Изневярата и след това ...

И пак не става ясно за някои хора, че то не е въпроса в котирането, а в това да си намериш половинката. Ако котирането правеше чудеса, нямаше да има раздели. Това, че ти си се примирил с каквото имаш и си намерил, не значи че и другите го правят. Искат си, намират си, не "търпят" там заради някакво добруване.

Какво котиране.
То и за жената е по ок, ако примерно се вижда с някого само за кекс и после у дома на чистичко и само децата да са ѝ грижа.
Защото, каквото и да говорим – връзката и обвързване с друг човек, си е ангажимент – и физически, и емоционален, времеви, енергиен и какво ли не.
Та ми се струва доста неадекватни разбирания имат някои мъже за котировки и качества.

Chris78, нямаш никаква представителност, имаш един бъбъл, в който живееш и в който очевидно хората около теб са такива.
Някой друг може да има и по-голям бъбъл, но до представителност сори, чрез личен опит не се стига.

Иначе, аз силно разчитам на това човекът до мен да е заради това, което съм, а не защото съм млада и хубава, за което всъщност нямам особена заслуга.

Всички знаем, че мъжете едно говорят, друго правят. Имах съсед, който все плямпаше на пейката пред входа коя колко лека жена била и как не я е срам, пък заживя с (бивша) проститутка.

Жалко, че не намирам статистика за България, но ето статистика за Америка:
"13% от възрастните са доведени родители (29-30 милиона); 15% от мъжете са доведени бащи (16,5 милиона), а 12% от жените са мащехи (14 милиона)."

Това с половинките и соулмейтовете са глупости от розовите романчета.
Аз не съм половин човек, че да си търся другата половина да стана цял, нито жена ми е такава.
Не напразно му казват marriage market, marriage material и т.н. - имаш си критерии, имаш си очаквания, избираш човек, който ги покрива на макс и на когото също ти покриваш неговите доколкото може, а че имало някъде на света измежду 4 милиарда хора от другия пол точно един, наречен баш за тебе, който би бил перфектен - здраве да е, нека си има, ама нямаш време да го търсиш.

Е вярно - има и такива, които се хвърлят по някаква тръпка, без да мислят, и обикновено те са първите, дето се развеждат.

Звучи много мило, ама не си го направила, нали? То затова се казва - гледай хората какво правят, а не какво говорят.
То по принцип думата "мащеха" има една определена конотация, и явно за жени е ОК да не приемат лесно чужди деца, но за мъж ако се подочуе - ауууу, той не е свестен човек, той е мизогинист, той живее в някакъв балон, а пък виж колко други мъже в Америка така правят!"
@Манди - дават ли статистика за расата за тия 15%? Защото много деца от един определен цвят на кожата бащите си не познават, майките им раждат по 3-4 от 3-4 различни мъже, пък с кой колко време живеят никаква статистика не ги хваща (бабите им ги отглеждат такива деца обикновено).

Не се притеснявай, ние сме дърти пушки и не вярваме на празните приказки на никой мъж - дори да изглежда като излязъл от списание... Тия като нас отдавна знаят, че свялянето на звезди от небето цели единствено и само свалянето на гащите от задника ни...

Абе, Крис хубаво е да има и чуваемост.
Дай примери какво не би се споделяло пред жена, която харесваш?
Не би ли трябвало да е обратното - максимално да й казваш, не да "подбираш" думи, а картите на масата, не после да се чудиш защо "ама", и дали се познавате. Предпочитам всичко да се знае, изненади не обичам.
А такава, към която нямаш симпатии, интерес, любопитство просто да не я отразяваш, не се буташ, не залъгваш и т.н.

Много разочаровано звучи тази гледна точка. Но ако бъдем по-широкоскроени, да кажем, че така вие се чувствате добре. Реализиран. И за вас това е щастието.

Но според мен точно тези, които си мислят, че са много прагматични и им харесва някоя на хартия, те точно най-бързо скачат да не изпуснат офертата, понеже пазарът нали, и се разочароват после, когато не изпитват чувството вътре в брака.
Може би още не й се е случило да се влюби в такъв. Но казва, че не го изключва.
То по тази логика всеки говори едни неща, ама какво прави, включително и вие, е друг въпрос. Т.е. вие уж сте щастлив с избора си, ама има един израз "The lady doth protest too much, methinks."

Аз не вярвам, че Крис се чувства добре. Има твърде много горчилка и циничност в постовете му.

