Изневярата и след това ...

Само да кажа, че като се разкарат някои "съпрузи" често жената рязко придобива повече свободно време.
Всъщност всички разведени жени около мен си намериха нов мъж още първите 2 години сед развода.
Въобще и мен ме плашеха като малка, ама вече не се хващам на тези срашни приказки, разказани в мрака.

Лъвица много ме радва. Като хване и не пуска, изключително целенасочено и последователно подхождане към логиката.
С тази разлика, че е по- мила от мен.

Аз останах със същите впечатления, четейки Крис - че не е разбирал жена му да изневерява, че не му се лъже дългосрочно, демек в паралелна връзка, но е чукн@л тук- там еднократно. И че е широкоскроен, защото вижда чуждите гледни точки, но леко му бърка в джигера, че жените могат и да връщат.
И не, да намериш тръпка в друг мъж, макар и сексуална, не е същото като да отидеш и да платиш на 10 (не сте ли малко старички вече за 10) жени, за да ги изтаковаш.

Нов мъж или ново гадже? Защото ако е второто, и за 2 дни могат да намерят, не 2 години - отиват сами на бар и готово, с мъж ще се приберат (какъв мъж е отделен въпрос).

Ми не, не съм - кажи как става без да лъжеш после, та да го направя. Може би ако успея да си предизвикам селективна амнезия - иначе все ще се издам.

В тази връзка, идва ми наум и следващия хипотетичен въпрос: ако измислят имплантиране на спомени в мозъка, примерно като във филма "Зов за завръщане" с Шварценегер - отиваш, включват те в компютъра и преживяваш като на живо каквото си поръчаш - приключения, жени, войни, всичко като наистина - та ако го измислят, което никак не е невероятно в близките години, и мъжът ви отиде и си поръча секс с друга жена, това ще се брои ли за изневяра?

А, Кечър ме е изпреварила, мислих подобно да напиша.
Относно 10-те жени - няма да пиша, че нали знаеш, не става с 1 ред.
Така че ще го спестя.
Накратко - муш тук, муш там, колко да е "стар"?

Щото се харесват.
Усещам ги аз тези работи.

Въпросът е, че подходът е друг.
При нея специално е освен с памук и с железни доводи, ама не просто да й ги тупнеш, а трябва да се увери, че е така, и тогава ще приеме овнето, че си прав. Тук не става дума за кой е по-по най, и да е отгоре, с жена като нея това не минава, не трябва да й се казва какво да прави, тя си знае.

На въпроса на Крис, звучи ми като виртуална реалност (филма май съм го гледала, ама ми е смътно, а може и римейкът да е било), тоест, по-завъртяно порно, та не бих го приела като изневяра, но ако му стане навик да го ползва, би ме притеснило по други параграфи.

Колкото до 10-те проститутки, жени, или каквото там успее да уреди мъжът, пак да си кажа, щом жена му му е изневерила, да си връща, както може и намери за добре. Хич не съм лицемерка да смятам, че това се полага само на жената в същата ситуация

Точно защото сте си свикнали с вcичко и всичко си знаете - ето затова не може и да се търпите. Естествено поведение е човек да е най-критичен към най-близките си. Точно защото са му най-близки и би желал да не страдат от допуснати грешки, които той забелязва и може да им помогне да избегнат.
Под най-близки разбирам първо деца и второ родители. Съпругът/съпругата не влизат в този кръг. Да се показват грешките на съпруг/съпруга е не само безмислено, а и вредно за отношенията. Ако можем - търпим ги, ако не можем - търсим приемлив вариант на семейните отношения. 
В този форум много се преиграва с характеристиките на семейния живот. Изтъкват се уважение, доверие, приятелство и интимност. Не, че не е така, но всички тези характеристики са функции на времето, и като такива - силно субективни. 3а мен не стоят на първо място..
Лично мнение, не го абсолютизирам, още по-малко налагам или представям за най-правилно - семейния живот е основан на създаването и отглеждането на децата. Всички останали характеристики са второстепенни и и е възможно да търпят компромиси. Съобразно манталитета на всеки от двамата.
Примерно ако жената е добра майка (не задължително само на НАШИТЕ деца, на нейните или моите, ако ги има), аз лично бих правил компромиси с всички останали характеристики. Разбира се с мярка, при все това висока. Ако не е добра майка, то търпимостта ми и към останалите ѝ качества спада драстично.
Търпимостта намалява също, както казах, с времето и порастването на децата, тоест тяхната автономност, способност да се оправят сами в живота. Категорично съм против клишето - децата са до живот. Да, винаги ще са наши деца, това не означава, че докато сме живи трябва да взимаме решения вместо тях.

