Аз съм била и изобщо не е смешно.
- Публикувана: 21 авг. 2024, 08:16 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2024, 20:08 ч.
Изневярата и след това ...
Ама развратът, тоест изневярата, като какво да го приемаме последно? Защото ни убеждавате, че трябва да простим. Нали като човещинка?! Приемаме и прощаваме, щото къде ще намерим друго такова благородно човешко същество...
Само да припомня, че хора се разделят поради най-различни причини, само една от тях би могла да е изневярата.
Само да припомня, че хора се разделят поради най-различни причини, само една от тях би могла да е изневярата.
По-добре е с друг човек, само ако човекът е читав и ти носи положителни емоции. След като навикът и дългогодишното познанство се използват като оправдание за изневярата, е малко смешно това да се използва и за повод за прошка. Прошката би имала смисъл, когато е търсена, искана и в условията на искрено разкаяние, а не по подразбиране. Аз лично не виждам как доверието може да се възстанови, освен ако не говорим за много наивен човек, който вярва сляпо.
И защо се говори за прошката, все едно тя е някакъв висш, духовен добродетел на този, който я дава? В ситуация на изневяра по-скоро трябва да се говори за разкаяние и изкупление на този, който е изневерил. В него е топката, не в човека, на когото са му изневерили.
И защо се говори за прошката, все едно тя е някакъв висш, духовен добродетел на този, който я дава? В ситуация на изневяра по-скоро трябва да се говори за разкаяние и изкупление на този, който е изневерил. В него е топката, не в човека, на когото са му изневерили.
Ми, развратът е повсемстен, може би защото семейния модел в някои семейства е такъв и децата се учат, че няма нищо лошо тати да си има гадже, а мама любовник, за които всички знаят, само те двамата не знаят 🤣 защото са постигнали своя био-психо-социален баланс. И не могат да се търпят взаимно.
Лъвица, колко си права! Като всяко лицемерие и това няма логика, като я потърсиш.
"Аз ти изневерих, защото всичко беше станало рутина. Но точно защото всичко е рутина, трябва да ме приемеш обратно, защото аз съм най-добрият на света. Аз те нараних, но само аз ще те спася.".
Бррр, това ми е зверски нарцистично.
"Аз ти изневерих, защото всичко беше станало рутина. Но точно защото всичко е рутина, трябва да ме приемеш обратно, защото аз съм най-добрият на света. Аз те нараних, но само аз ще те спася.".
Бррр, това ми е зверски нарцистично.
Старите хора казват "и на калъп да те хванат, отричай". Толкова лошо нещо е изневярата.
Така е, един омагьосан кръг, носещ разрушение.
Напълно съм съгласен, че прошката трябва да се поиска искрено и след ракаяние. И искането, и давамето на прошка са много трудни и дълбоки духовни актове.
Иначе, че трудно може да "се намери нещо по-добро" или даже сходно след 10+ години брак ми звучи много вярно от практическа гледна точка.
Така е, един омагьосан кръг, носещ разрушение.
Напълно съм съгласен, че прошката трябва да се поиска искрено и след ракаяние. И искането, и давамето на прошка са много трудни и дълбоки духовни актове.
Иначе, че трудно може да "се намери нещо по-добро" или даже сходно след 10+ години брак ми звучи много вярно от практическа гледна точка.
То в такъв случай, решението за раздяла идва лесно. Трудното при авторката е, че семейният й живот е бил хубав.
Наскоро слушах известен специалист по човешки отношения. Питаха го точно за изневярата и причините за нея. Две неща ми направиха най-силно впечатление: изневери се случват и в щастливите семейства; изневеряваш защото искаш да намериш онзи аз, който си бил, но който си загубил.
Наскоро слушах известен специалист по човешки отношения. Питаха го точно за изневярата и причините за нея. Две неща ми направиха най-силно впечатление: изневери се случват и в щастливите семейства; изневеряваш защото искаш да намериш онзи аз, който си бил, но който си загубил.
Хората сме може би разделени на приемащи леко изневярата ("човещинка") и такива, които я приемаме "тежко" (=задължителен развод/ раздяла).
Изглежда тудно можем да намерим общ знаменател и за изневерите, и за реакциите към тях.
Много е изписано и казано за изневерите, откакто свят светува.
Според мен възможността за възстановяването на доверието или не остава ключова.
Изглежда тудно можем да намерим общ знаменател и за изневерите, и за реакциите към тях.
Много е изписано и казано за изневерите, откакто свят светува.
Според мен възможността за възстановяването на доверието или не остава ключова.
Хората сме може би разделени на приемащи леко изневярата ("човещинка") и такива, които я приемаме "тежко" (=задължителен развод/ раздяла).
Изглежда тудно можем да намерим общ знаменател и за изневерите, и за реакциите към тях.
Изглежда тудно можем да намерим общ знаменател и за изневерите, и за реакциите към тях.
Ами не е толкова лесно и ясно разпределението в таблица от две графи. Има и подкатегории. Една изневяра приемат, друга не. С един партньор успяват някак да се спогодят, с друг е невъзможно. На една възраст и при едни условия не приемат, на същата възраст, но при други обстоятелства уж са по-склонни, но пак не приемат...
И те самите не знаят приемат или не приемат изневерите.