АС и други романтични К-драми - тема 11

За запознанствата:
В Корея запознанството на уредени срещи е много често срещано. Дори и да не е задължително организирано от семействата (както гледаме по сериалите), редовно можеш да помолиш познат(а), колега, състудент(ка) и т.н дали няма някой свободен приятел/приятелка, да ви представи. И за хората е нормално и обикновено реагират положително. Не е срамно да се запознаеш на уредена среща. Запознанствата по приложенията (подобно на Тиндър) все още не са популярни в Корея и на тях общо-взето се гледа подозрително. Във Франция е обратното - няма нищо лошо да се запознаеш с някого в приложение, или Инстаграм. Запознанства стават и в приятелски кръг, но не на точно уговорени срещи, а по-скоро - като излизате компания и каните свободни приятел(к)и, или пък на купони. В Корея запознанство на купон е по-сложно, понеже не организират подобни мероприятия вкъщи. Компаниите се виждат навън. Но, като са навън, могат да отидат в някой бар "за запознанства", където се ходи точно с цел да срещнеш нови хора и там компаниите се смесват. Запознанства в бар или дискотека са по-редки, защото като цяло се счита, че са места за еднократна забивка. В Корея е нормално ако някой ти хареса на улицата/в кафене, да му/ѝ поискаш телефонния номер или идентификатора в приложението Какао (както сме виждали в сериалите) и е също така нормално да приемеш с усмивка евентуалния отказ на отсрещната страна и да не настояваш за нещо повече. Във Франция също може да се случи някой мъж да ти поиска номера/Инстаграма, но както каза момичето в подкаста, много често отказът е приет агресивно и нея я е страх да откаже, защото ѝ се е случвало отхвърленият ухажор да я обижда, да настоява, дори да тръгне след нея. Затова тя има втори профил именно за такива случаи и го дава него, за да е спокойна. Между другото, 'га бях млада и 'убава, също ми се е случвало да ме спрат на улицата да ми искат номера, да ме канят на кафе и т.н. и някои са доста досадни (да се поФаля и аз колко съм (била) вървежна ), та я разбирам, на моменти си е за страх.
Също така, в Корея по време на първа среща е нормално да те питат (и ти да питаш) къде и какво работиш, колко ти е заплатата, къде си учил (и какво... SKY, нали? ), къде живееш, колко плащаш, какво работят родителите ти, колко са възрастни, къде живеят, искаш ли деца и колко... (виждали сме го в сериалите). Докато във Франция тези неща се считат за неучтиви (особено заплатата, цената на наема) в началото. Или поне не питаш за това 5 минути след като сте си казали "здрасти".

За свалките:
Във Франция няма точно определен момент, от който нататък се броите двойка. Ориентир е първата ви целувка, която идва по-рано, или по-късно в периода на ухажването. В този "преходен" период, е нормално да се виждате/конатктувате/запонавате с други хора, с които може да се получат нещата... или не. Демек, допустимо е да тъчете на повече станове.
В Корея всичко е много по-кодифицирано. В момента, в който имате взаимен интерес с някого, минавате на етапа "some" (от "something" - "нещо"). Това е моментът на опознаването и напасването, който не трае особено дълго (няколко седмици максимум), и през който ти вече трябва да спреш да търсиш запознанства с цел връзка. След този период на some, един от двамата трябва да декларира интереса си и да установите сериозно, че сте двойка (признанието с цветята, въпросът "искаш ли да сме заедно?" и т.н, както сме гледали в сериалите). И започвате да броите от "Ден Първи" на връзката.