По-кратко - лично аз не смятам, че отношенията в една двойка могат и още по-малко трябва да останат едни и същи с времето. И че има някакви правила, вдълбани в камък и задължителни за всички. Не съм религиозен, така да се каже:) и отношението ми към всякакви вярвания е меко казано саркастично Включително и вярванията във вечната любов

Още по-накратко - семейство = общи деца.
При липса на такива, аз лично не се чувствам зависим от никакви обществени правила и нагласи.
Спирам до тук, защото ще стигнем до политически въпроси и предимството на просветената анархия над всички останали обществени режими

Брех, ти да видиш... Значи аз познавам едно семейство от 23-ма души! Леле, леле, щастие на колела... За съжаление туй уравнение НЕ Е РЕЦИПРОЧНО и точно тук теорията ти издиша. Казвам го без умисъл да се заяждам. Моето лично мнение е точно обратното - хората трябва да създават семейства, за да са един с друг и да им е хубаво, а не за да правят деца. Ако разсъдиш рационално, ще видиш, че ако го правеха един заради друг, а не за да създават поколение, щеше да има доста по-малко разводи, раздори, раздели, сърдечни драми и страдащи, които да пишат тук теми, които звучат абсурдно като излезли от (Б)Холивудско студио.

Намериш ли "правилната" (пасващата ти) половинка, вероятността успешно да отгледате щастливи и спокойни деца с нормални семейни възгледи е доста висока. Или поне със сигурност е доста по-висока отколкото тази при двама души, които са тръгнали да се размножават въпреки всякакви несъвместимости помежду си с мисълта да търпят докато могат, и междувременно да търсят странични "удоволствия", защото за момента така ги устройвало (поне единия от тях).

Боверик, ако не смяташ, че жената до теб е сред най-близките ти, това би обяснило много неща.

Иначе какво значи обществени норми? Всеки е свободен да живее с половинката както си реши, също така сам избира кои качества да приоритизира и кои да неглижира. Въпросът е правилата да са еднакви и известни и за двамата.

Боверик, с такова мислене, че жената е да ти гледа къщата и децата, а за любов са всички останали,, трудно ще си намериш жена, а още по трудно да я задържиш.

Моля да цитираш в кой от близо 7000 ми поста съм споменал, че избирам жена за да гледа къщата МИ и децата МИ.
Признавам обаче, че отдавна не се учудвам на изопачаването на мненията, които не съвпават с бгмамското правилно мнение.
За предните постове - същото. Няма да намерите мое мнение в което обявявам себе си за половин човек или наричам жена, близка или не, половинка.
И стига с това какво значело обществени норми. И това ли трябва да обяснявам, като 3/4 тук сте правистки, психоложки и социоложки?
Човек е обществено животно, както са казали още древните гърци, а правилата в кое и да е общество се определят от властоимащите в него. Понякога това е бил един човек, понякога група, понякога мнозинствена група, а понастоящем - сбор от малцинствени (даже при сбора си) групи. И нормите, естествено, защитават интереса на създаващите ги. Не и Никога на всички, в момента пък съвсем не.
Най-лицемерна манипулация е да се разправя - свободен си да заминаваш в гората, да си живееш сам и да си правиш каквото искаш.
За пореден път ще цитирам Албер Камю - Свободата на избор се състои във възможността да НЕ избереш! Пък вие си обяснявайте колкото искате кой, как и колко имал избор.

Ми, последният ти пост, че за теб е важно жената да е добра майка, пък за другото си има други.

Абсолютно съгласна с Erebus.
Другото ми изглежда скотско и елементарно. Честно казано повече ми звучи като разсъждения на млад човек, който тепърва се впуска в брака и мисли, че е разбрал формулата и ще си я кара така в коловоза безпроблемно. Оженили се с идеята, че с тази могат да живеят и нали гледа децата. А не защото са влюбени. И накрая една голяма емоционална каша. Любовници, жена, която всъщност наистина харесват. Разводи. Оказва се, че и те като мъже искат внимание, не им стига децата да са важни за жената.
Ако децата са водещите критерии, къде отива личността на партньорите и техните нужди.
А и не мисля, че жена, съгласна да бъде разглеждана по този начин, дава емоционално зряло възпитание на децата си. Това по темата, че било важно жената да отглежда добре домочадието.

Там, където отиват и "обществените норми" - въртим си ги според това дали ни пасват на наратива или не
Ако съдя по себе си, споделям мнението на Erebus, но познавам огромен брой хора, които разсъждават като Bowerick Wowbagger и си живеят нелошо. Разводите и скандалите в семейството не се помещават в патентно бюро...все още.