма как да искаш да разберат чувството да ти изневерят, че и да влезнат в положение. А пък ежедневното лишаване от това да могат да говорят и играят с баща си, го изпитват и още как.

Изневярата сама по себе си обаче носи напрежение в семейството. Родителите са отдръпнати, отчуждени, няма хармония и разбирателство. Това детето го усеща и не, то не си мисли - бе дреме ми, да се избият ако искат, на мен ми е важно да не се развеждат. Напротив, аз имам близки, които като деца са се молели родителите им да се разведат, защото обстановката е била много неприятна у дома, ама те не, зор заради децата да се мъчат и тормозят заедно.
Така е, понякога се усеща, зависи от хората. И не е хубаво.
Обаче всъщност децата са големи егоисти по природа, плюс това за тях е непознато чувството на изневяра и на половината тийнеджъри им е по важно техните любови и хобита как вървят, отколкото по цял ден да съчувстват на родителите си за изневярата. Те просто не са достатъчно зрели, за да разберат. И много от тях всъщност изобщо не предпочитат развода, дори на думи да го казват. Защото на думи е едно, а те не знаят де факто какво следва. Пак ще кажа - нямат достатъчно житейски опит.

Не отричам правото на хората да се разведат. Нито отричам болката от изневярата. Това, с което не съм съгласна, е да се намесват децата, че те трябвало да търсят сметка на единия или на другия и всъщност колко по-добре за тях било. Мисля, че това е самозалъгване в много случаи, за да може да се вземе решението за развод. Пак казвам, ако се налага, щом така са преценили, обаче това за децата според мен не е така.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2024, 11:32 от Linda*kiss

# 1 328
  • Мнения: 4 322
Напротив, аз имам близки, които като деца са се молели родителите им да се разведат, защото обстановката е била много неприятна у дома, ама те не, зор заради децата да се мъчат и тормозят заедно.
Е хубаво, ако е така - да се развеждат. То и на мен жена ми постоянно да ми крещи или да ми мълчи обидено, и аз ще се разведа.
Но авторката казва, че след случката мъжът й започнал да се държи по-топло с нея, скандали нямало, домашните задължения вървели нормално с включване на двамата, и т.н.
И сега?

# 1 329
  • Мнения: 548
Тогава защо е нужен график, щом бащата е отговорен? Освен ако не е някакъв реваншизъм на майката.
Нека бащата взима детето всеки ден, нека има споделено родителство, нека детето остава максимално дълго с баща си.
Именно това е - че трябва да го "взема".
Детето си има дом - там живее, там са му вещите, там са му близките хора.
Едно е баща му да е в дома му, друго е да го взема и да ходи някъде другаде, за да го вижда.
Ми и на мен не ми се излиза всеки ден. Ако живея с някого, го виждам всеки ден, а ако не живея с някого трябва да излизам от къщи, за да го видя. Малко по малко ще ми стане не толкова близък, както хората, с които живея.
Има много голяма разлика.
Страхотни доводи. Ако кръшкача ги беше помислил преди да си свали ципа на панталона... Ама ей на. По-важно му било да чука. Май много-много не се замисляте мъжете като вършите тъпотии... Поне не бъдете толкова нагли да очаквате, че някой друг трябва да се справя с последствията от тях.

Напротив, аз имам близки, които като деца са се молели родителите им да се разведат, защото обстановката е била много неприятна у дома, ама те не, зор заради децата да се мъчат и тормозят заедно.
Е хубаво, ако е така - да се развеждат. То и на мен жена ми постоянно да ми крещи или да ми мълчи обидено, и аз ще се разведа.
Но авторката казва, че след случката мъжът й започнал да се държи по-топло с нея, скандали нямало, домашните задължения вървели нормално с включване на двамата, и т.н.
И сега?
Ми на мен ако мъжът ми започне да ми крещи постоянно и да ми мълчи обидено или да ми се цупи през ден, хич няма да го търпя. Това, че ти си избрал да траеш по известни само за теб причини, не значи, че е нормално. Никога не съм повишавала тон на мъжа си, нито пък той на мен, а се познаваме от 17+ години. Не понасям скандали и хора, на които само телата им са на възрастни, а акъла и държанието им са на подрастващи. Цупене? Мълчанки? Мрънкане? Тропане с крак? Сръдни? Това да не е детска градина... Ще мине тоя номер друг път.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2024, 11:54 от Erebus

# 1 330
  • Мнения: 2 506
Ааа, бащата за любовницата си може да намери време, и намира, а за детето си не, ама той и с нея не живее под един покрив, нали? Или да я поканят вкъщи, да няма сърдити, и всички да са Ок? И детето, и бащата, и любовницата да не страдат, докато майката готви, чисти и пере, доволна, че си е запазила семействотои любимия мъж, а детето й не расте без баща?

Последна редакция: пт, 13 сеп 2024, 12:02 от Прекрасная Василиса

# 1 331
  • Мнения: 13 041
Напротив, аз имам близки, които като деца са се молели родителите им да се разведат, защото обстановката е била много неприятна у дома, ама те не, зор заради децата да се мъчат и тормозят заедно.
Е хубаво, ако е така - да се развеждат. То и на мен жена ми постоянно да ми крещи или да ми мълчи обидено, и аз ще се разведа.
Но авторката казва, че след случката мъжът й започнал да се държи по-топло с нея, скандали нямало, домашните задължения вървели нормално с включване на двамата, и т.н.
И сега?
Ами сега нищо, ако могат да се разберат, да си възстановят отношенията, да живеят в относителна хармония, защо да не пробват. Аз изобщо не съм на всяка цена за раздяла. Ако могат да намерят решение, супер. Но ако не могат и въпреки това продължат да се мъчат заедно, тогава вече не го разбирам.

# 1 332
  • Мнения: 21 982
И аз съм ЗА всяко семейство, което може да се запази, да се запази.

След паралелни връзки обаче това е илюзия и не е добре човек да се заблуждава, че ще се получи.

Имам приятелско семейство, които се разведоха и след няколко години се събраха пак. Случва се Simple Smile Но това са по-скоро изключения, а не правило.

# 1 333
  • Мнения: 3 165
И при нас така изглеждаше. И досега са си заедно. Представям си да бях почакала да му мине Simple Smile
B2022, колко време трая този период, в който мъжът ти беше хрисим? И в крайна сметка през този период наистина ли не контактуваше с другата или си е продължил, но се е държал екстра добре с теб? И как стигнахте пак до това да си дадете сметка, че не става?

Много въпроси, но предполагам ще са полезни и по темата, щом авторката казва, че сега изведнъж мъжът й й говори с друг глас и показва друго отношение към нея. Ако нямаш против.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2024, 13:35 от Linda*kiss

# 1 334
  • Мнения: 21 982
Не помня, около месец - два, но случайно разбрах, че пак си се виждат и оттогава нямаше как да сме мили вече Simple Smile Аз общо изтраях 6 месеца от разбирането на проблема до раздялата. За което съжалявам. Трябвало е веднага, но наистина в реалността все се ослушваме известно време.

Общи условия

Активация на акаунт