За връзките:
В момента, в който установите "Ден Първи", вие вече сте във връзка. Тогава ставате абсолютно ексклузивни и се посвещавате почти изцяло на партньора си. Много хора гледат с лошо око приятелите от противоположния пол на партньора си. Тоест, ако си жена, се очаква, че след като си във връзка, вече нямаш право да имаш приятели-мъже, дори и да няма никакви симпатии между вас. По същия начин и за мъжете - жени-приятелки са изключени (и това сме го виждали по сериалите). Очакванията са и за непрекъсната комуникация с партньора през денонощието. Тук вече честотата варира спрямо всяка двойка. Има двойки, където единият очаква едва ли не съобщение на всеки 10 минути, и трябва да го/я предупредиш, ако, примерно си в среща на работа и не можеш да пишеш/вдигаш телефона или да отговориш до 5 минути. Има двойки, които си пишат по-рядко, но задължително поне няколко пъти дневно. Тези очаквания за честота на комуникация са и едно от нещата, които се обсъждат още по времето на some, така си наясно дали да си губиш времето да продължаваш. Също така, ако излезеш някъде с приятели без партньора си, се очаква да го държиш в течение на всеки етап: в метрото съм, пристигнах, влязох в ресторанта, започваме да вечеряме, приключихме с вечерята, отиваме да пийнем нещо, тръгвам да се прибирам, прибрах се. Също така, след като си във връзка, баровете и дискотеките са под забрана... защото, както се разбрахме, там се ходи за свалки и еднократни забивки, а ти си във връзка. Нищо, че може просто само да ти се танцува.
Във Франция го няма това очакване за непрекъсната комуникация с партньора, "под часовник" и някак си по задължение, защото така трябва. Както и да загърбиш приятелите си от срещуположния пол и излизанията (освен, разбира се, ако не попаднеш на ревнивец със закостенели разбирания), накак си нещата са по-лежерни и без толкова напрежение. Поне в нормалните връзки.
Важността на "Ден Първи" в Корея - от него броиш 100 дни, 200 дни, 300 дни... 1000 дни и т.н. и се очаква да имате някакво специално отбелязване на деня. И, горко ти, ако го забравиш . Отделно има всякакви празници на 14то число на месеца, дни на двойката, дни на това и онова... с два думи, всякакви поводи, с цел да похарчиш пари по партньора си . Отделно има кина за двойки, ресторанти с менюта за двойки, пръстени за двойки (виждаме го във всеки сериал), дрехи за двойки (също го виждаме в сериалите, макар че в наши дни е по-разпорстранено сред учениците, но не и по-късно), намаления за двойки, продукти за двойки. Изобщо, животът е направен за двойки. И много често хората са почти непрекъснато във връзка. Затова и казах, че Сеул е май повече "град на любовта".
Във Франция, разбира се, тези броенета на дни не са толкова застъпени (освен при по-малките и по-скорошните връзки). След първите 6 месеца, минавате директно на годишнини, а и самите "месеци" не ги броите толкова усилено.
Тъй кто в Корея много хора живеят с родителите си, докато се оженят, срещите с партньора най-често са навън - по кафенета, ресторанти, увеселителни паркове (или в мотел, за сеХ). Което струва пари. Затова и двойките доста по-рядко ходят на пътешествия (да не говорим и с преспиване другаде, особено ако трябва да се получи и разрешение от родителите... също познато от сериалите).
Във Франция двойките заживяват заедно доста по-рано във връзката, или дори да не живеят заедно, среща може да бъде и единият да отиде в къщта на другия, да си сготвите нещо заедно и да гледате филм, вместо да отидете на кино и на вечеря навън. Също така е много по-нормално двойка във Франция да пътува с преспиване заедно, дори и за по-дълго време.

За отношенията в двойката:
Тук вече е строго индивидуално, особено спрямо клишетата, които виждаме в сериалите. От корейския мъж не се очаква да носи задължително чантата на прятелката си, например (във Франция това би било даже много странно). Или да я носи на гръб. Или да ѝ закопчава предпазния колан в колата. Но той трябва да се грижи за нея. Тук вече е индивидуално кой какво разбира под грижа и до каква степен, нещо, което работи за един, няма да работи за друг. Но като цяло кавалерското отношение много се цени (както и във Франция). Също така, от мъжа се очаква да вземе решение, като в същото време даде избор на жената. Пример: къде да отидем на вечеря?. Правилният подход на корейския мъж е: "знам, че харесваш много този ресторант за нудъли, може да отидем там. Но, ако ти се яде пържено пиле, може да отидем тук. А, ако си уморена и искаш да хапнем нещо набързо, може да идем на кимбап или пица еди-къде си". Така свеждаш избора до няколко неща, в зависимост от нейните предпочитания. Във Франция би било по-скоро: "какво ти се яде?" - "ми не знам." - "Ако искаш пица, или в еди кое си бистро?" "ами ти какво пердпочиташ?"... и така няколко минути, докато решите какво ви се яде и къде .