Искам да споделя с вас моята история за да ми олекне малко.
На 24 г. Съм и имам малко дете.
От 3 г. Имам връзка с женен мъж
Той беше се разделил с жена си и взе мен и малкия правех всичко за него, но не искаше малкия и се промени държанието му към нас и започна да се занимава с неговата си жена аз разбрах писах и тя каза ДА и на другия ден си тръгнах. Борих се толкова време за 20 дни. След това ме потърси и от тогава мина 1 година пак с него. И един ден след полов акт прокървях отидох на лекар направих си биопсия резултат. ЧПВ, но незнам рисков или не . Нямам възможност да си взема дори лекарства а той не ми помага в нищо. Изгорих раничка та която имах и след като се оправих пак започнах с него веднага половия акт. Знам виновна съм не мисля за здравето си защото чувствата ми са толкова силни към него, че не мога да се позная, но след толкова време страдание и чакане реших, че само здравето си влушавам и много се протеснявам само плача съсипвам се страдам а на него не му пука само за секс идва и си тръгва омръзна ми що за обич е това. Защо се обича човек който наранява и не му пука как? Казах му, че неискам повече да ме търси защото той ми каза ще дойда да се видим, но не взимай малкия иначе няма да дойда и аз му казах няма на кого да оставя малкия а той еми тогава няма да дойда? И аз му казах повече неискам да ме търсиш и той каза добре да видим какво ще правиш и така блокирах го наистина ми писна и не ми се занимава след секс с него ми пари и боли. И този папиломен вирус ме притеснява много и проблеми си имам а той още повече ми вреди. Реших да обърна вече повече внимание на здравето и на себе си и на малкия и да си намеря сериозен приятел и да спра връзката си с този човек завинаги колкото и да ми е трудно. Пия един сироп ИЗОПРИНОЗИН до като видя как да си купя другите лекарства. Много се притеснявам, че незнам кой щамп е вирусът ми, че нямам други лекарства, че съм самотна и тъжна много притеснена и плача и не ми е до нищо. Съсипана съм съсипах себе си, живота сии и здравето си. Искам всичко да се оправи. За сега само за папилома вирусът се протеснявам искам да се оправя и вярвам в Бог, че ще ме изцери и ще ми помогне, но пак сее протеснявам. Знам виновна съм и то много, но съжалявам и вече искам само да се оправя и да съм добре и да си продължа живота напред. Моля ви без лоши коментари достатъчно съм съсипана едва свързвам двата края. Просто исках да си споделя вече това всичко което крия. Нямам помощ от никого при нашите живея, но сама се чудя за себе си и така трудно ми. Е. Малкия не го приемат на градинка не получавам детски надбавки баща му не го е грижа не се интересува. И така...
🥲🥲🥲 Страх ме този вирус много ме притеснява много ме страх
На 24 г. Съм и имам малко дете.
От 3 г. Имам връзка с женен мъж
Той беше се разделил с жена си и взе мен и малкия правех всичко за него, но не искаше малкия и се промени държанието му към нас и започна да се занимава с неговата си жена аз разбрах писах и тя каза ДА и на другия ден си тръгнах. Борих се толкова време за 20 дни. След това ме потърси и от тогава мина 1 година пак с него. И един ден след полов акт прокървях отидох на лекар направих си биопсия резултат. ЧПВ, но незнам рисков или не . Нямам възможност да си взема дори лекарства а той не ми помага в нищо. Изгорих раничка та която имах и след като се оправих пак започнах с него веднага половия акт. Знам виновна съм не мисля за здравето си защото чувствата ми са толкова силни към него, че не мога да се позная, но след толкова време страдание и чакане реших, че само здравето си влушавам и много се протеснявам само плача съсипвам се страдам а на него не му пука само за секс идва и си тръгва омръзна ми що за обич е това. Защо се обича човек който наранява и не му пука как? Казах му, че неискам повече да ме търси защото той ми каза ще дойда да се видим, но не взимай малкия иначе няма да дойда и аз му казах няма на кого да оставя малкия а той еми тогава няма да дойда? И аз му казах повече неискам да ме търсиш и той каза добре да видим какво ще правиш и така блокирах го наистина ми писна и не ми се занимава след секс с него ми пари и боли. И този папиломен вирус ме притеснява много и проблеми си имам а той още повече ми вреди. Реших да обърна вече повече внимание на здравето и на себе си и на малкия и да си намеря сериозен приятел и да спра връзката си с този човек завинаги колкото и да ми е трудно. Пия един сироп ИЗОПРИНОЗИН до като видя как да си купя другите лекарства. Много се притеснявам, че незнам кой щамп е вирусът ми, че нямам други лекарства, че съм самотна и тъжна много притеснена и плача и не ми е до нищо. Съсипана съм съсипах себе си, живота сии и здравето си. Искам всичко да се оправи. За сега само за папилома вирусът се протеснявам искам да се оправя и вярвам в Бог, че ще ме изцери и ще ми помогне, но пак сее протеснявам. Знам виновна съм и то много, но съжалявам и вече искам само да се оправя и да съм добре и да си продължа живота напред. Моля ви без лоши коментари достатъчно съм съсипана едва свързвам двата края. Просто исках да си споделя вече това всичко което крия. Нямам помощ от никого при нашите живея, но сама се чудя за себе си и така трудно ми. Е. Малкия не го приемат на градинка не получавам детски надбавки баща му не го е грижа не се интересува. И така...
🥲🥲🥲 Страх ме този вирус много ме притеснява много ме страх