Иначе аз изобщо не съм влюбчива, но когато се влюбя, винаги става от пръв поглед - имам силна интуиция кой какво излъчва и с кого ще си пасна. Напълно възможно е един ден да се влюбя в мъж с дете без дори да знам, че е такъв. Любовта не пита. 🌞

Персона, не вярвам това да стане, докато си много млада все още.
Никак също не проумявам защо да си го причиняваш.
На 25 последното нещо, за което съм мислил е връзка с жена с дете.
При мен е visceral това чувство.
Замисли се, постоянно го коментираме това в 10 теми последната седмица.
Искам да ти задам един въпрос, и повече няма да те закачам, promise.
Защо мислиш за такива неща, като в момента си във връзка?
Съвсем сериозно, приятелски те питам, без задни мисли.

bg-redpill.com

Защото обсъждаме хипотетични ситуации и на Крис тесногръдието ужасно много ме дразни.

Не смятам, че връзка с човек с дете, ако ти нямаш такова, значи, че непременно си "причиняваш" нещо. Изключваме случаи като съседната тема. Ако наистина обичаш един човек, го приемаш с цялото му минало, защото то го е направило човек, който обичаш в настоящето, нали? Мен личностни дефицити, лошо отношение, несъвместимост в манталитет могат да ме отблъснат, но дете - защо да ме?

Да, със сигурност става по-сложно, ако е замесено дете, бившата жена и негова майка, така нататък, честно си признавам, че нямам опит в тази сфера, но на много (млади) хора им се получава, включително мъже със самотни майки.

Та... толкова от моя младежки идеализъм. Допускам, че след 10-15 години може да имам друго мнение. Засега си мисля, че love wins all и има предостатъчно примери в живота, които доказват, че (за някои) е така.

B тоя форум се налага да се обясняват елементарни понятия. А не бива, защото точно това е лицемерния съвременен подход в дискусиите от страна на "новото нормално" - уокизма. Вкарват те в обяснителен режим и виновен - невинен, почваш да се обясняваш по съвсем странични теми от тази на дискусията.
Омръзна ми да повтарям : НЕ се смятайте за задължени да приемате, че всички мислят като вас и да изтъквате какво ВИЕ разбирате от дадено понятие и да го представяте като единствената истина за него.
Определено ми е жал за Василиса и останалите, за които "добра майка" означава добра домакиня и гледачка, допълнено с единствеността ѝ в семейството.
В известен смисъл имам вина, употребявайки прилагателното "добра", което прилагателно е изключително размито като смисъл и крайно субективно.
Може би само "майка", дума, чията конотация е преобладаващо положителна, щеше да е по-подходяща.

Добра майка, както и добър баща, по моите разбирания са хора със семейно ориентирана нагласа да създадат нов човек, предавайки му в максимална степен положителните ценности в живота си, изхождащи от целия цивилизационен опит на човечеството. Звучи гръмко, просто исках да кажа, че ограничавайки се до това, което се представя за ценности в ограничен период (последните 20 години ) не води до изграждане на кой-знае колко положително завършени личности

Тази креативна нагласа може да се проявява вербално, но голям ефект има и личния пример. И не е задължително да е насилствено внушаване на единствено духовни ценности. Примерно възпитаването на здравословни хигиенни и други физиологични навици (грижа за тялото) е също така важно, и става чрез личен пример.

Никъде не съм давал повод да ме тълкуват в смисъл, че добрата майка е домакиня и гледачка. Нито че не може с бащата да са добри партньори, приятели, любовници. Не само може, а е и желателно. Но по наблюденията ми - изключително трудно за осъществяване.
Поради тази причина, смятам за ОСНОВЕН критерии при създаването на семейство (описаното по-горе) - качествата на двамата родители, които ще позволят създаване на нов човек с перспективата за него да изживее живот щастлив (в рамките на закона ) или поне удовлетворителен за него самия, на първо място, а при възможност и за родителите му.

Прост пример - не бих избирал майка за децата си по хубост и възможност за приятни интимности, но това би било един не лош бонус Кулинарно-домакинско-чистаческите качества пък са ми в последните по ред критерии, макар и те да са бонус Тъй като по природа съм невзискателен, мога да се задоволя (за известно време) и с едно-единствено качество - изпълняващо първия ми критерий.

Някои от мъжете във форума живо ги интересува моят майчински статут, какво да ги правиш Те си знаят защо

Да, такъв модел съществува. Даже бих добавил - очаква се, че жената трябва да обича чрез страха да не бъде изоставена, заменена. Това, разбира се, е в една изцяло мъжко-ориентирана вселена, в която по подразбиране няма как жена да вирее без стабилен мъж до себе си. Даже неговите изневери са като вид напомняне, че тя трябва едва ли не да се грижи повече за него, да си го "пази за себе си".

Надявам се, че като общество сме отлепили от тези схващания...